Селекционерът на Италия Чезаре Прандели изключи от състава голмайстора на Фиорентина Джузепе Роси и това предизвика сериозна полемика на Апенините. По този повод италианската редакция на "Евроспорт" припомни други случаи, когато големи звезди са били лишавани от възможността да играят на световни първенства.

Артур Фриденрайх  (1930)

Бразилия се явява на първия си мондиал без нападателя, отбелязал 220 гола в 177 мача с екипа на Паулистано. Фриденрайх е първата голяма звезда в бразилския футбол, а французите го наричат "Краля на футбола". Всъщност според някои статистици той има повече голове в кариерата си от Пеле.

Въпреки това той остава аут от състава, защото по онова време играе в Сао Пауло, а всички играчи на тима са изключени от турнира заради конфликт на междущатско ниво с федерацията на Рио.

Силвио Пиола (1934)

Пиола дебютира в Б-отбора на Италия на 2 април 1933 г. 20-годишният нападател бележи 2 гола още в първия си мач, но остава извън състава за мондиала заради силната конкуренция в атака. Пиола, който днес е рекордьор по отбелязани голове в историята на италианския елит, остава крайно разочарован, че няма да играе на световното пред собствена публика.

Ференц Пушкаш (1958)

По време на въстанието в Унгария през 1956 г. Пушкаш и съотборниците му от Хонвед са на турне в Европа. Играчите решават да не се връщат в родината си и да се опитат да измъкнат семействата си от страната. По тази причина те са дисквалифицирани за 2 години от УЕФА. Така Пушкаш се сбогува с националния отбор и след като прекарва известно време в Италия и Австрия, преминава в Реал (Мадрид). По-късно получава испански паспорт и записва 4 мача за "Фурия Роха".

Йохан Кройф (1978)

Четири години по-рано холандците омагьосват света с тоталния си футбол в Германия, но не успяват да станат шампиони. Европейското две години по-късно носят нов провал, а конфликтът между Кройф и Ван Ханегем влошава ситуацията в съблекалнята. В крайна сметка Кройф решава да не участва на световните финали в Аржентина, въпреки че е играл в квалификациите.

30 години по-късно легендата разкрива, че причина за решението му е бил опитът да бъде отвлечен, извършен пред очите на съпругата му и на децата му в Барселона. Случилото се го накарало да промени отношението си към живота и към футбола.

Диего Марадона (1978)

Марадона дебютира с фланелката на Гаучосите още през февруари 1977 г. Той става голмайстор на аржентинското първенство като играч на Архентинос Хуниорс на следващата година. Въпреки това селекционерът на Аржентина Сесар Луис Меноти решава, че 17-годишният Диего е твърде млад, за да играе на световното. Гаучосите печелят титлата и без него.

По-късно самият Марадона заявява, че изключването от състава за домакинския мондиал е бил "най-тъжният ден в кариерата му", но именно той е оформил характера му и го е накарал да гони своя реванш.

Джанлука Виали (1994)

Нападателят блести с екипа на Ювентус, но селекционерът Ариго Саки не го вика в националния отбор заради личен конфликт. По-късно Саки променя решението си, но Виали, обиден, категорично отказва да се завърне в Скуадра адзура.

Ромарио (1998)

Ромарио и Роналдо заедно носят на Селесао успеха на Копа Америка през 1996 и на Купата на конфедерациите през 1997. Те изглеждат сигурни титуляри за световното година по-късно, но в крайна сметка селекционерът Марио Загало тегли ножа на Ромарио. Той заявява, че причината е мускулна травма, но нападателят го опровергава, като в деня на мача Бразилия – Чили играе и вкарва гол в първенството за Фламенго.

Джанфранко Дзола (1998)

Именно Дзола на 12 февруари 1997 г. бележи гола, с който Италия бие Англия на "Уембли" в квалификациите. Конкуренцията за фланелката с №10 обаче е огромна и селекционерът Чезаре Малдини в крайна сметка се спира на Роберто Баджо и Алесандро дел Пиеро.

Роберто Баджо (2002)

"Божествената опашка" изгаря от желание да участва на световното в Япония и Корея, но остава извън списъка на Трапатони. През април 2001 г. селекционерът изявява готовност да го повика, но в крайна сметка решава, че Баджо няма да е в оптимална кондиция. Баджо бележи 11 гола в 12 мача за Бреша, а италианските медии подемат кампания за връщането му в националния тим, но Трапатони държи на своето. Легендата остава вкъщи, а италианците отпадат безславно от Южна Корея на осминафинала.

Роналдиньо (2010)

Селекционерът Дунга не си поплюва и отрязва Пато, Роналдо, Адриано и не на последно място Роналдиньо. Вместо него е повикан Робиньо. Дунга заявява, че последният просто е по-добър.

"Роналдиньо получи шанс да се утвърди на своя пост. Той не е в състояние да играе като халф", отсече Дунга.

Във въпросния сезон бразилският магьосник се представи доста прилично в Милан, като вкара 12 гола в 36 мача от първенството и добави 3 попадения в 7 срещи от Шампионската лига.

Карлос Тевес (2014)

Тевес изигра изключителна роля за титлата на Ювентус в Серия А. Аржентинските запалянковци опитаха всичко по силите си, за да накарат селекционера Сабея да викне любимеца им, но специалистът остана непреклонен. Твърди се, че причина за решението му е тлеещ конфликт между Карлитос и Меси.