Колегата ми Хоакин Марото наскоро разказа, че Висенте дел Боске е отказал изключително изгодна оферта от Манчестър Юнайтед. Но той искал да изпълни договора си с испанската федерация, който е до следващото европейско първенство и изобщо не пожелал да обсъжда предложението.

Преди време Дел Боске имаше възможност да поеме и Интер и може би тогава е бил изкушен далеч по-силно. Причината е, че той не говори английски и това го притеснява. Италианският със сигурност не би представлявал подобен проблем. Подобно на испанския, това е развален латински.

Дел Боске се отнася с огромно спокойствие към живота и не си поставя за цел да спечели колкото се може повече пари, макар че живее в свят, в който подобно поведение е норма. Неговата невъзмутимост се корени в неговото добродушие; то се предава на околните и благодарение на това отборите, които ръководи, се представят добре.

Треньорската му кариера започна късно, след което бе прекъсната за известно време. Въпреки това Дел Боске може да се похвали със световна и европейска титла, две Шампионски лиги, две титли на Испания и една Междуконтинентална купа.

Това забележително качество на Дел Боске го притежава и Карло Анчелоти. Неслучайно наскоро той получи италианската награда "Енцо Беардзот", кръстена така в чест на друг специалист със същия характер. Журито мотивира решението си с "човечността и добросърдечността", които притежава Анчелоти, чието "бащинско отношение му позволява винаги да печели играчите на своя страна, без да се налага да се прави на безмилостен сержант от казармата."

Хората често са се съмнявали както в Анчелоти, така и в Дел Боске, но това не ги спира да продължават невъзмутимо да печелят трофей след трофей.

Алфредо Реланьо, в. "Ас"