Сълзите на Неймар и капитана Тиаго Силва, докато слушаха химна, и плачът на вратаря Жулио Сезар след победата с дузпи над Чили накараха селекционера на Бразилия Луис Фелипе Сколари да обърне сериозно внимание на страха от провал, който очевидно тормози играчите му.

Сколари спешно привика спортната психоложка Режина Брандао, за да помогне на момчетата му, които като че ли започват да се огъват под огромното напрежение. Много от бразилските национали се опасяват да не се превърнат във виновници на нов спортен кошмар като онзи от 1950 г., когато Бразилия изгуби световната титла от Уругвай насред "Маракана".

"Никой не иска да стане втори Барбоса", обясни световният шампион от 1994 г. Марсио Сантос.

Освен, че се довери на Брандао, Сколари повика няколко спортни журналисти, пред които се оплака от съдийството на осминафинала с Чили и поиска помощ. Твърди се, че в този разговор селекционерът изразил своята загриженост от психическото състояние на Тиаго Силва, Неймар, Давид Луис и Жулио Сезар.

За да разберем източника на паниката, която е обзела Селесао, трябва да се върнем на 16 юли 1950 г., когато като домакин Бразилия изтървава златен шанс да спечели първа титла в историята си. 175 000 зрители на "Маракана" не могат да повярват на очите си, когато Уругвай изтръгва победата над Селесао с 2:1 и печели груповия турнир.

В онзи ден на бразилците им стига и равенство, но те се провалят по необясним начин. Моасир Барбоса Насименто, вратарят на Васко да Гама, който парадоксално е избран за най-добър страж на турнира, влиза завинаги в списъка на най-големите неудачници във футбола.

Фриаса извежда Бразилия напред в 47-ата мин., но в 66-ата Скиафино изравнява за Уругвай. В 79-ата мин. пък Алсидес Гиджа подминава бразилеца Бигоде и стреля към близката греда. Барбоса изненадващо не съумява да отрази този шут и топката се оплита в мрежата.

Бразилия не успява да се съвземе, Уругвай става шампион, а Барбоса е осъден да изживее остатъка от живота си като виновник за краха.

"Докоснах топката и помислих, че съм я отклонил в корнер, но стадионът изведнъж замлъкна и ми трябваше доста смелост, за да се огледам. Когато разбрах, че кълбото е във вратата, ме парализира мъртвешки студ и веднага усетих как целият стадион е вперил поглед в мен", спомня си по-късно Барбоса.

Три години след мондиала Барбоса получава тежка травма. Той спира с футбола окончателно през 1962 г. в състояние на тежка депресия. Разказват, че през 1970 г., докато бил в един магазин, някаква жена го посочила на сина си и казала на малкия: "Виж, това е човекът, който разплака цяла Бразилия".

"Максималната присъда в Бразилия е 30 години, но моята е доживотна", оплаквал се Барбоса.

През 1993 г. някогашният вратар се опитал да посети бразилските национали, които се готвели за световното в САЩ, но щабът на селекцията не му позволил да влезе в базата, защото можел да урочаса отбора.

През 1997 г. съпругата на Барбоса починала от рак и той останал сам, без пари и мразен от бразилците, които продължавали да го обвиняват за най-голямата футболна трагедия в историята си.

Три години по-късно Барбоса също си отишъл от този свят. Тереза Борба, негова приятелка, която останала край него до самата му смърт, разказвала, че той непрекъснато повтарял: "Не бях виновен аз, бяхме 11 души".

Сега духът на Барбоса сякаш е надвиснал над бразилските национали, за да си отмъсти за страданието, с което е бил принуден да живее дълги години някогашният вратар. Сколари и психолозите му ще трябва доста да се постараят, за да прогонят зловещия призрак и спомените за 1950.

Хосе Антекера, "Евроспорт"