Ако световното първенство не беше толкова интересно, щяхме да говорим по-често за Меси. Персоналната му сюжетна линия щеше да изглежда най-главна. Принцът, коронясан от света като индивидуалност, но некоронясан като част от историята на своята страна. Опитите му да превземе последния връх на величието се губят от поглед, засенчени от вратарските ръкавици на Очоа, М'Боли, Кейлър Навас и мнозина други.

Селекционерът на Аржентина Алехандро Сабея няма нищо против да изглежда скучен. По това той се отличава от предшествениците си, при които Гаучосите блестяха, но само до първата германска бариера.

А днес дори германците са принудени да се оправдават: "Вие какво искате, игра или резултат?"

В интерес на истината, на нас, наблюдателите, ни трябва игра. Нашата цел не е да спечелим световното, а да му се насладим. Нашите ресурси са ограничени от малкото време за сън и от количеството разхладителни напитки, а не от присъствието на Фернандо Гаго в халфовата линия.

Нищо чудно, че нашата с вас оценка на играта на Аржентина не съвпада с тази на Сабея. Той се радва, че футболистите не рискуват безразсъдно, не позволяват на съперника да завърже някоя убийствена престрелка.

Преди първия мач на Албиселесте всички повтаряха по сто пъти какво прекрасно нападение имат Гаучосите, макар че отбраната им е посредствена. Днес всичко изглежда наопаки: защитата не е толкова лоша (3 допуснати гола в 4 мача), но  виж, атаката, е много зле.

Аржентина няма работоспособен център-нападател. Игуаин не е във форма, Агуеро е контузен, Паласио е неактуален. Лавеци изглежда свеж, но той не е способен да играе "пред Меси" в схемата на Сабея.

Още преди две седмици можехме да говорим за "схеми", т.е. в множествено число, но благодарение на усилията на капитана, изборът на щаба на националната селекция вече се свежда до един-единствен модел на игра, който умножава достойнствата на Лео и рязко съкращава тези на съотборниците му.

Феноменът, при който звездата "Меси" поглъща гравитиращите около нея планети, беше изучен подробно още от каталунските учени. След дебютния мач на това световно срещу Босна Лионел си позволи да разкаже своето виждане относно оптималната тактическа схема, защото експериментите на треньора взеха да буксуват. Не особено етичната забележка бе раздухана до величината на скандал, който Сабея погаси, но при това бе принуден да се предаде що се касае до най-важния въпрос.

Лесно е човек да разбере Меси. Животът му дава трети шанс да спечели най-големия трофей, а двата предишни бяха съсипани до голяма степен от треньорите Пекерман и Марадона. Тази трета възможност вероятно ще се окаже и най-добра. След четири години Меси ще е на 31. Като лиши треньорското ръководство от възможността да маневрира, Лео на практика заложи на самия себе си. Засега залогът се оправдава.

Ключовият момент в осминафинала с Швейцария (той е по-важен от четирите абсолютно оправдани награди за №1 в мача): от позицията, на която се оказа Меси, Кристиано Роналдо щеше да шутира сам в 10 от 10 случая. Може би щеше да вкара, но това не е толкова важно.

Пасът към Ди Мария беше капитански, другарски жест. Това не е като да подадеш при 5:1, след като вече си направил хеттрик – на ти я, Анхел, спечели и ти някоя-друга червена точка. "Аз искам Аржентина да стане световен шампион", а не "Аз искам да стана световен шампион", изразено без думи.

Ди Мария върна на Лионел статута на най-добрия аржентински футболист, след като заслужено беше негов притежател през април и май, но си остава второто смъртоносно оръжие в състава на Гаучосите. Други просто няма.

Далечните удари на крилото създават острота във всеки мач, но за да спечели Аржентина титлата, Ди Мария трябва да прави много повече. Доказано е, че може. Дори внуците ни един ден да не си спомнят името му, ние нали знаем, че Марадона е имал на кого да разчита.

Разбирачите казват, че Аржентина на световни финали играе по-лошо, отколкото в квалификациите. Но прекалено често Гаучосите биват оценявани спрямо някакъв абстрактен съперник, лишен от слаби места. А междувременно всички претенденти срещат трудности при движението си напред (освен, може би Колумбия). Германия ли няма проблеми? Бразилия? Холандия? А съдбата бе благосклонна към Аржентина и ѝ отреди сравнително лесен поток.

Тезата, че Белгия  е набрала скорост в директните елиминации след вялото си представяне в групата, ми изглежда наивна. Червените дяволи набраха скорост, понеже САЩ играха без халфова линия и позволяваха на съперника да се носи като някакъв смерч по пустошта в щата Канзас. А в играта на Аржентина ще има много повече алжирски, корейски и дори руски нотки, отколкото американски. И колкото и да е невероятно, казвам го в добрия смисъл.

Тази селекция на Аржентина няма да спечели световното първенство с ярка, ефектна игра. Но тя може да надвие Белгия, Холандия (или Коста Рика) и другия финалист. За целта Лионел Меси просто трябва да стане играч на мача само още три пъти. Както и да завърши представянето си Аржентина, то  ще бъде подписано от неговите инициали. А сред многото други удивителни неща на турнира, ставаме свидетели на нещо уникално – Меси играе по-добре за националния си отбор, отколкото за Барселона.

Станислав Ринкевич, "Спорт сегодня"