"Може би зад смутената му физиономия се крие брилянтен тактически ум. Ако е така, той го прикрива много добре", не крие сарказма си по адрес на Алехандро Сабея журналистът Саймън Купър от "Файненшъл Таймс" .

Наистина, не може да се каже, че 60-годишният треньор от Буенос Айрес има външен вид на холивудска звезда, но начело на Албиселесте той изглежда е успял да открие квадратурата на кръга.

"Ако Аржентина победи Германия, – продължава Купер, – Сабея ще се сдобие със статут на полубог."

Най-големия подвиг в кариерата си до момента Сабея бе напът да го извърши през 2009 година, когато неговият своя Естудиантес (Ла Плата) водеше с 1:0 срещу Барселона на Гуардиола на финала на световното клубно първенство. Минута преди края на редовното време обаче дойде студеният душ – голът на Педро прати двубоя в продълженията, а там дойде присъдата, изпълнена от Лео Меси (И ти ли, Лео?).

Но през по-голямата част от двубоя Сабея бе успял да укроти тима на Гуардиола със своя прагматичен, дефанзивен футбол. Днес неговата Аржентина не предлага спектакъл, но затова пък е почти непробиваема (3 допуснати гола и то още в групите).

Пет години по-късно съдбата отново чука на вратата на вечния втори (дълги години това определение беше част от длъжностната му характеристика, защото Сабея бе помощник на Даниел Пасарела), като отново го изправя срещу най-страховития възможен съперник.

На Мондиал 2014 Аржентина носи подписа на Сабея…  и този на Меси. Защото, както се твърди, точно Лео е настоял тимът да се откаже от схемата с петима защитници и да заиграе 4-3-3 на почивката на дебютния мач с Босна.

Не, Сабея не е Железния сержант. Той винаги е предпочитал диалога и по-свободните отношения с футболистите. Селекционерът обаче е безкомпромисен към онези, които застрашават атмосферата в отбора (виж случая Тевес) и е готов на всичко, за да опази хармонията в лагера на Албиселесте.

Достатъчно е да си спомним за номерата на веселяка Лавеси (той опръска Сабея с вода по време на четвъртфинала и имитира театралното му изпълнение, което едва не завърши с падане след гредата на Игуаин срещу Белгия), за да разберем характерните особеностите на обстановката в селекцията на Аржентина.

Купер сравнява Сабея с персонажа на Питър Селърс във филма "Присъствие". За да направим нещата по-разбираеми за широката аудитория, ние можем да констатираме, че селекционерът на Гаучосите е аржентинският Форест Гъмп, който, без ни най-малко да подозира, непрекъснато се озоваваше в центъра на някоя социална революция.

След като неговата Аржентина започна да тича, защо му е на Сабея да спира само на крачка от голямата мечта? "Когато стигнах до океана, реших, че след като така и така съм тук, ще взема да се обърна и да продължа да тичам…"

Паоло Пегораро, "Евроспорт"