Момчето, което вдъхнови Морето

Тече 86-та минута на мача за купата на България между Черно море и Локо Пд, а “Тича” се оглася от скандирания “Матиас, Матиас”… Той излиза с победоносно вдигнати ръце и сълзи на очи. Матросът на Адмирал Никола Спасов, който на 30 май 2015-та, в 119-та минута на финала с Левски взе на абордаж синята отбрана, за да потопи кораба воден тогава от Стойчо Стоев е сътворил поредния си подвиг. Отново за купата! Неговият турнир. В последния си мач с екипа на Черно море Матиас Курьор е вдъхновил варненци за обрат срещу Локо Пд и може да отплава спокоен, пращайки съотборниците си на четвъртфинал. Там обаче те ще бъдат сами. Него няма да го има. След 125 мача и 47 гола за моряците 34-годишният нападател поема към Франция, където ще си търси отбор в долните дивизии. Това е третата раздяла на нападателя с “Тича”, но едва ли ще е последна, тъй като той е получил оферта да бъде скаут на клуба, а това означава, че ще продължи връзката си с отбора, в който намери своя пристан.

Курьор е роден в Мартиника, но израства в школата на френския Льо Авър, където е съотборник с Обамеянг и Пайет. След това кариерата му лъкатуши из втория отбор на Нант, испанските Ориуела, Атлетико Балеарес и в родната Мартиника, където играе за Голдън Лайън. През сезон 2013/14 е в испанския Уракан, а през лятото на 2014-та се озовава в Черно море и това е най-хубавото нещо, което по негови думи му се е случвало във футбола.

В началото Матиас е просто един добър футболист, който играе редовно в атаката на тима и чат-пат бележи голове. Звездата му изгрява ярко на 30 май 2015-та по време на финала за купата с Левски. Още не е изтекъл половин час игра и той е изпратен на десния бек, за да запълни празнината от изгонването на Стенио. В добавеното време на редовните 90 минути Бакари изравнява и праща мача в продължения, за да дойде мигът, който канонизира Курьор и го превърна в светец за феновете на моряците. В 119-та минута той преминава през трима бранители на Левски и праща топката под плонжа на Йоргачевич – забележителен гол за 2:1 и купата влиза за първи път във витрината на Черно море.

През 2016-та Матиас подписва с Динамо Тбилиси, а след това кариерата му преминава през Локо Горна Оряховица, Кайсар, южнокорейския Съннам, за да се завърне през 2020-та отново в Черно море. Прави много силен сезон и след като за 25 мача вкарва 18 гола, футболният номад отново издува платната. В следващите близо две години пътешественикът е в Самсунспор и индийския Нортийст Юнайтед, за да се прибере отново “у дома” във Варна. Годините обаче започват да му тежат и Курьор реши да си тръгне. Но го направи по-грандиозен начин и то в турнира, в който изгря звездата му, а Фортуна отново го целуна, както го напрви и на паметния 30 май 2015-та. Тогава в 115-ата минута Курьор събори в наказателното поле Абди, но Ивайло Стоянов не посочи бялата точка. Подобно решение щеше да промени коренно историята. Така можеше да се случи и в събота. Локо Пд водеше в резултата, диктуваше темпото, контролираше събитията и дойдоха две грешки на Динко Хоркаш. Хърватинът, който в момента е най-добрият вратар в родното първенство подобни отигравания едва ли е правил и на тренировка, но този път ги направи. И позволи на Курьор да си тръгне по най-впечатляващия начин. Но той рано или късно ще се върне, защото Варна е неговият пристан, а той се нареди на челните места в историята на Черно море.

Явор Пиргов, в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС