Най-хубавата тръпка в началото на 2024 година е свързана с футболния клуб Черно море Варна. Обобщено, всички в България стават моряци и ще останат такива, докато временно любимия им отбор стои в битката за титлата срещу втръсналата на всички хегемония.

С единични изключения, едва ли ще се намери някой, който искрено да се зарадва на 13-ия пореден триумф на Лудогорец, докато една сега звучаща като научна фантастика титла на Черно море, ще се превърне в нещо като римейк на пиянството на един народ.

И след метафорите и хиперболите, слизам на земята за да се потопя в моментните реалности. Черно море гордо стои на първото място във временното класиране след 20 изиграни кръга от шампионата, но това не им носи нито грам повече внимание.

Лидерите също играят приятелски мачове, от които остават само постигнатите резултати. За тях не се творят дълбоки анализи за изнасяне на топката и играта в двете фази. Няма и почти никакви трансферни новини. Всъщност поне за мен най-интересното около Черно море в този период бе изненадващото отказване на защитника Александър Василев от футбола.

Без да е някаква планетарна звезда, Сашо имаше доста добра за българските стандарти кариера зад гърба си и в почти във всеки един трансферен прозорец бе спрягано име за редица наши и чужди клубове. Но само на 28 години той реши да спре да играе професионален футбол и да започне да се занимава с други дела.

Отдавна твърдя, че да си футболист в българското първенство нито е престижно, нито е доходно и Василев няма да бъде последният, който е осъзнал липсата на перспектива да си просто някакъв футболист.

Напускането на Василев ще лиши Илиан Илиев от една опция в защита, но като цяло всичко си остава солидно построено. И няма как да е другояче, след като на „Тича“ не се работи от днес за утре, а с перспектива. А дузината варненски юноши, които са на подготовката в Турция подкрепят красноречиво моите думи.

Черно море е единственият български клуб, в който се работи на 100 процента правилно, но това е само в частта, която касае спортно-техническата компонента. Мисля, че на ниво инвеститори този клуб заслужава много повече, а ще е жалко тази уникална приливна вълна да бъде пропиляна безвъзвратно. Дори ще стигна по-далеч и макар да съм противник на каквато и да е държавна подкрепа за частния футбол, смятам, че на клубове като Черно море властта трябва да помага.

Защото там имат какво да покажат като продукция. Убеден съм, че точно на „Тича“ и засега само там, се пръкна единственият правилен модел за правене и развитие на футбол в България. Несъмнена е и заслугата това да се случи – на Илиан Илиев.

И обратно към първенството, което се подновява с два супер, мега важни мача за моряците. Още на старта пътуват до Разград, а след това имат и двубой с ЦСКА на „Тича“. Дори при две загуби, теоретичните им шансове за титлата ще останат, но настроението ще се изпари.

Всъщност букмейкърите оценяват шансовете на Черно море да станат шампиони на 1 към 7, но няма да е далеч от истината да се каже, че са 1 към 70. И сравнения с Лестър са приятни, но само символични. Ако през май Черно море ликува с титлата на България, то това ще бъде несравнима и безаналогова сензация в целия световен футбол. Но в митологията има примери, като с прочутата прашка на Давид утрепала Голиат.

Докато има 15 мача за изиграване, ще има и надежда. Завършвам с това с което започнах. Черно море вече е победител, защото обедини всички. Нещо, което няма как да стане с Левски или ЦСКА, чийто антагонизъм работи ясно в полза на кой. А както е добре известно, топка е и никога не се знае! Поне докато не е свършил мачът на 19 февруари в Разград.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"