Българският футбол е обречен и неспасяем

България вече има нов национален селекционер, но е все така със старото БФС. Почти няма никакво съмнение, че ще се стигне до редовен конгрес в началото на 2022 година, а това ще означава, че две години и три месеца българският футбол е бил ръководен от временен президент. Чудесен начин, без да минеш през избори да останеш на поста неочаквано дълго, изобрети Мишо Касабов.

Но какво означават някакви си избори? Хората с футболни пристрастия прекалено много се вълнуват за ситуацията в БФС, а на практика нещата са съвсем прости. Избори в класическия вид не съществуват в България, и то не само във футбола. Неща като свобода, демокрация, право на избор отдавна не са актуални. И откъде накъде са тези очаквания към футбола. Та той е пряко отражение на държавата. Следователно какви очаквания могат да се отправят към 600 или 700 футболни конгресмени, всеки от които е с някакъв личен интерес. И последната му грижа е добруването на българския футбол.

Според мен въобще няма нужда от никакъв конгрес. Крайно време е да се анулира фасадната демокрация във футбола, а натам е тръгнало и в държавата. И какво толкова ще се случи на конгреса. Новият президент ще е същият като предишния. И като по-предишния. Системата и статуквото са властта, а не някаква си личност. Борислав Михайлов беше добър президент за тях, защото създаде отлична система на продоволствия.

В тази връзка един незначителен щрих. Да си представим, че новият президент на БФС ще се казва Стилиян Петров. Човек, който от 20 и повече години не живее в България. Пропит е до мозъка на костите от британското отношение към футбола. И като заеме поста, ще му се каже, че за всяко събиране на Изпълкома участниците вземат хонорар от 1000 лева. Естествено, сред тях има и баровци, които ги даряват за благотворителни цели. Но има и такива, които с нетърпение чакат следващото заседание, за да сложат една хилядарка в джоба. Изобщо не им е излишна. 

Стилиян Петров също така ще разбере, че много хора около него се водят отговорници за това или онова и също са на заплата. По 5-6 хиляди лева на месец за отговарянето за националните отбори, също по толкова за младежите и юношите. Той сигурно ще си каже, че тази работа трябва да се върши от специален човек, избран с конкурс, но бързо ще му обяснят, че някои хора не са го подкрепяли заради онзи, който клати дърветата в гората. Това е положението в българския футбол и конгресът е само една формалност.

Наистина няма никакъв смисъл от бързане с извънреден конгрес. Така или иначе, редовният ще се проведе все някога и от него абсолютно нищо ново и революционно няма да произтече.

От Бояна нищо не може да се очаква и народът няма какво толкова да се вълнува. Всичко е измислено и никой няма намерение да го реформира. Държавата също няма никакво намерение да съдейства за имагинерна позитивна промяна. Ще помага само защото всеки футболен хрантутник е потенциален сигурен гласоподавател. Цялата загриженост не е нищо повече от лицемерие. Българският футбол е обречен и неспасяем.

Надеждите, че ще дойдат различни хора с модерни виждания, са утопия. Никой не може да реформира тази система и да я накара да заработи. Сегашните са много по-лоши дори от предишните, които гледаха само как да угодят на партийните величия. Но все пак изпълняваха нещо от измислените им петилетни планове. И покрай масовката се получаваха и елитни резултати. В наши дни на никого не му хрумва за резултати. Те се ръководят само от едно - собствения им селфиш. Нищо друго не ги интересува.

На безрадостния фон се очертават и забавни моменти. Интересен казус е, ако ЦСКА случайно стане шампион, кой от Изпълкома ще отиде да връчи трофея на "Армията". Много ще е любопитно, ако го направи Емил Костадинов. Определено ще се превърне в събитието на годината. 

Много забавление ще падне и с въвеждане на ВАР. Само за протокола, България ще бъде 35-ата държава в Европа и 88-а в света, която въвежда системата. Не си мислите обаче, че ще е като в нормалните държави. Съдиите ще ги носят като самарското знаме по терена, след като отидат до екрана и отсъдят или не отсъдят дузпа. 

Това за преференциите към младите играчи също не го вярвайте. Ще стане само ако на държавно ниво се въведе подоходно законодателство и върху реалните заплати на чужденците се плаща още толкова данък отгоре. Така е в Испания между впрочем. Въобще българският футбол ще е интересен само с куриозите си.

Естествено, в цялата тази идилия са вкарани и медиите. Които позволяват на човека, който унищожи българския футбол, да говори за юношите. Той с какви български юноши направи футболния си бизнес, че не мога да се сетя. Това е положението - желязната примка няма разхлабване. А за онзи, който пада от Луната, остават празните надежди за промяна.

Футболът в България умря отдавна, а реанимацията му изглежда невъзможна. Но благодарение на държавната протекция мърда и шава. Моето мнение обаче е, че шоуто трябва да приключи и авантата да се преустанови. И наистина от нулата. А нулата не е интересна на тези, които сега са във футбола. Ето го изходът от ситуацията.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"