Жосуе Са се присъедини към "Лудогорец" в началото на октомври, след като сезонът вече бе в разгара си. Португалският защитник подписа с клуба за 3 години, като идеята е защитата на „орлите“ да се гради и около него. Са има впечатляваща визитка, като освен че е формиран в "Спортинг" Лисабон, през 2017 година преминава в "Андерлехт" срещу 2,2 милиона евро. Ето какво каза португалецът за читателите на „Мач Телеграф“ в първото си голямо интервю в България.

- Жосуе, как се чувстваш вече след няколко месеца в България?

- Наричаме този период адаптация, нали? Добре се чувствам, благодаря. Свикнах с живота, с изискванията в отбора. Аз съм професионален футболист, нужно е да се адаптирам бързо в различна страна и обстановка. От месец януари при мен пристигна и семейството ми – съпругата ми и двамата ми сина. Това съвсем ме успокои.

- През последните години си играл в Португалия, Белгия, Турция и Испания, а сега си в България. Може ли да се каже, че си футболен номад? 

- Номад, да, като стил на живот (смее се). Не, мога да те уверя, че това е много хубаво чувство. Да живееш на различни места е наистина обогатяващо. Сигурен съм, че това те прави по-добър човек, по-завършена личност. Трупаш безценен житейски опит, подобряваш се ежедневно. Мисля, че това е важно за всеки човек.

- В момента си футболист на "Лудогорец". Лесно ли направи този избор?

- Да, много лесен избор бе за мен. Това предизвикателство ми дава много. Наистина се наслаждавам на престоя си в България. Трябва да се отбележи нещо много важно. В момента съм в най-добрия период от кариерата ми. Най-добър като възраст, като мъдрост, като опит. Така че ще се опитам да дам максималното за "Лудогорец".

- През миналия сезон беше футболист на испанския "Уеска". Нямаше ли желание да останеш в страната?

- За да бъда напълно честен, исках да продължа да играя в Испания. И то не специално в "Уеска", с който спечелихме промоция за Примера дивисион. Испания е много близо до моя дом в Португалия, говоря езика. Имах контакти с някои испански отбори от елита, но не доведоха до нищо. Сега е много трудно на трансферния пазар заради пандемията от коронавирус. Иначе хората от "Лудогорец" се свързаха с мен още през месец август. Бяха напълно откровени, представиха ми проекта си, отбора, амбициите. Запознаха ме с всичко. Аз им признах, че предпочитам да играя в Испания и ще изчакам да видя какво ще се случи. При положения, че бе невъзможно да продължа кариерата си там, нямах никакво съмнение да избера "Лудогорец". Междувременно отказах оферти на други отбори, за да дойда в България.

- Прочетох, че е имало интерес и от "Динамо" Загреб към теб. Вярно ли е това?

- Да, но това беше миналия сезон. Освен това наистина ставаше въпрос за интерес, а не за конкретна или сериозна оферта. Никога не се стигна до преговори, хърватите не показаха волята и желанието да ме привлекат, което ми демонстрираха от "Лудогорец". Затова и изборът ми на българския шампион бе наистина лесен.

- Тръгнал си от академията на "Спортинг" Лисабон, какво научи там?

- "Спортинг" ме създаде като футболист. Започнах да тренирам в школата, когато бях 8-годишен. Останах там цели 9 години, преди да се преместя във "Витория" Гимараеш, където подписах първи професионален договор. За мен бе чест и удоволствие да нося зелено-бялата фланелка, да играя за толкова голям клуб в родния ми Лисабон. В "Спортинг" научих всичко за големия футбол.

- Защо играеш с №32 на гърба?

- Когато започнах да играя за "Витория", бях в "Б" отбора на тима като юноша. Тогава играех с №32, тъй като основните номера бяха запазени за футболистите от първия отбор. Идвайки в "Лудогорец", исках да взема №3, но той се носи от години от Антон Недялков и нямаше как да стане. Така че си припомних младостта. Номер 3 може и да ми е любим, но единият ми син е роден на втори, така че 32 е хубава комбинация от двете цифри.

- Идва така чаканото дерби с ЦСКА. Какво очакваш от мача?

- Това е голям мач, ключов. Но той е важен не толкова, защото след него някой от двата отбора ще стане шампион. Нито ако бием, ще вдигнем титлата, нито ако паднем, ЦСКА ще се осигури върха. Но двубоят е важен, за да покажеш, че си готов, че си на висота. Много съжалявам, че пропуснахме толкова шансове срещу "Локомотив" (Пловдив). Сега обаче имаме всички шансове за реванш. Само трябва да покажем най-добрата версия от себе си. Длъжни сме да покажем максимално качествата си. Обичам тези дербита.

- В момента си партнираш с Вердон в центъра на защитата, но има още много конкуренти за позицията ти. Имаш ли предпочитан партньор на терена?

- Мога да кажа, че в центъра на защитата "Лудогорец" разполага с много качество. Всеки от защитниците е различен и носи нещо ново на отбора, дава своят принос за успехите. Важното е, че ние сме конкуренти, но и приятели. Уважаваме се взаимно и това е гаранция, че наистина ще се случат нещата. Не е само Вердон, в тази зона играят още Терзиев, Драгош (бел. ред. - Григоре), Моци. Изключително съм впечатлен от Козмин, и то не само като футболист, а като човек. Той е невероятен. Дори съжалявам, че не съм познавал Моци, когато беше по-млад. Дори и така, научих много неща от него.

- Бил си футболист на "Андерлехт". Какво ще ни разкашех за престоя си в белгийския гранд?

- Това беше чудесна стъпка напред за мен. Белгия бе първата страна, в която отидох да играя след Португалия. Мисля, че направих добър сезон. Изиграх 30-31 мача във всички турнири. Научих много от престоя си там. В Белгия промених най-вече начина си на мислене.

- Бил си съотборник с Венсан Компани в "Андерлехт". Какъв човек е той?

- Да, засякохме се, след като се върнах в "Андерлехт" след наем в турския "Касъмпаша". Играхме заедно в една предсезонна контрола срещу "Аякс". И след този мач той ми стана... треньор. Два месеца работихме заедно, но веднага разбрах защо е станал истинска легенда. Той има страхотно отношение, страхотна психика, начин на мислене. Много е позитивен. Компани е един от хората, от които съм се впечатлявал най-много през живота ми досега.

- Как се развиха нещата за теб в Турция?

- Това беше най-лошият сезон в кариерата ми. Но не защото страдах от контузии, а така и не успях да свикна с новите цели там. Много бързо се смени и треньорът, а новият имаше своите виждания. Искаше от мен да играят като дефанзивен халф. Това е позиция, която познавам и на която съм играл като юноша, но да кажем, че много по-добре се чувствам в центъра на защитата. Освен това аз съм амбициозен, израснал съм в "Спортинг". След това и във "Витория" винаги бяхме на 4-5 място и се борихме за място в Европа. С "Андерлехт" се борех за титлата в Белгия. Дори и с "Уеска" спечелих титлата в Сегунда дивисион. Тогава много хора се учудиха и ме питаха защо отивам във втора дивизия. Аз обаче много добре разбрах амбициите на клуба, знаех, че ще побеждаваме, ще се борим за промоция и я спечелихме. А в "Касъмпаша" целта ни бе да не изпаднем. Така и не успях да свикна с тази мисъл. Затова и сега съм в "Лудогорец". Когато се бориш за титли, за отличия, това ти помага да си постоянно концентриран, да се усъвършенстваш.

- Какво е мнението ти за новия треньор на "Лудогорец" Валдас Дамбраускас?

- Впечатлен съм от него. Той донесе нова енергия в "Лудогорец". Много е рано да се правят оценки, но Дамбраускас има много ясна визия как да изглежда отборът му. И успява да ни я предаде. Носи енергия, зарежда ни. Има различна философия от това, което съм виждал във футбола, но съм сигурен, че това му носи успехи. И това е свързано с бъдещето на клуба.

- За финал би ли направил прогноза за мача с ЦСКА?

- О, това го оставям на вас, журналистите. Нашата задача е да сме напълно готови за дербито, да дадем най-доброто от себе си, да покажем най-добрата си версия. И бъдете сигурни, че ще го направим. А иначе нека оставим топката да върви и да видим кой е по-добър.