Авторитетните анализатори, а и широката футболна общественост у нас вече отбелязаха подема на ЦСКА през последните две седмици и по-точно от гостуването на монополния първенец в Разград. От тогава насам в няколко двубоя червените показват по-симпатична физиономия на терена, личи си идея в атакуващите действия, а успешните комбинации в офанзивен план не са от дъжд на вятър. Естествено, в резултат на това идват и головете, и то по правило от различни автори.

Това показва, че за 4-5 месеца откакто Саша Илич води отбора, сръбският специалист е успял в немалка степен да намери своя прочит на ситуацията в Борисовата градина, да си създаде представа за потенциала на изпълнителите и да избистри точната тактическа схема в зависимост от противника. Задължително е да се отбележи и реанимираната атмосфера при 31-кратните шампиони и на терена, и край тъчлинията. Със сигурност и в съблекалнята и в тренировъчния процес, което личи от настроението, с което футболистите влизат и излизат от двубоите напоследък.

свързани статии

Разбира се, много рано е за прекален оптимизъм и напомпани очаквания, тъй като в настоящата конюнктура на българския футбол всяка друга развръзка, освен поредна титла за Монопола от Делиормана би изглеждала като фантастика.

Най-добре това си пролича при гостуването на червените в Североизточна България на 10 октомври и при визитата на Ботев Пловдив на същото място онзи ден. Очевидно е, че хората от Съдийския корпус и на терена, и в тъмната стаичка, са ясно, категорично, безпощадно и брутално инструктирани какво трябва да правят и какво да не правят. Кой е правилния и кой неправилният, какво се допуска и какво не. И посегателствата върху законите и морала на играта ще продължават с пълна сила докато бъде постигната ен-тата титла на Проекта.

свързани статии

Играчите на Саша Илич нямат право на грешка никъде по трасето, а очевидно срещу тях работят всички видими и невидими фактори. В същото време ако някой дръзне да се опълчи, или най-малкото да даде заявка за пълноценна битка на абонирания първенец се случва това, на което станахме свидетели онзи ден в Разград. Когато някой, дори и на сън, се осмели да оспори Статуквото, веднага следва намесата на субективния IT-фактор, наречен ВАР, който не е никакъв гарант за справедливост, а се превърна в охранител на самоубийствената конюнктура в българския футбол.

И после разни пишман моралисти се чудят защо огромен процент от феновете на ЦСКА и Левски, а и много от привържениците на останалите родни отбори, стискат палци за съперниците на националната кауза в европейските турнири. Но всички мислещи хора могат да си обяснят причината за този „национален нихилизъм“ след видяното онзи ден край Трибуна „Моци“, където гледахме още от същото. И така ще е докато конкуренцията не бъде отказана, а интригата ликвидирана.

 

Материал на Георги Атанасов, заглавието е на Gol.bg