ЦСКА загуби свръхнещастно от Лудогорец с нелеп гол в 106-а минута, но усещането след този исторически мач ще се запомни с небивалата червена еуфория. Няма как една толкова славна 73- годишна история да бъде помрачена от някаква си котерийна загуба. Мачове много, но атмосфера като вчерашната на „Армията“ никога и никъде повече няма да се види.

Армейци от всички поколения се събраха за едно много особено честване породено от раздяла. И наистина усещането беше невероятно. А самият мач, както написах в съботния си анализ на страниците на „Тема Спорт”, много пъти сме го гледали под индиго. Позната свръхнагнетена картина с много битка и малко футбол. Или както казват старите треньори – мач като буламач. След близо 115 минути пребиваване на стадиона, не остава почти никакъв спомен освен този с гола и последвалите леки ексцесии.

свързани статии

ЦСКА не се надскочи и не направи нищо по-различно от това, което гледаме в поредица от двубои. Ремито, за което бяха излезли  на терена гостите, изглеждаше най-логичен завършек, но както много често се случва, точно на „България армия“ – последният акорд бе зелен.

Домакините изпълниха повече корнери, престояха повече време в наказателното поле на съперника, опитаха се да доминират с безсмислена агресия и динамика, но в крайна сметка не отправиха нито един точен удар в очертанията на вратата. Е, няма как да спечелиш, след като за цял мач си се отчел само с една засечено центриране от корнер на Юга и един опасен удар на Назон.

Как завършва анализът на Жаклин Михайлов, четете в броя на "Тема спорт" в понеделник.