Светослав Дяков е истинска легенда. 10-кратен шампион на България с Лудогорец, оставил следа още в Пирин Бл и Локо Сф, дългогодишен капитан на разградчани, като в определен период носеше лентата и в националния тим. След края на кариерата си той беше помощник-треньор в Лудогорец, а от няколко месеца насам се захвана с нелеката задача да е шеф в родния Пирин Бл. Дяков беше гост в подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“.
-Светльо, в момента имаш нелеката задача да си шеф в родния Пирин Бл. Отборът беше близо до елита, но загуби баража. Какво е сега бъдещето пред клуба? -За съжаление няма много положителни новини. Това са реалностите. Трудна е в момента ситуацията в Пирин, на ръба на оцеляването сме. Професионалният статут е на ръба, но ще се борим. Собствениците намалиха финансирането на клуба, те все пак имат бизнеси, а реки от пари не текат никъде. Имаме подкрепа от кмета и от общинския съвет. Бизнесът в Благоевград обаче е обърнал гръб на Пирин и от това страдаме много. Не се ли обедини целия град, ще бъде много трудно. Надявам се да се събера още сили, за да бъда полезен на клуба.
-Какъв е пътя на Пирин в такъв случай – Втора или Трета лига? -Много важни седмици предстоят. Не трябва да лъжем себе си, футболистите и персонала. Където имаме сили финансово, там трябва да бъдем. Силно се надявам да продължим професионалния си път, но към момента положението е тежко.
-Какво щеше да стане, ако Пирин беше спечелил баража? -Ако бяхме го спечелили, щеше да има повече финансови постъпления. Но пак нямаше да е леко. Знаехме още преди да дойде развръзката в баража, че ще ни бъде много трудно. Ние сме Пирин и нямаме право да играем за нещо друго, освен за влизане. Хапката беше доста голяма, но опитахме. Лично за мениграхме добре в баража. Срещу насбеше отбор с по-голям бюджет, с уж по-добри футболисти. Във Втора лига сега ще ни бъде трудно, но не се предаваме и продължаваме.
-Доста по-трудно изглежда да си извън терена, вместо да си на него? -Много по-трудно. Вече отговаряш за толкова много хора. Запознах се със ситуацията в много клубове от нашия калибър и виждам, че навсякъде е много трудно. Отвсякъде ни казват – не се притеснявай, при нас е същото. Трябва да се измисли някаква обща политика, защото отборите от Втора лига изнемогват. Ако не са общините, може би футбол няма да има.
-Но виждаме, че и доста отбори от елита имат проблеми. Сякаш някои хора не си преценяват силите, когато тръгват да гонят някаква цел? -Може би трябва да си прецениш реалните възможности. Все пак има Първа, Втора и Трета лига. Трудно е на доста клубове, дано се промени нещо, защото футболът ни не върви нагоре. Към момента по-скоро буксуваме.
-Ти си бивш капитан и на националния тим – заради всички тези проблеми ли и държавния тим се представя толкова слабо? -Това е реалната картинка. Трябва да сме честни. В последните мачове бяхме доста слаби. Момчетата могат повече от това, но едва ли могат да надскочат реалната обстановка в България.
-Одобряваш ли новото правило „4“, което се въвежда в Първа лига? -Трябва да бъде така, аз съм „за“. Може би и хората, които твърдят, че българите не трябва да играят на сила, имат право, но все пак сме в България. Водещите отбори имат големи цели в евротурнирите, но не разбирам защо тези, които са по-назад в класирането, ползват толкова много чужденци. Четирима българи на терена са минимална бройка. Имаше много тимове, които започваха с един или дори без нито един наш сънародник. И това са отбори от долната част на класирането, което за мен е неразбираемо.
-По-евтино ли е да вземеш чужденец, вместо българин? -Някои от чужденците идват гладни и жадни, искат да се покажат. Трябва обаче да преценим какво е качеството им. Не трябва обаче да си пълним отборите с чужденци, защото българските момчета наистина потъват.
-А сякаш българските футболисти вече не са гладни... Със сигурност преди години условията са били по-лоши, отколкото са сега? -Сега условията са по-добри, треньорите са по-подготвени. Младите обаче не са гладни и жадни. Не виждам искрицата в очите им, жаждата да играят футбол. Не да гледат с какви обувки са, с каква прическа са. Целта е да играят футбол, не да търсят пари. Парите ще дойдат, играят футбол, повярвайте ми! Първо обаче трябва да се покаже нещо. В много от младите български футболисти обаче не го виждам това. Има и положителни примери, но за съжаление са твърде малко. Има много аниматори във футбола, аз не съм фен на тези клипчета по социалните мрежи. Треньори много има, в Благоевград има много школи, представям си какво е в София. Всеки се води треньор и педагог, но дали реално е така? Друг голям проблем са родителите. На 7-8-годишна възраст те вече си мислят, че децата им са Меси, Ямал или Де Бройне. Това не е така. Оставете децата да изживеят мечтата си. Те не трябва да изживяват вашата несбъдната мечта, а собствената си. Поощрявайте ги, но не се бъркайте в работата на треньорите.
-Предвид ситуацията в Пирин, ще залагате ли на повече млади момчета? -Най-хубавото сега е, че младите футболисти ще получат шанс. Започнахме подготовка с изключително много млади момчета. Само от тях зависи кой щеси грабне шанса, защото шанс не се дава, шанс се заслужава. Трябва да покажеш, направиш ли го, нито един треньор ням да спре добър футболист. Аз когато тръгнах в Пирин, пак беше трудно финансово. Така е и в повечето отбори – пускат се млади, защото няма пари. Много, много такива примери има. Това е голям шанс за футболистите в Благоевград да се покажат и да направят следващата стъпка. Ключовото, за да успее един футболист е характер. Тези, които са на върха във футбола толкова години, съм убеден, че са минали през много трудности. Упоритост, търпение и работа. Трябва да изградиш характер, а това не се прави за година или две.
-Да те върнем на твоята футболна кариера – как едно дете тръгна от калните терени по благоевградскои ситгна до Шампионската лига? -Това е сбъдната мечта за мен. Започнах на 8 години и имах една мечта – да играя футбол, не да печеля пари. Мечтаех да играя срещу големи отбори и успях да го направя, благодарение на Лудогорец.
-Дебютираш в „Б“ група на 17 години. Какво си спомняш от онзи момент? -В „Б“ група, последен кръг, в Свищов. Това беше мач без значение, за мен беше като финал на Шампионската лига. Аз играх около 80 минути, а след мача бях много щастлив. Дебютирах за отбора на сърцето си. След това започнах да се превръщам и в основен футболист.
-А какво си спомняш от дебюта в елита? -Леле, връщате ме много години назад. С години и дати съм много зле, но мисля, че първият ми мач беше срещу Нефтохимик.
-С кои треньори работи в Пирин? В Пирин, треньорът, който първо ме взимаше в групата, беше Йордан Боздански. След това Петър Михтарски го замени и това беше човекът, който наистина ме наложи в мъжкия футбол. С него и сега имам честта да сме ръководители в Пирин. Михатарски показа топки, с извинение, и не се притесни да залижи на много млади момчета. Лека му пръст на Йордан Самоковлийски, човек, който ми даде много. Трудно се разчуствам, но той ми даде много. и винаги трябва да уважаваш хората, които са ти помогнали.
-Как се стигна до трансфера в Локо Сф? -Те бяха един от отборите, които играеха в Европа в онзи момент. Собственик на Пирин беше Николай Галчев, който ме извика и ми каза, че за мен има оферта. Аз знаех, че вече трябва да предприема следваща стъпка. Важното беше, че клубът получи и добра сума за мен – 150 000 евро. Това го разбрах малко странно – когато подписвахме договора с г-н Галчев и г-н Гигов, аз обърнах страницата леко информативно. И тогава собственикът на Пирин ми вика: „Не гледай тези неща“ . Но г-н Гигов му отговори: „Нека момчето си знае колко струва“. Имах 3 прекрасни години в Локо Сф. Този клуб много ми е на сърце. Дори с някои хора от клуба още поддържам връзка. Много подценяван като софийски тим Локомотив, но има голяма душа. Поздравявам всички локомотивци. Играх с големи играчи – Бог да го прости, Георги Марков, Мартин Камбуров, Бандловски, Ваня Джаферович, Цецо Генков, Караджинов, Саша Антунович. В съблекалнята винаги беше забавно. Това ми помогна да бъда готов за големия Лудогорец след това.
-А защо ти избра тогава Лудогорец, след като те искаха от ЦСКА и Левски. По онова време Лудогорец е новак в елита? -Когато бях в Локо Сф, в последните 6 месеца договорът ми изтичаше. В този период ЦСКА искаше да привлече, а треньор беше Милен Радуканов. Точно тогава станах и гадже с моята съпруга, като тя ме попита един ден: „Защо този човек ти звъни всеки ден“ (смее се). В този момент Локо Сф имаше финансови проблеми и не бяха плащали няколко месеца. От ЦСКА поискаха да разтрогна, защото аз имах това право, но нямаше как да разтрогна с клуб, където ме уважават толкова много и са държали на мен. Аз бях пеш да тръгна за ЦСКА, за Левски също, но не и по този начин. Казах им да се обадят на г-н Гигов, да му дадат символични пари и аз да отида в голям клуб като ЦСКА. Но те ме искаха като свободен агент. Дойде лятото, ни вест, ни кост от ЦСКА. Тогава ми се обади известен мениджър и ми каза, че Левски много ме искат, но първо трябва да продадат Сержиньо Грийн. Питах ги колко време трябва да чакам, а те ми казаха – колкото е нужно. В този момент се появи Лудогорец. В този момент един приятел искаше да ме срещне със собственик г-н Кирил Домусчиев. В този период обаче аз си чаках ЦСКА и Левски. Казах на моя приятел, че ако отида на преговори, ще си загубя времето. Той обаче настоя и отидох. Г-н Кирил Домусчиев ме прие, каза ми, че искат да направят стадион, база, да сложат трева от там... След срещата с него си казах, че ако 10% от нещата се изпълнят, аз ще дойда в Лудогорец. От Левски и ЦСКА не ме потърсиха и реших да отида в Разград. И искам да допълня, че не 10%, а 90% от това, което ми каза г-н Домусчиев, се случи. Това ясно показва дали думата му тежи.
-И Лудогорец се превърна в другият тим на сърцето ти... -Щастлив съм от кариерата, която направих. Дали съм успял и сега не мога да отговоря. Докоснах се до такива футболист и на такива стадиони играх... Истината е, че малко българи са имали такава чест. Аз не се слагам сред най-големите български играчи, абсурд. Знам кой съм. Надминах мечтите си – това малко момче, което риташе топката по цял ден, стигна до „Бернабеу“, „Емирейтс“, „Сан Сиро“, „Анфийлд“ и още много други. Пожелавам на Лудогорец отново да стигне до Шампионската лига, за да може футболистите отново да усетят красотата на футбола. Не като пари, а като емоция. Тя остава за цял живот.
-Как ти се видя Лудогорец през миналия сезон – сякаш не бяха на нивото, на което сме свикнали да ги гледаме? -Ако трябва да съм честен – не ми хареса. Ясно е, че съм пристрастен, но не ми хареса начина, по който играеха. Въпреки трудностите обаче спечелиха требъл. Сигурен съм, че са си направили сметка и ще вземат нужните мерки.
-Заради това ли се стигна и до треньорската смяна? -Също смятам, че въпреки трофеите, треньорската смяна беше наложителна. Ръководителите са преценили, че сега е моментът да се разделят.
-Кога разбра, че Лудогорец ще бъде фактор? -Когато отидох в Лудогорец, започнахме с равен, а след това натрупахме доста победи. Все още не се усещахме като голям отбор за България. Но в мачът срещу ЦСКА в края на полусезона – 2:2 на „Армията“ при пълен стадион, усетихме, че можем да направим нещо голямо. А след първите 2 титли и пробива в Европа, разбрахме, че можем да се надиграваме с големите на Стария континент. В първия ни в групите на Лига Европа победихме силен тим като ПСВ Айндховен и то като гост. Направихме го с футбол, което беше впечатляващо.
-Предстои 80-годишния юбилей на Лудогорец. Готов ли си за шоуто? -Благодаря на Лудогорец за поканата, ще бъда част от празника. Вълнувам се, че ще се видя с много хора, с които не сме виждали отдавна. Има ли сме радостни моменти, но и сълзи, защото футболът не е само цветя и рози. С някои от момчетата не сме виждали по 10 години. Ще обменим опит и от другата страна. Подобни празници ни показват, че си е заслужавало всичко.
-Срещу кой от големите играчи, срещу които си се изправял, ти е било най-трудно? -Бяхме такъв отбор, че за хубаво или лошо не си казвахме неща от типа: „Този не можем да го спрем“. Срещу всеки голям играч е трудно, но той трябва да се постарае, за да мине през нас. А сме играли в средата на терена срещу играчи като Модрич, Кроос, Джерард, Погба, Марко Верати, ще пропусна някого. Бяхме пердета и заради това постигнахме големи неща.
-А как се стигна до онази издънка срещу Милсами? -Това беше абсолютен шок за всички. Милсами щеше да крета в края на класирането. Победиха ни случайно в Разград с един корнер. Мислехме, че в Молдова ще ги бием с лекота – 3:0. Теренът беше все едно училищен. Пречупихме се. Според мен треньорът Бруно Рибейро не беше толкова лош. Просто не познаваше добре играчите и ги пускаше на различни позиции.
-Какво е да пробягаш 16 километра в един мач? -Все пак в този мач имаше продължения. Мисля, че беше срещу Стяуа. Това е постоянството и труда, което е вложило едно малко момче, за да успее. Трябва да имаш желание, дори и да нямаш най-добрия пас или удар. Според мен във всеки мач от шестте в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2014/15, бях футболистът, който е тичал най-много.
-Какво си помисли, когато срещу Стяуа Козмин Моци грабна ръкавиците? -Това е мач номер 1 в историята на Лудогорец – като драма, като значение, като всичко. При дузпите се молех и гледах нагоре. Само се молех да продължим, нищо друго не ме интересуваше. Моци дали ще вкара, дали ще спаси, просто искахме да влезем там, където са големите. Успяхме с Божията помощ, защото беше голям трилър.
-Много приятелства имаш от футбола. С кой остана близък до ден-днешен? -Имам много приятели, още от детските години. Жена ми казва, че малко съм темерут и наистина не общувам много със съотборниците си. Но знам, че има хора, които ако им се обадя, винаги ще свършат работа. Споменах Георги Терзиев, с Христо Златински съм бил и в четирите си отбора – Пирин, Локо Сф, Лудогорец и националния тим. Иван Стоянов също, Юлиян Попев и той.
-Защо играеше с номер 18 в Лудогорец? -Много добър въпрос, който никой не ми е задавал. В Пирин играех с номер 8. В Локо Сф играх 3 години с 3 различни номера. Когато отидох на първата подготовка с Лудогорец, ми дадоха номер 7. След една тренировка идва при мен Мишо Александров и ме попита дали имам нещо против да вземе седмицата, което е неговият номер. Казах му, че нямам проблем и той ми даде неговата, която се оказа с номер 18. И така си останах за постоянно.
-Лудогорец ще играе отново с Динамо Минск. Ти беше преди година при „орлите“, като беше в щаба на тогавашния треньор Георги Дерменджиев. Как оценяваш беларусите? -Дай Боже отборът отново да играе в основната фаза на Шампионската лига. Пожелах им го. Няма да е леко. Динамо Минск са ми познати от миналия сезон, но сега е различно. Вратарят Лапоухов вече е в България, младият им талантлив нападател също е продаден. Лудогорец категорично е фаворит и според мен няма да имат проблем да преминат в следващата фаза. Надявам се отново български отбор да стане фактор в Европа и не само да стига до групи, а и да оставя трайна следа. Ние преди това когато бяхме в групите на Лига Европа, целта ни беше да преминем и завършвахме като първи или втори. Това рано или късно пак ще се случи.
-Имаш 10 титли като футболист – осъзнаваш ли какво означава това? -Терзиев има 12. Пожелавам му още – той се труди през всичките тези години. Нищо не е случайно в този живот. Осъзнавам и какво са моите 10 титли. Благодарен съм, че съм в такъв отбор. Това се дължи и на характера ми, защото дълго време съм бил и капитан на този тим. Лентата тежи, защото един капитан се бори за отбора на и извън терена. Не харесвам лидерите, които само викат и крещят. Да си лидер не е това. В Лудогорец аз бях капитан, но имаше много лидери около мен, а това ми помагаше.
Снимка: Lap.bg