Картината на бъдещето в Лудогорец изобщо не е розова

Невъзможното се случва буквално пред очите ни! Напълно изненадващо и без почти никакви предварителни индикации, несменяемият шампион на България в последните 14 години изглежда, че е готов да приеме непознатата за него роля на губещия. Немислимото и забраненото: „И какво толкова ще стане, ако не сме шампиони“, вече е произнесено на глас в Разград. А сега естествено възникват двата основополагащи въпроса.

Първият е как се стигна дотук, а вторият какво следва като продължение. Отговорът на „как се стигна дотук” е многостранен, но и лесен. Най-точното обяснение е лавина от грешни кадрови решения, които са в резултат на огромно подценяване на последствията. В Лудогорец просто решиха, че са недосегаеми и ваксинирани от всякакви катаклизми. Обаче се оказа, че изобщо не е така. Събираните на час по лъжичка проблеми ги връхлетяха със силата на цунами. А когато вятърът и водата дойдат, те не подбират и помитат всичко по пътя си. Актуално в Разград нямат треньор, нито играчи. Освен това са с изгубено влияние в българския футбол и другите им ходят по главата, казано образно. Неутралният зрител се диви на това, което вижда, но най-вече на липсата на реакция.

Фактите говорят красноречиво, че Лудогорец видимо е лишен от познатия съдийския комфорт и съперниците безжалостно му отнемат точки. А в същото време твърде лесно ги дават на директния конкурент за титлата! Както се знае добре от практиката, слабият не може да разчита на милост и пощада. Вече дори букмейкърите се отрекоха от вечния си фаворит и прехвърлиха лидерството в коефициентите към Левски. А това е почти като заупокойна молитва.

По дефиниция, когато си слаб и немощен, ставаш и жалък в очите на хората. Думите на Моци, че Лудогорец пак ще е шампион в края на първенството, предизвикват само смях, защото на следващия ден клубът, който му плаща за несвършена работа, регистрира поредната загуба и дъжд от попадения в мрежата. Серията е с потресаващи размери. На 28 септември Лудогорец лесно и безпроблемно победи Монтана у дома с 3:0 и след това се отпуши адът. Загуба от Бетис у дома, последвана от две равенства срещу ЦСКА в София и Спартак Варна вкъщи. После втора загуба в Европа от Йънг Бойс, катастрофа в Бистрица срещу ЦСКА 1948, измъчена победа с гол в последната минута за Купата на България срещу Черноморец Бургас, нулево реми във Варна с Черно море и две поредни поражения от Ференцварош и Арда. Това със сигурност е най-черният период в кратката история на разградския клуб, но той дори не е свършил. След паузата Лудогорец ще изиграе до 20 декември още цели 8 мача и в нито един от тях вече не е сигурен за победата.

Точно това е най-голямата промяна и тя е, че властелинът на футболния пръстен няма никаква гаранция, че ще спечели срещу следващите си съперници. Дори те да се казват Септември, Ботев Враца, Добруджа, Славия, Берое… За Купата на България предстои отново мач със Септември, както и два европейски сблъсъка със Селта и ПАОК. Преди година по това време никой нямаше да постави под съмнение победите на Лудогорец на домашната сцена. Но сега е едно и също не само у нас, но и в Европа. Шансовете за пълен успех и на двете места са почти илюзорни.

И пак обратно към отговора на въпроса защо така скоропостижно се случиха нещата и се срина кулата от карти. Началото на края бе поставено преди поне 5-6 години, когато приключи ерата на големия Лудогорец, който два пъти участва в групова фаза на ШЛ. Един по един слязоха от сцената героите Марселиньо, Моци, Дяков, Кешерю, Сисиньо, Вандерсон, Натанаел и Владо Стоянов. В добавка не се появи и нов треньор с късмета на Георги Дерменджиев. Отборът тотално залиня в европейските турнири, но заради генералната политика на УЕФА продължи да играе по една дузина мачове на международната сцена. Класата спадна видимо, но нещата бяха под контрол с местната конкуренция, която се изчерпваше главно в лицето на ЦСКА по времето на Гриша Ганчев. В малкото напечени моменти същата тази опозиция бе неутрализирана с всички средства!

След оттеглянето на Ганчев стана още по-лесно, а през миналия сезон дори със слаб треньор като Игор Йовичевич с лекота и предсрочно бе спечелена 14-ата поредна титла. Требъла никой не го брои, защото е ясно, че в Разград ценят приоритетно само титлата, която дава право на следваща атака на основната фаза в ШЛ. Този механизъм се използваше цели 14 поредни сезона, но явно сега цикълът свършва и догодина ще имаме нов, най-вероятно син участник в най-комерсиалния турнир. Той ще прибере минималната парса от около 10 милиона евро, която се полага на шампионите от регламента на УЕФА. Правя този плавен преход, за да се види близкото бъдеще на Лудогорец с последващите тежки финансови удари. Още през следващия сезон се задава ситуация, при която в Разград ще изгубят почти изцяло досегашните си европейски приходи, а в добавка ще регистрират колосални щети от липса на изходящи трансфери. Ясно е, че участието в Европа е скачен съд с бъдещите многомилионни трансфери. За такива в Разград вече трябва да забравят! Но също и да забравят за лесното привличане на класни попълнения, защото една от причините добър футболист да отиде в Разград не е красотата на Делиормана, а възможността за доста мачове в Европа. По естествен път се отива към привлекателността на възнагражденията, но надупченият като швейцарско сирене бюджет едва ли ще позволи да се раздават досегашните умопомрачителни заплати. Не е никаква тайна, че в Разград те тръгват от 50 хиляди лева на месец и стигат много по-нагоре. Трябва да се признае, че тези пари бяха осигурявани именно от сериозния приходен сектор.

Картината на бъдещето изобщо не е розова и заради стереотипите. Но всяко нещо е до време. Както свърши епохата на великия Марселиньо, така вероятно ще настъпи време за раздяла и с досегашния суперуспешен управленски екип. Просто това е естественият ход на времето, но изобщо не е казано, че ще се намерят новите подходящи изпълнители. Опитът на ЦСКА показа, че кадрите са голям проблем. Затова двамата собственици на Лудогорец ще бъдат изключително затруднени да се спрат на подходящите хора за ново оперативно ръководство. И най-вероятно ще сгрешат фатално!

Изобщо не се изключва вариантът сегашната тежка игрова криза да прерасне в пълен разпад на явлението Лудогорец. Защото по каква причина ще бъде спасяван този клуб? Масова и лоялна публика така и не бе създадена, Европа ще е мираж, а боричкането за челно място, различно от първото, е лишено от здрав смисъл. И братя Домусчиеви, които са отлични бизнесмени, няма как да не застанат пред дилемата – заслужава ли си да се насочат към нищото десетки милиони евро. Първият път им се получи почти безплатно благодарение на късмета с Ивайло Петев, Методи Томанов и страхотната селекция, но няма никаква гаранция, че ще се повтори. Изводът е, че може би вече гледаме залеза на една футболна империя, която завършва като всяка друга предишна в историята.

Материал на Жаклин Михайлов