свързани статии

Това беше голяма, грандиозна Италия. Една Италия, която заслужава бурни и горещи аплодисменти и която не заслужаваше да отпадне така. Елиминиране след дузпи с една безкрайна серия: един мач, който бяхме загубили, после изравнихме, успяхме да доведем до дузпи със силата на идеите и на сърцето, на 2 пъти бяхме на крачка да спечелим и незаслужено загубихме.

Но всъщност не. Италия, тази Италия не загуби. Просто бе принудена да се предаде пред един малък детайл, решителен в края на един луд маратон. След като елиминираха шампионите на Европа, съумяхме да вдъхнем голям страх на световните шампиони, които в един момент почти се бяха примирили, че ще изпитат отново тяхната безкрайна история от горчивини срещу адзурите. Те, този път като световни шампиони, трепериха пред една желязна защита, пред една халфова линия от безкрайна редица от футболисти, великолепни в своята щедрост и себераздаване, и една атака, която не спря да създава безпокойство у Нойер.

Сълзите на синьора Конте накрая белязаха и фотографираха тази загуба, която представлява горчивия, но горд завършек на цикъла на нашия селекционер. Който заслужава най-високото признание. Антонио Конте съумя да създаде една фантастична група, а сега ще отиде да обогати Висшата лига. Той оставя след себе си един отбор, който от днес преминава в ръцете на Джампиеро Вентура, привикан да го класира на световното първенство, като го подсили с онези младежи, които чакат и напират зад тези футболисти. Нашият футбол показа, че има ресурси, за да остане и да го бъде сред големите.

"Кориере дело Спорт", превод на "7 дни спорт"

Прогнозирайте срещите от Евро 2016 ТУК и спечелете награди!