Има и по-неприятни гледки по стадионите, но със сигурност в тази категория са случаите, когато фенове на един отбор започнат пререкание на трибуните и по време на мач се хванат за гушите заради играта на любимия отбор. А още по-криво е, когато свадата е за конкретна изява на един футболист. Особено когато стана въпрос за серия от негативни изяви.

Николай Михайлов произведе моменти на напрежение между феновете на Левски и това никак не му е за първи път. Но защо винаги той?! При него случаят е малко извън обичайните, защото има сериозна предистория и обвързаности. Може да се напише една малка книжка за това дали точно към този момент мястото на Ники е на „Герена“, като се проследи миналото му, свързано с бащата  и дядото, големи вратари в над 100-годишната история на клуба.

свързани статии

Идеята изобщо не е дали двата гола на сметката на Хамрун Спартанс в четвъртък вечерта, с които закопа тима, са негови. Спорът е дали Михайлов трябва да е на вратата на Левски, до кога и какво още трябва да се случи, за да седне той на пейката, или още по-крайното – да потърси раздяла със сините по взаимно съгласие.

Спазването на личните принципи от страна на треньора доста пъти е нож с две остриета. Конкретно за вратарския пост Станимир Стоилов каза, че докато той е треньор на тима, на вратата ще е човек, продукт на школата и този човек ще носи капитанската лента. Далеч сме от мисълта да противопоставяме Михайлов и Пламен Андреев, но това е изборът, както се казва – други хора нямаме.

На 17 години Михайлов дебютира в Европа. На 15 септември 2005-а вместо на първи учебен ден, Николай пази при загубата с 1:2 от Оксер във Франция. Андреев в момента също е на 17 години и като че ли имаше резон да получи европейско доверие. Ако ще се прави сериозен отбор и следва 2-3-годишен план, може би Левски трябва да се обърне към необременената младост. А за това колко е обременен Михайлов не е нужно да влизаме в подробности.

Още при онзи гаф с Вердер (0:3) през 2006-а като че ли му тръгна наопаки на международната сцена с Левски. А прочувките с националния отбор да не ги изброяваме, там проблемът е и фактът, че баща му е шеф на футболната централа и ситуацията с вратарите понякога избива с уволнение на треньора на хората с ръкавици през главата на селекционера.

Ами така е, Николай винаги, малко или много, ще бъде свързван с влиянието на Борислав Михайлов и неговото провалено управление начело на БФС. Управление, в което намеса има и едно 40-годишно приятелство със собственика на Левски. Същият Наско Сираков, който преди време каза, че Николай Михайлов е достигнал 127 килограма лично тегло и е бил на „гробището на вратарите“.

Е, последвалият компромис доведе до нови такива, дори от настоящия треньор. А именно Станимир Стоилов наскоро каза, че компромисът е най-краткият път към провала. Пък онова приятелство стига за отлагане на мачове и други вътрешни удобства, които не помагат навън.

Желю Станков, "Тема:Спорт"