Първият плувен рекорд на Олимпиадата в Рио дойде от унгарската сензация Катинка Хошу в дисциплината 400 метра съчетано. Сам по себе си рекордът не е чак такава новина, но фактът, че новото върхово постижение свали над 2 секунди от предишното е наистина изумителен. 

Впоследствие плувният басейн предложи серия от рекорди в различни дисциплини при дамите, мъжете и щафетите, съобщава Dnes.bg. Същото беше и в Лондон преди 4 години, когато “заминаха” 9 световни рекорда в плуването. За сравнение леката атлетика даде само 2.

От 1972-ра година насам едва 10 на сто от лекоатлетическите олимпийски състезания са донесли световни рекорди. При плуването процентът е 40! Да, още в първия ден на леката атлетика в Рио видяхме впечатляващ рекорд на 10 000 метра бягане при жените, но това е по-скоро рядко изключение, отколкото тенденция. 

Освен всичко останало лекоатлетите успяват да свалят минимална част от секундата за разлика от колегите си в басейна, които подобряват върховите постижения с по няколко секунди. От 1912-та година насам рекордът на класическия плувен спринт при мъжете е подобрен с 23.85% - от минута и 1.6 секунди до 46.91 секунди. В леката атлетика извънземният Юсейн Болт пробяга 100-те метра за 9.58 секунди, а преди повече от 100 години най-бързото бягане е за 10.6 секунди или 9.62% по-бавно.

До голяма степен техниката на бягане не се е променила особено, докато при плуването единственото общо между тогава и сега е, че и в двата случая има хора, състезаващи се във вода. Според експерти разликата до голяма степен идва от комплексността на плуването като състезателна дисциплина. 

На практика почти всички части на тялото участват в “плъзгането” по водата, което означава, че има много места за подобряване на техниката – позицията на главата, на торса, движението на ръцете под и над водата, “ритането” с крака. Налице са доста възможности за оптимизация.

На игрите в Лондон Камерън ван дер Бърг спечели 100-те метра бруст с 50-52 размаха в минута. Тази година в Рио Адам Пийти достигна до 58-60 размаха в минута. От друга страна басейнът е изолирана среда, докато лекоатлетическата писта е навън, където температурата и влажността, имащи пряко влияние върху постиженията на спортистите, не могат да бъдат контролирани.

Препоръчителната дълбочина от 3 метра на олимпийския басейн редуцира турбулентността, докато температурата се поддържа на нива от 25-28 градуса по Целзий. Тази температура позволява на мускулите да работят в оптимален режим.

Плуването получава революционен тласък от едно съвсем обикновено приспособление – очилата. Навлизането им през 70-те отваря нови хоризонти за плувците, защото им позволява да виждат под вода и да са защитени от пръски и химикали, използвани за дезинфекция.

До този момент тренировките са от порядъка на 10-12 часа на седмица заради тежките последствия за очите. След въвеждането на очилата спортистите влизат в режим от по 25-30 тренировъчни часа седмично в басейна. Очевадно е, че с такъв скок в подготвителния процес рекордите неизбежно ще прииждат на талази.

Стартовите блокове и самите бански костюми също се подобряват значително и това е още един коз в полза на плувците. Всички тези предимства позволяват на плуването да има и далеч по-добър имидж от леката атлетика, където сянката на допинга е надвиснала изключително застрашително. 

Плувците подобряват рекорди постоянно, докато при лекоатлетите има рекорди, неподобрени от 80-те години насам. Което води мнозина до извода, че тези постижения са реализирани изключително с помощта на забранени стимуланти.