Галерия
23 | 24
НЕВЕРОЯТНА! Елица Янкова грабна бронз в Рио

България най-сетнe счупи каръка и спечели медал в Рио. Бронзов, но с емоция като за златен. Защото триумфът не бе постигнат от някоя от големите ни звезди като Григор Димитров, например. А от едно дребно, но надъхано до краен предел момиче. Елица Янкова, която е на 21 години, накара цяла България да се гордее с нея.

Тя извоюва бронза в най-малката категория - до 48 килограма, на турнира по женска борба. И за всеки свой двубой, в който излизаше, от Елица струеше такава концентрация и желание за победа, че феновете просто настръхваха. И някак - усетиха, че това ще е денят, в който България ще вземе първия си, дано не и последен, медал от Рио.

Но коя е Елица Янкова? Момичето, за което тепърва ще се говори много, пише много и, разбира се - очакванията ще са завишени. Повечето от хората дори не я бяха чували преди триумфа, с който си заслужи дори поздравления от премиера Бойко Борисов.

Елица Янкова влязла "на бъзик", както тя се изразява, в залата по борба. Случило се в родния й град Варна на зрялата за много спортове 15-16-годишна възраст. "Спортът по принцип си ме влечеше и исках да се занимавам с нещо. Вкараха ме в залата и първата победа ми се услади много разказва преди време Елица.

Първият й треньор е Наско Сейчанов. Именно той й показал как се правят хватките. А във Варна се състезава за отбора "Черноморски сокол". След две години тренировки и светкавично напредване Петър Касабов я вика в националния отбор на България за кадетки. Тя решила да се премести в София и да тренира само при него в "Левски".

На първото си голямо първенство - европейското за кадетки във Варшава през 2011 г., Ели остава на крачка от медалите - пета. Същото се повтаря и следващата година в Загреб, където отново не стига до отличията. През 2013 година, Янкова прави фурор, печелейки световната титла при девойките в категория до 48 кг и то на шампионата в София.

Година по-рано пък Елица завършва спортното училище на "Левски" и продължава като студентка задочно обучение в Пловдивския университет в специалност - начална педагогика. "Без образование не може, но гледах къде мога да следвам задочно, тъй като няма как да го съчетавам с тренировките", казва тя.

През 2014 г. тя става втора на "Дан Колов", а най-големият й успех преди този в Рио дойде миналото лято. Тогава Елица донесе сребърен медал от първите летни европейски олимпийски игри в Баку. Коледните празници са любимите на младата ни състезателка, тъй като се прибира във Варна при роднините и приятелите. "Само при мисълта, че ще си отида, си почивам страхотно", споделя Ели, но признава, че това й се случва не повече от 3-4 пъти в годината.

Еднообразието - по две, че и по три тренировки на ден, по 3 седмици на лагер, на четвъртата състезание, после малко почивка и пак същото, е нещото, което най-много тормози Янкова. "Знам, обаче че си заслужава, когато сложиш медала на гърдите си", признава тя. Повечето приятели на Елица, естествено, са от борбата. Но си има и такива от детството си във Варна, които не спортуват. "На тях им е много интересно, постоянно ме разпитват за състезанията, за правилата, за точкуването".

За 48-килограмово миньонче диетите не са най-приятната тема, но пък и не са табу. Обикновено преди състезание сваля по 4-5 кг, за да влезе в категорията си. Обича да си похапва, но за щастие състезанията са през лятото, когато килата се топят по-лесно.

Преди време Елица казва, че няма време за гаджета. От неотдавна обаче това се промени. Тя има връзка със състезател по борба - Мехмед Рамадан. Триумфът на Елица Янкова в Рио можеше и да се окаже мираж за нея. Преди година и половина тя претърпя операция на прешлен на врата. Тогава лекарите бяха й заявили, че ако иска да живее нормално трябва да спре със спорта.

Материал на "Стандарт"