свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Публикуваме материал на Денис Олегов за успешните футболисти минали през Русия и направили сериозна кариара след това в европейски грандове. Преди време Денис написа и страхотен коментар за вратаря на Милан Джанлуиджи Донарума.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Бранислав Иванович отново ще играе в първенството на Русия след почти десетилетие в Челси. Защитникът спечели всичко възможно със „сините“ – Висшата лига, ФА Къп, Купата на Лигата, Шампионската лига и Лига Европа. Кариерата на Бане обаче едва ли щеше да е толкова успешна без престоя на сърбина в Локомотив Москва.

Отборите от руската Премиер лига са трамплин за много успешни футболисти през годините. Поради тази причина ви представям идеален отбор на чужденците, чийто престой в Русия е допринесъл за тяхното развитие и за трансфери в топ първенствата. Тук няма да попаднат Ето‘о, Роберто Карлош и Аксел Витсел, но единадесеторката е не по-малко интересна.

Стипе Плетикоса

Качествените чуждестранни вратари в руския шампионат са рядкост. Хърватинът е един от малцината легионери, утвърдили се в Премиер лигата и превърнали се в любимци на феновете. Стипе е футболист на сезона на Спартак Москва и Ростов, двукратен сребърен медалист и носитл на Купата на Русия. Плетикоса имаше кратки периоди в Тотнъм и Депортиво, но за двата тима вратарят има общо 3 мача във всички турнири. Все пак, при конкуренция като Дарио Крешич (1 мач за Байер Леверкузен) и Елдин Якупович (дълбока резерва на Хъл Сити), изборът на Плетикоса изглежда най-логичен.

Бранислав Иванович

Сърбинът изпъква като част от Локомотив Москва и привлича интереса на множество европейски тимове само след два сезона в тима на „железничарите“. През януари 2008 г. Бане става част от английския Челси. Макар 8 месеца да не записва мач за „сините“, сърбинът се бори за мястото си и скоро се утвърждава като несменяем титуляр на десния фланг на отбраната. Иванович е с основен принос за спечелването на Шампионската лига и Лига Европа. Близо 400 мача, 2 пъти в тима на годината на Висшата лига и веднъж в идеалния отбор на Шампионска лига – какво повече да кажем?

Неманя Видич

Централният защитик играе само година и половина в Спартак Москва, но оставя трайна следа в състава на „червено-белите“. Агресивен и бърз бранител, притежаващ отлична игра с глава и лидерски качества, Видич извежда тима до второто място в лигата. След трансфера му в посока Манчестър Юнайтед отбраната на Спартак дълги години среща трудности с намирането на надеждни централни бранители. Междувременно Видич става свой в тима на „червените дяволи“, а партньорството му с Рио Фърдинанд е смятано за едно от най-добрите в историята. Капитанската лента на Манчестър Юнайтед е достатъчно признание, което говори за класата на Видич.

Мартин Шкъртел

Шкъртел подписва със Зенит съвсем млад. Благодарение на множеството от чешки и словашки футболисти, доведени от треньора Властимил Петржела, Мартин се адаптира бързо в състава. Надеждността на Шкъртел е в основата за спечелването на титлата на Русия от петербургци през 2007 г. – първа за тима от 23 години. Следва трансфер в Ливърпул, почти спечелена шампионска титла и триумф в Купата на Лигата през 2012 г. Макар и в не най-силния период в историята на мърсисайдци, Шкъртел дълги години е неизменна част от тима и дори сега е сложно да си представим Ливърпул без словака.

Маркос Рохо

Недооценен в Спартак Москва, защитникът беше продаден на Спортинг Лисабон само след 8 изиграни мача. В Португалия аржентинецът разкри потенциала си и се утвърди като титуляр в националния отбор, с който игра финал на мондиала в Бразилия през 2014 г. Маркос е трети сезон в Манчестър Юнайтед, като в последно време е титуляр в тима на Жозе Моуриньо. Макар и като футболист, ползван по-често за ротация, Рохо вече има 80 мача за „червените дяволи“.

Вилиан

Бразилецът дълги години игра в украинския Шахтьор, но през 2013 г. игра за половин година в Анжи. С тима от Махачкала Вилиан игра финал за Купата на Русия, зае трето място в шампионата и записа мачове в Лига Европа. След като Анжи редуцира финансовия си бюджет, крилото подписа с Челси, където кара своя четвърти сезон. През сезон 2015/16 бразилецът беше избран за играч на сезона на „сините“ на фона на кошмарния сезон на тима от Лондон.

Анатолий Тимошчук

Успехите на Зенит в последните години се дължат колкото на таланта на Аршавин, Погребняк, Дани, толкова и на капитана на това златно поколение – Анатолий Тимошчук. Самоотверженият украинец внасяше спокойствие и постоянство в командата на Дик Адвокаат, благодарение на което петербургци триумфираха в Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Вече като футболист на Байерн Мюнхен Тимошчук спечели Шампионската лига и загуби 2 финала на най-авторитетния клубен турнир. За 4 сезона  спечели всичко възможно с тима на „баварците“, а бившият му треньор Луис ван Гаал го обяви за най-добрия дефанзивен халф, с който е разполагал.

Кейсуке Хонда

„Самурая“ редуваше силни и слаби изяви с ЦСКА Москва, но някои важни негови голове помогнаха на „армейците“ да играят ¼-финал в Шампионска лига и още веднъж да минат груповата фаза. Силните му изяви за националния отбор и шампионството на ЦСКА през 2013 г. довеждат до интерес от Милан, където и преминава японецът със свободен трансфер. Японецът така и не успя да се наложи в състава на „росонерите“, като този сезон има записани едва 5 мача.

Леван Кобиашвили

Левият халф-бек заиграва в Бундеслигата благодарение на силен сезон в Алания Владикавказ, като през 1997 г. е признат за най-добър чужденец и най-добър млад футболист в руската Висша дивизия. Следва трансфер във Фрайбург и участия в Купата на УЕФА, а след като тимът изпада, Коби става част от Шалке 04. С „миньорите“ грузинецът е двукратен победител в Интертото и има две втори места в Бундеслигата. С 351 участия, Леван е вторият чуждестранен играч с най-много мачове в първенството

Ивица Олич

Нападателят направи име в ЦСКА Москва, с който спечели Купата на УЕФА, три титли на Русия и две купи на страната. С трудолюбие и постоянство Олич дълги години бе сред най-добрите нападатели в Бундеслигата, където игра за Хамбургер, Байерн Мюнхен и Волфсбург. През сезон 2009/10 хърватинът беше с основна заслуга за спечелването на титлата и купата от Байерн и достигането до финал на Шампионската лига, загубен от Интер. Олич беше още веднъж на крачка от най-престижния европейски трофей, но „баварците“ загубиха с дузпи от Челси през 2012 г..


Едгарас Янкаускас

Настоящият треньор на Литва играе по един сезон за московските ЦСКА и Торпедо, където се утвърждава като ефективен голмайстор. Следва шампионска титла на Белгия в Брюж, спасяване от изпадане с Реал Сосиедад и полусезон в Бенфика, за който Едгарас се превръща в любимец на феновете на „орлите“. Върхът на кариерата на нападателя обаче са двата сезона в Порто, в които са спечелени Купата на УЕФА и Шампионската лига. След европейския триумф Едгарас сменя 9 клуба, но никъде не достига нивото, което е показвал в Португалия.

Денис Олегов, специално за Gol.bg