свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, започваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сета е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Борислав Вътков за "летящия холандец" Йохан Кройф.

Изпращайте и вашите материали на info@gol.bg.

24 март 2016 г. бе черна дата за световния футбол заради кончината на футболната легенда Йохан Кройф. За него се каза и изписа всичко. Но това всичко не ще  е достатъчно, за да  се обрисува в най-пълна степен човека, футболиста и треньора Кройф. Сега година по-късно на 24 март 2017 г. няма как да не почетем този забележителен човек.

Безспорно медиите, авторитетите в играта  и феновете от Холандия през Каталуня и България, а и в целия свят ще продължават да  отдават почит на Йохан заради идейното наследство за футбола, което той остави. Но какви са последиците от смъртта на номер 14  и то в светлината на треньорските му качества? Световният футбол изгуби поредния си реформатор. Защо реформатор ли? Има наставници и наставници. Печеливши или губещи, темпераментни или тихи. Дръзки или  прагматици.

Йохан е извън всякакви клишета и определения. Той не бе тренъор, комуто 3-те точки са самоцел. Той бе преди всичко един новатор, визионер, който гледаше на футбола глобално и се интересуваше от бъдещето му. Той бе пророк който не само предвиди еволюцията на играта, но лично се намеси в този процес, като създаде прословутата си игрова концепция за продължителното владеене на топката, водещо до победата. „Не давай топката на съперника и ще спечелиш мача.” Простичко, но вярно, проверено и успешно. Концепция, продължена и доразвита от Хосеп Гуардиола и неговата „Барса” с „тики –така” стила в периода 2008-2012г. 

Йохан бе велик идеолог, един неизчерпаем извор на вдъхновение на Барселона през годините, но за съжаление не вечен. В неговата смърт има нещо утешително. Тя го изпрати на достойно място, където почиват душите на  героите, като  Авалон  през призмата на Келтската  митология. В това своеобразно „Небесно царство” те гледат  футбола отгоре и до днес служат за  вечно вдъхновение и модел за всички, свързани с футбола и в частност за треньорите.

Тези покойни вече личности  очертаха нови контури на  играта най-вече със смелостта си и имунизацията си против страха от промяната. Те придадоха друго измерение на футбола. Всеки от тях в своето си време го надгради, а  яркият им и безподобен почерк  се превръщаше в наука. Всички фенове на великата игра ги знаят,  виждали са ги  или са чували за тях, но споменаването на имената им никога не е излишно, особено сега в контекста на сбогуването с техния колега Йохан Кройф.

Ето ги и тях: 

Хърбърт Чапман / 1878 -1934/ е популярен английски треньор, преди Втората световна война, прочул се най-вече с престоите си в „Хъдърсфийлд” и „Арсенал” през 20-те и 30-те години на миналия век. Той изумява всички, като за първи път подрежда футболистите на топчиите в  тактическа постройка WM, която отговаря на 3-2-5 и така спомага за вдигане на резултатността на тима. Прочува се още с познанията си в медицината и  с някои практически порядки за здравословен спорт, като забранява на играчите си да пушат и пият алкохол, за да подобрят ефективността си.

Еленио Ерера/ 1910 -1997/  е бащата на защитния футбол, създателят на  така нареченото „Катеначо” / заключване/, практикуван от неговия „Гранде Интер”- Европейски клубен шампион през 1964 и 1965г. Издигането в култ на защитната игра от Ерера стана визитна картичка  дори на националния отбор на Италия – Скуадра Адзура . Емблематичният бивш италиански нападател Джанлука Виали споделя в книгата си „Италианска афера” лаконично: „В Италия футболът е работа, тактика и защита. Мишел Платини опознава веднага  любовта на италианците към сигурността, след като на първата си тренировка с „Ювентус”,  бранителят Джентиле му заявил, че най-добрият възможен резултат за постигане  е „дзеро а дзеро”/ нула на нула /. 

Ринус Микелс  /1928 – 2005 /е антиподът на Ерера и учителят на Кройф. Измисленият и практикуван от него тотален футбол превърна „Аякс”  и националния тим на Холандия в грандове в началото на 70-те години на 20 век . Любимата му схемата 4-3-3  роди офанзивния футбол с непрестанен стремеж към атаката, която се превръща в най-добрата защита. „Защитникът е моя първи нападател” бе казал приживе Ринус. „Всички  нападат и се защитават заедно”. А Кройф и Неескенс бяха само началото...   
      
Авалон –митично място според британската и келтската митология, където почиват душите на героите. Като например Крал Артур.

Борислав Вътков, специално за Gol.bg