Вижте, дошъл е нов лебед! Той е най-красивият от всички!

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Кристиан Балабанов, който анализира Карим Бензема и неговото изненадващо напускане на Реал Мадрид.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg. Мнението на всеки от вас е важно за нас.

Годината е 2006. Най-новата версия на всеизвестната видео игра FIFA е излязла преди около месец. Копчето на чисто новия, голям колкото микровълнова печка компютър щраква, играта бива инсталирана и зарежда. Избор на отбор: Реал Мадрид. Поглед към номер 9, занижена оценка. По-бавен е, ударите невинаги са точни, изморява се по-бързо, досущ като в реалния живот. Момент на тъга. Любимият ми футболист, онзи, който ме накара да се влюбя в играта, вече не бе същият. Прякорът му бързо се бе променил от „Феномена“ на „Дебелия Роналдо“. Твърде сурово биха казали някои. Но такава е футболната действителност, пълна с нетърпение и къса памет. Още повече когато става въпрос за бял екип и стадион в центъра на Мадрид. Още повече, когато на гърба е номер 9. И дори за онова 12-годишно момче, което подстригваше косата си нула номер всяко лято, за да прилича на своя герой, бе очевидно, че краят е близо. Но как заменяш любимият си футболист? Как избираш нов такъв?

FIFA 07 може би бе една от първите версии на играта, които по някакъв начин рефлектираха трансферния пазар и потенциала на футболистите. Или по-скоро една от първите версии, където това наистина работеше и бе забавно. И докато в действителност сезон 2006-07 тепърва започваше, то на новия компютър вече бе време за трансферите преди сезон 2007-08. Няколко приложени филтри и списък с около 10 футболисти. Най-отгоре, непознато име: Карим Бензема, отбор: Лион. Добър потенциал, голата му глава напомня на Роналдо. Французин, напомня на Зидан. Купувам! 

Няколко мача с него и усмивката отново се прокрадва. FIFA е минимизирана, отваря се все още прохождаща платформа за видео клипове наречена YouTube. Клиповете с Карим Бензема не са много, но учудването е голямо. Това момче не просто напомня на Роналдо и Зидан с прическата и произхода си, но и е някаква феноменална смесица от двамата на терена! Няколко клипчета и тръпката е там. Онази същата, която усещате когато купувате нови дрехи, откривате ново прекрасно кътче на малката ни планета, или се влюбвате в някое красиво момиче. Е, предполагам прекарано през призмата на футбола разбира се.

Няколко години по-късно, проиграното на компютър десетки пъти се случва. Сюблимният момент настъпва. Карим Бензема е представен като нов футболист на Реал Мадрид. Трансферът му обаче не изглежда като нищо специално на фона на рекордните по онова време покупки на тогавашния носител на Златната топка Кристиано Роналдо и този от предишната година – Кака. И някъде там историята на Карим Бензема започна да напомня тази от популярната детска приказка на Ханс-Кристиан Андерсен „Грозното патенце“.

В сравнение с Кристиано и Кака, онези футболни лебеди, Бензема наистина изглеждаше като едно грозно патенце, което феновете на Реал Мадрид досущ като майката в приказката отначало го помислиха за обикновено пиле, но след като видяха как плува се успокоиха и го заобичаха. Но не за дълго.

Карим Бензема бе попаднал в изключително претенциозна среда. Той също така имаше късмета да се конкурира за място в атаката с величия като Раул и Ван Нистелрой, млад талант гледан като писано яйце – Игуаин, и не е кой да е, а самият Кристиано Роналдо. Тогава може би някои са си казвали, че това е лош късмет, но поглеждайки назад, може би това бе едно от нещата, които направиха Бензема това, което е днес.

Но едва ли са били много тези, които са предполагали как ще изглежда бъдещето. Особено след първият сезон на Карим в Реал, в който той вкара едва 9 гола. Не малко бяха тези, които дори се съмняваха в това дали той въобще е достоен да носи фланелката на отбора. Тогава начело на тима застана екстравагантният Жозе Моуриньо, носейки със себе си революция, която доведе до раздялата с много ветерани и окомплектоването на един конкурентен състав пълен с млади футболисти. Тежката ръка на Специалния не подмина никого и фактът, че Бензема все още бе в отбора, бе ясен знак за качествата му.  

Ясно си спомням статия от лятото на 2010 година, в която се говореше младостта в онзи отбор на Реал Мадрид. Говореше се за Кристиано и неговият дуел за Златната топка с Меси, но и за потенциала на други играчи на отбора да запишат името си в историята. И тогава в главата ми се настани идеята, че Карим Бензема, моят нов герой, е на добра възраст и има потенциала някой ден да спечели Златната топка.

И въпреки, че в главата ми нямаше абсолютно никакво съмнение, че това е възможно, то споменаването на идеята пред други често предизвикваше смях и негативни коментари. И може би с право. Бензема все още не можеше да се затвърди като титуляр и често бе загърбван от Моуриньо за сметка на Игуаин. Дотолкова, че в момента, в който Игуаин се контузи Моуриньо излезе пред цял свят и на пресконференция каза, че за да води битка му е нужен лъв, а не котенце, и че му е нужен нов нападател. Новият нападател се казваше Адебайор. И да, няма как да скрия, че пишейки подобни имена редом до това на Бензема предизвиква искрен смях.

Но такава бе действителността тогава. Грозното патенце бе обект на подигравки, обект на слухове за трансфер, но все някак си успя да вкара 26 гола и да остане в отбора през лятото. През следващият сезон вкара 32 гола, но отново бе обект на слухове. И всъщност бе изключително как може би 2/3 от кариерата на Бензема в Реал Мадрид преминаха в постоянни съмнения и намеци, че той трябва да бъде заменен.  

Всяко лято нови и нови имена бяха предлагани от медии и „специалисти“ като по-подходящи и по-добри за Реал Мадрид. Агуеро, Фалкао, Луис Суарез, Кавани, Левандовски. И все, че този път имената слагани редом до това на Карим наистина впечатляват, то никое от тях не бе предпочетено пред французина. Много хора се шегуваха, че Бензема е любимецът на президента, че е удобен за Кристиано, защото няма звезден статут, та дори и в по-късен етап, че е титуляр за Реал само, защото той и Зидан имат еднакъв произход.

В действителност обаче „Бенц“ вкарваше по 20-25 гола на сезон. В действителност това бе на фона, че в тактическа и всякаква друга гледна точка неговата роля бе съсредоточена в това да подпомага Кристиано в една чудовищна надпревара с Меси. В действителност Реал Мадрид печелеше.

Това обаче не бе достатъчно за средностатистическият фен. 25 гола на сезон биха били впечатляващи в началото на века. Но извънземните Меси и Роналдо вкарваха по 60. Подобните на тези на Зидан и Феномена докосвания и трикове биха били оценявани 10 години по рано, но всичко вече опираше до статистиките. И коментарите често бяха „Бензема не вкарва достатъчно. Трябва да бъде продаден“.

И докато все пак Бензема бе обичан от своите треньори и съотборници, напук на коментарите на знайни и незнайни „специалисти“, то нещата не изглеждаха никак зле за него. Не и докато не се стигна до онзи всеизвестен скандал със секс видеото на Матийо Валбуена, и изхвърлянето на Бензема от френския национален отбор. И там някъде облаците надвиснаха над Карим. Обект на съдебен процес и на всевъзможни нападки нападателят започна да вкарва дори по-рядко, а негативните коментари да се появяват по-често. И така до края на един сезон 2016-17, в който името Левандовски се споменаваше открито не само сред феновете на Реал Мадрид, а и сред директорите на клуба. 

Грозното патенце беше стигнало до момента на бурята, премръзнало и гладно. И някак си досущ като старицата от приказката Зинедин Зидан приюти патенцето и започна да го храни добре. Хранеше го с минути на терена, въпреки липсата на голове. Хранеше го с добри думи на пресконференции, въпреки недоумението на специалисти и фенове.

Головете обаче намаляваха, от 19 през сезон 2016-17, те бяха едноцифрено число към края на Февруари 2018. Отборът бе в криза. Попадения липсваха. Изкупителната жертва както обикновено се казваше Карим Бензема.

Дори собствените фенове на Реал Мадрид започнаха да освиркват французина след всеки негов пропуск. И може би някъде там дългогодишните лишения в името на Кристиано започнаха да се отплащат. В един мач срещу Алавес португалският Супермен неспирно показваше на публиката да замълчи. След редовният си гол в мача целият стадион скандираше името му, а той сочеше към Бензема, който бе дал асистенцията, и го аплодираше. Роналдо вкара и втори гол. Една минута преди края съдията отсвири дузпа за Белите. Време бе за поредния хеттрик на извънземното. Или поне така си мислеха всички, докато не се случи може би най-нетипичното нещо в кариерата на Кристиано – да отстъпи дузпа на съотборник. Никой не можеше да повярва, считаният за един от най-големите егоисти в съвременния футбол постави топката в ръцете на Карим Бензема. Само и само да може французинът най-накрая да вкара.

Спомням си как през главата ми мина, че и ако този път пропусне с Карим е свършено. Не, не ставаше въпрос за моята смела идея той да спечели Златната топка. Дори аз, неподправен футболен романтик, бях отдавна се отказал от идеята това да се случи. Единственото, което исках да стане е Бензема да вкара проклетата дузпа, да възвърне малко от самочувствието си и да поиграе още някоя година за любимият ми отбор преди да напусне за сметка на някой нов герой.

Съдията даде своя сигнал. Засилка. И гол! 4:0 за Реал Мадрид. Разглезената публика е задоволена. За около три дни.

Бензема продължи с пропуските в следващите седмици. Исканията за продажбата му както обикновено се увеличаваха. Върху гърбът му бе сложен етикет „провал“ просто, защото не вкарваше. Странно нали? Реал Мадрид вървеше към трета поредна титла в Шампионска Лига. Нещо невиждано от 70-те години насам. И онзи „провал“, онова грозно патенце, все бе на терена като титуляр във всяка една голяма среща, във всеки един голям усех, във всеки момент, в който се вдигаше купа. Но все пак бе наричан „провал“.

Походът към третата поредна минаваше през Мюнхен. „Бестиа негра“ или „Черният звяр“, както е познат Байерн в Мадрид бе редовен съперник на белите, може би най-големият такъв в Европа. И точно „провалът“ в атаката на Реал блесна и класира отборът на финал. Както го бе правил многократно преди това, той бе издебнал противниковият вратар неподготвен, накара го да направи грешка и отбеляза. Специалистите обаче казаха, че е случайност. Бензема го направи отново на финала, но и този момент остана в историята като „вратарска грешка“.

След онзи финал Кристиано обяви, че напуска. Всички очи бяха вперени в Гарет Бейл и очакванията бе той да поеме щафетата и да се превърне в голямата звезда на отбора. Уви, бе време грозното патенце да започне да се превръща в красив лебед.

Така и стана, мач след мач, головете се редяха, красивите докосвания се превръщаха в шедьовър, а слухове и нападки вече нямаше. Хвалби обаче също рядко се срещаха. Може би, защото Реал Мадрид не доминираше в Европа както обикновено. До сезон 2021-22.

Кралският клуб изнесе може би най-красивата, емоционална и луда кампания в цялата история на турнира Шампионска Лига. И в центъра на всичко бе нашето грозно патенце. То правеше същите тези неща, както и преди, но без да бъде в сянката на друг играч. „Вратарска грешка“ и гол срещу ПСЖ. „Вратарска грешка“ и гол срещу Челси. Пореден финал, поредна купа от Шампионска Лига. Общо пет, за бъдем точни.

И да, този път за хората патенцето се бе превърнало в бял и строен лебед, досущ като онези, с които бе сравнявано години наред. Той стана голмайстор на турнира, счупи няколко рекорда и заслужено обра всички индивидуални награди. Включително митичната Златна топка. Нещо повече, Карим спечели наградата с най-висок процент гласове в историята и заслужено във Франция бе наречен „Шампионът на народа“. Светлината му блестеше толкова силно, че дори изгонилият го от националния отбор на петлите Дидие Дешан не остана сляп и го бе върнал в отбора след 6 години изгнание. Името му бе навсякъде, всички говореха за него. “Karim The Dream.”

След години на лишения и търпение на нападки, играта на Бензема най-накрая бе оценена от широката публика. Всички най-накрая виждаха, че той е една невиждана комбинация между позициите 9 и 10, един неповторим 9 и половина. Всички най-накрая осъзнаха, че неслучайно е 14 години титуляр в най-великия футболен клуб. Неслучайно бе предпочитан партньор от Кристиано. Неслучайно бе защитаван от Анчелоти, Зидан, Флорентино, та дори и нареклия го „котенце“ Моуриньо. Изведнъж сякаш всички си отвориха очите, че е вторият най-добър голмайстор в историята на Реал Мадрид. Че е най-титулуваният играч на клуба.  Че е в надпревара с Левандовски във вечната ранглиста на Шампионска Лига, а пред тях са само Роналдо и Меси. Всички най-накрая съумяха да аплодират Карим Бензема и неговата уникална „Лебедова песен“ насред футболната версия на „Болшой Театър“ в центъра на Мадрид, наречена Сантиаго Бернабеу.

И някак си всички, които го гонеха, хулиха и му се подиграваха замълчаха. Дори някои от тях се чуваха да казват „Е, ние всички знаехме, че Бензема винаги е бил неповторим, просто беше в сянката на Роналдо.“

А децата, които бяха отраснали без да са чували за Карим Бензема търчаха по улиците, облечени с бели тениски и номер 9 на гърба, и досущ като в приказката на Ханс-Кристиан Андерсен крещяха „Вижте! Вижте, дошъл е нов лебед! Той е най-красивият от всички!“

Е, добро утро на всички! Лебедът бе тук 14 години и вече отлетя за Саудитска Арабия…

Кристиан Балабанов, специално за Gol.bg