Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея всеки един от вас ще има възможността да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвалата за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Илия Драгомиров, който отразява сбогуването на Лионел Меси с националния отбор на Аржентина.

Публикуваме анализа на г-н Драгомиров БЕЗ редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст. 

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

свързани статии

Нямах търпение фарсът „Последното танго на Лионел Меси“ да мине по реда си, защото новините за това излишно „шоу“ бълваха отвсякъде и ни заливаха като цунами. Не е ясно защо за съперник на Аржентина беше избран Бенин – държава, по площ малко по-голяма от България, но с футболни умения по-лоши и от тези на националите ни.

Явно извънгалактическият пешеходец трябваше да блесне с 4-5 гола, за да подсили статистиката си, която дълго време пустееше срещу големите отбори на големите форуми. Но съпругът на Антонела и баща на три деца вкара само веднъж от дежурната дузпа, което все пак си беше грандиозен успех, довел да бурни овации от аржентинците, ранени в сърцето при загубения финал на Мондиал 2026 срещу Испания.

В споменатия финал Меси игра обичайно – слабо срещу силен отбор на световни първенства. По-скоро асистенциите му срещу Англия бяха изключение от правилото, отколкото обратното. А срещу Испания, когато трябваше да направи един последен напън, носителят на поне четири подарени „Златни топки“ от всичките му осем, беше като смърф в къщата на Гаргамел.

Нищо и никой не може да ме убеди, че този футболист трябва да носи прозвището GOAT (Най-велик за всички времена), защото за разлика от днешните ученици, аз и моите приятели сме гледали Марадона, Баджо, ван Бастен, бразилеца Роналдо, Зинедин Зидан, Ромарио, Ривалдо, Роналдиньо, Малдини, Барези, Дел Пиеро, а освен това сме чели и гледали записи на Пеле, Кройф, Бекенбауер, Румениге, Платини, Зико, Пушкаш, Ди Стефано и Гаринча.

Веднага давам пример със Зидан, който изигра едни от най-силните си мачове за Франция срещу най-силните, в най-важните мачове. Двата гола срещу Бразилия на финала на Мондиал 1998 дори бледнеят преди виртуозната му игра срещу една далеч по-страшна Бразилия на четвъртфиналите на Мондиал 2006, когато един французин скри топката на едни велики бразилци.

При бившия спринтьор Меси, наложил се като футболен статист по отношение на темпото в последните десетина години, рядко можем да намерим изригване срещу голяма съперник на световни първенства.

Само вижте пътя на Аржентина до полуфинала с Англия на изминалото световно – излизане от най-слабата група на турнира и после мъка срещу Кабо Верде на 1/16-финалите с продължения, мъка срещу Египет от 0:2 на осминафиналите след съдийско рамо, мъка срещу Швейцария на четвъртфиналите с продължения.

Меси имаше принос за световната титла през 2022 година, имаше принос и за достигането до финала на изминалия мондиал, но бледата му игра срещу Ла Фурия е печатът, с който той беше изпратен от големия футбол – голям, но не от най-големите, които наистина имаха огромна тежест в отборите си и спасяваха положението, когато беше най-тежко – като Пеле, Марадона, Кройф, Бекенбауер, Платини, Зидан и истинския Роналдо.

Участието на Лионел Меси на световното в Америка изстиска от него последните футболни сокове и сега той на спокойствие ще прибира солидните пачки за мачлетата в никому интересната Сокър лига, която едва ли се гледа дори от роднините на футболистите там.

Меси, който след позор на Копа Америка се беше отказал веднъж от Аржентина преди десетина години, този път го прави официално и силно се надяваме, че няма да има глупостта да се завърне в търсене на някой допълнителен къшей слава.

Ако беше клубен отбор, имаше такава опасност, защото Меси е доказал своя афинитет към финикийските знаци, без значение дали са вмирисани на катарски мазут или не. Само да напомня на невръстните читатели и на тези, които са забравили – Лионел беше първият футболист в историята, който подновяваше своите договори за по-висока заплата, но не и за по-дълъг срок на обвързаността с клуба.

Затова и си тръгна обидно от Барселона през задния вход, защото именно неговите тлъсти заплати докараха клуба до просешка тояга. Тогава напускането му се получи много иронично – Барса вече нямаше пари да регистрира договора му и кланът Меси отприщи дълго таените чувства, клякайки пред катарските кюлчета.

И днес, когато бутаният към пустите „Златни топки“ намусен пешеходец напуска най-голямата сцена, аз най-обективно и безпристрастно казвам: „Голям си Лео, но винаги ще живееш в огромната сянка на Диего Марадона“. Защото за разлика от теб, той не се продаде за пари, не се щадеше и тичаше срещу всеки, беше най-голям срещу най-големите и сълзите му бяха чисти. Не крокодилски като твоите…

Илия Драгомиров, специално за Gol.bg