Пр€дател! Защо точно в П$Ж, Бълха?!

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Илия Драгомиров, който изразява огромното си разочарование от свободния трансфер на Лионел Меси в ПСЖ.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

До последно не вярвах, че Лео ще подпише с ПСЖ. Да, плака като малко дете и се сбогува с Барса, но надеждата ми си плуваше спокойно на повърхността: "Кротко, това е последният и най-силен коз на клуба срещу Ла Лига. Тебас не е глупак, няма да позволи Испания да изпусне лицето на първенството. Барса му извива ръцете и скоро ни чака обрат".

ПСЖ, зад който стои цяла една давеща се в петрол държава - Катар (но ще влезем в съвсем различна и много грозна тема), отново не можеше да свари да си забърсва лигите и преговаряше в типичния си стил на уродлив богаташ без стил - с празен лист и химикалка. Отвратителен клуб, но нека не разводняваме темата за един меркантилен предател.

Та до последно бях убеден, че Меси ще остане в Барса. Татко му, от когото Лео очевидно е наследил влечението към тлъстите пачки, вече уреждаше нещата. И тук мисълта ми щракаше: "Чудесно, сега вече Тебас ще падне на колене. Може да е пристигнал в офиса на Лапорта и дори да му се моли. Какъв силен ход на Барса и Меси!"

Все пак сме виждали десетки случаи, в които големи звезди умишлено флиртуват с други клубове, за да си издействат по-добри лични условия с настоящия си клуб. Хитър ход, който е доста долен, но все пак е в рамките на правилата. Ударът е силен, но над пояса.

Във вторник обаче се стигна до неочакван за мен развой - Лео "цъфна" във Франция, с фланелка "Тук е Париж", все едно не знаем. Жена му Антонела снимаше, все едно са се качили на Луната. Хора, идвате от "Ноу Камп", от Барселона, от историята, от Ел Класико, от витрина, на която не се събират купите. И се натресохте в нищото. В клуб без история. В пачкосана посредственост. В мачове срещу Брест, Анже, Клермон, Ница, Метц, Лориен и други "гиганти" на европейския футбол. А и каквито сте аристократи (за толкова години не научихте грам чужд език поне за церемониите за Златната топка и я карате само на испански), без лакеи дори хляб няма да можете да си купите във Франция.

Боли ме. Ужасно ме боли, че най-голямата легенда на Барса избра точно този изкуствен клуб, създаден едва през 1970 година. Най-големият враг на Барса за последното десетилетие. Лео, нима забрави, че точно този ПСЖ те изрита от Шампионската лига през миналия сезон? Нима забрави, как отмъкнаха близкия ти приятел Неймар за 222 милиона евро през 2017 година и ти беше тъжен? Нима забрави как същият този шеф на парижани Насер Ал-Келайфи (който договори космическата ти нова заплата в разговори с татко Хорхе и с когото вчера ти се прегръщаше като влюбена ученичка) плюеше по каталунците дълги години? По същите тези каталунци, на които ти беше капитан, лидер и голмайстор №1 в историята?! 

Къса памет, Лео! Предател! Продаде се за пари, а можеше да бъдеш неопетнена легенда на Барса. Легенда от съвсем друго измерение, от съвсем различна галактика. Но успя да си лепнеш най-мазното петно, което никога няма да избелее. Да, като футболни качества и успехи си ненадминат, най-великият, когото съм гледал през този век. Но като човек се оказа малък. Мъничък. Човеченце. И то много алчно.

Защото отиде във враг на Барса. Можеше да избереш друг клуб с история и нямаше да ти се разсърдя - Манчестър Юнайтед няма проблем с плащането на заплатите, защото са пълни със спонсори като Левски с дългове и Любо Пенев със скандали. Велик клуб с успехи и тежест. Можеше да отидеш и в Манчестър Сити, който е от ранга на ПСЖ (богаташи без стил и 0 триумфа в Шампионската лига), но щях да проявя разбиране заради Пеп Гуардиола, Чики Бегиристайн, Феран Сориано и изградената тики-така империя там. Щях да те разбера, човече! Но не и сега!

През годините съм те защитавал, когато сме спорили с приятели, че никога не си имал "топките" на Марадона и като лидер си кръгла нула. Казвах "Не всеки може да е лидер, задачата на Лео е друга. А и често е измъквал Барса с фамозните си отигравания, голове и асистенции". Всъщност се оказа, че липсата на лидерски качества у теб е за сметка на сребролюбието. Не е случайно, че не си никакъв лидер. Защото лидерите и капитаните на кораба не бягат. Те остават до последно, те потъват последни. А ти избяга първи от потъващия кораб "Барселона". Както правят гризачите.

И този твой прякор Бълхата се вмества перфектно в новото ти амплоа на търсещ куфарите с пачки. Успя да скочиш точно като една кръвожадна бълха от каталунския футболен труп към тлъстото и обилно кръвоснабдено (разбирайте - с пари) тяло на един уродлив футболен проект, чието съществуване е въпрос на време. Играчката на арабите ПСЖ е силата на деня, но знаем как обикновено свършват силните на деня след време. Краят им обикновено е брутален. Както и твоят край, Лео. Защото ти приключи, твоят ореол се изпари. Ти си вече само един сегмент в една противна футболна машина, която има висок разход на гориво. Машина, хранеща се обилно с пачки. Както правиш ти самият. И татко ти - агентът Хорхе, който финтира испанската хазна както ти го правеше с играчите на Реал Мадрид в силните си години. А те отдавна отминаха, Лео. И ти много добре го знаеш. Затова ти беше останала само честта. А ти я продаде евтино, защото до онзи ден не струваше 35 милиона евро на година. Ти беше безценен. Беше. 

Успех, Лео. Очевидно никога не си държал да си неопетнена легенда. Това не е за всеки. Както не е за всеки да бъде капитан на кораб. Гризачите оцеляват, Лео. Но тях никой не ги помни. Жалко, защото сега можеше да бъдеш в една редица с Яшин, Барези, Малдини, Бекенбауер, Скоулс, Гигс, Пуйол, Шави, Иниеста, Йеро, Раул, Дел Пиеро, Тоти, Санети... Никога няма да си като тях, ако ще да вземеш седма Златна топка, да вкараш още 200 гола и да вдигнеш Ушатата в поредни години с П$Ж. Има скъпоценни неща, Лео, които тежат и живеят много повече от тлъстите мазутни пачки. Но ти никога няма да го разбереш. Все пак вече си в Париж...

Илия Драгомиров, специално за Gol.bg