свързани статии

“Целият ми живот бе ограничен до 10 секунди.” Давид Жинола и до днес негодува заради един момент от своята кариера и последствията, които той имаше за него.

17 ноември 1993 г., студена вечер в сряда, Франция е много близо до класиране за световното първенство в САЩ през следващата година. Остава да се доиграят само някакви секунди в квалификацията срещу България.

На таблото в Париж стои резултат 1:1, който е достатъчен на домакините за американска виза. Това, което следва обаче, преследва Жинола, целия френски отбор, треньора Жерар Улие, онези 48 402 зрители на “Парк де Пренс” и милионите пред телевизионния екран години наред. Франция получава право да изпълни пряк свободен удар близо до дясното флагче за корнер. Венсан Герен подава топката към Давид Жинола.

Всички са сигурни какво ще се случи. Двамата французи ще охраняват топката, за да изтекат скъпоценните секунди. Феновете обаче се лъжат “Съдията буквално бе вдигнал свирката към устата си, за да даде последния сигнал”, ядосва се после Улие.

Вместо обаче да пази топката, Жинола прави безсмислено центриране и така дава възможност на България да проведе най-важната контраатака във футболната си история. Нападателят на ПСЖ решава фатално да прати топката в наказателното поле на гостите, вместо да подаде обратно на Герен например.

При това в пеналта, нормално, няма нито един от неговите съотборници. Там обаче са българите и се улавят за сламката. Контраатаката води до гол и вместо французите те си осигуряват самолетни билети за САЩ.

Само “петлите” са си виновни, че се стига дотам. Два кръга преди края на квалификациите те са лидери в групата. От домакинските си мачове срещу Израел и България се нуждаят от една-единствена точица, за да официализират класирането си за мондиала. Тя изглежда формалност. Срещу Израел французите водят дълго с 2:1 и въпреки това губят. В 83-ата мин Еял Беркович изравнява. В 93-ата мин следва нов шамар за домакините. Рувен Атар вкарва и носи победата на евреите с 3:2.

Давид Жинола влиза на мястото на Жан-Пиер Папен в 68-ата мин. Така пред българите се отваря последен шанс за класиране на световното. Контраатаката, започната след гафа на Жинола, е светкавична. Последният участник в комбинацията - Емил Костадинов, нахлува в наказателното поле на Франция и с изкусен шут забива топката под гредата на Бернар Лама. Мон дийо! България побеждава и ликува.

За Франция остава огромното разочарование. “Ние сме абсолютни магарета”, казва невярващият стратег в центъра на терена Дидие Дешан. При това ситуацията е още по-идиотска, тъй като Емил Костадинов въобще не е трябвало да бъде във Франция. Визата му е невалидна. Той е вкаран през Германия с кола, разкрива години по-късно съотборникът му Златко Янков.

Жерар Улие губи работата си и вярва, че знае кой е виновен за това. В очите на треньора Жинола е “извършил престъпление” срещу отбора. Още по-краен в нападките си Улие е в биографията си, която излиза близо 20 г. по-късно. В нея той нарича Жинола “мръсно копеле” и казва още: “Моето участие в този провал бе пускането на Жинола като резерва!” Тъй като се чувства публично обиден, Давид подава жалба срещу бившия си треньор, като иска обезщетение от 5000 евро.

“Съжалявам само за едно нещо - че го обвиних само в престъпление, а не в углавно престъпление” е отговорът на Улие. На 4 април 2012 г. съд в Тулон отхвърля иска на Жинола. След провала в световните квалификации Жинола бяга в Англия. В “Нюкасъл” и “Тотнъм” французинът се превръща в любимец на техните фенове.

На Острова наистина той е в стихията си. Пикът му идва през 1999 г., когато е избран за футболист на годината в Англия. В родината си крилото не става пророк. Напротив. “Както тогава Жинола...”, се чува да казват, недоволни и днес, феновете по френските стадиони, когато някой е центрирал неуспешно.

РАЛФ МАЙЛЕ, WATSON.CH