свързани статии

Пригответе се за малко цифри и сметки. Плимът е английски град на южното крайбрежие, отстоящ на около 500 километра от Ливърпул. Население – близо 300 хиляди жители. Като български запалянковци бихте ли се замислили колко причини са ви необходими, за да изминете разстоянието от Плимът до Ливърпул, за да гледате мач на любимия си отбор? Окей, от над 50 години Плимът не е играл на митичния „Анфилд“. Има някаква тръпка, защото това може да не се случи в следващите 50 години, ако жребият за една от двете купи не противопостави тези съперници отново.

Обаче, забележете – става въпрос за 8500 човека от Плимът, които отидоха на мач на 500 километра в Ливърпул. Няма как да знаем дали и колко желаещи е имало още, но са останали без билети. При това в британската преса тези хора не са се пъчили колко са верни, колко са много, как превземат Ливърпул, как зелено-черното море от фенове поглъща река Мърси и ред други такива, които са ни добре познати тук.

В България сме способни само на финал за купата да „превземем“ Бургас, Ловеч или Стара Загора, след което да „забравим“ колко сме верни и отдадени и в следващия мач на любимия ни стадион да има хиляда човека. При това цяла седмица преди това смятаме квоти, броим отпечатани билети, отцепваме зони, „боядисваме“ магистрали и изобщо чувстваме се едва ли не като най-готините и яки фенове на света. А когато навън всичко замръзне, правим подготовки, като пък размръзне, вече ни е омръзнало. 

Онези на Острова обаче са се „примирили“ веднъж завинаги, че щом са се влюбили във футбола, са обвързани за цял живот в тази игра по своя си неповторим начин – с пътуването, с облеклото, с песните, скандиранията, с разглеждането на стадиона на другия отбор, със сандвичите на полувремето, с бирата преди и след мача, с веселбата във влаковете и автобусите и изобщо всичко както си трябва и както повеляват традициите. Независимо от това, че ти си фен на Плимът и не ти се очертава скоро твоите хора да станат шампиони на Англия, нито пък да играят в Шампионска лига.

А същото се отнася и за хилядите привърженици на Рединг на „Олд Трафорд“, както и хиляди от Питърбъро на „Стамфорд Бридж“. Няма смисъл да правим справка на какво разстояние са градовете един от друг, нито пък да знаем какво е населението, за да видим какъв процент от хората са си грабнали чукалата и са пътували за мач. Като цяло излишни са и сравненията колко жители има Англия и колко България, каква е покупателната способност на средния британец и на нашенеца, стандарт на живот и т.н. При това говорим за мачове в сравнително ранна фаза на ФА къп, че дори за мачове, които при равенства следва преиграване. 

Добре де, това за така наречените пътуващи фенове. Ами обичайните десетки хиляди на трибуните на тимовете домакини – споменатите вече Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси? Не са ли пренаситени от висококвалитетен футбол, че отново са на трибуните срещу така наричаните от нас селски отборчета? Едва ли са там само от любопитство да видят как ще играят резервите на Клоп, Мауриньо и Конте. 

Та така, цъкат си мачлета хората, пътуват си, пеят си, прибират се, после на работа или на училище и в края на седмицата пак на стадиона. Затова хората казват, кръвта вода не става и където е текло, пак ще тече. Това и Валери Божинов ще го признае, не само защото е играл на Острова. Футболът наистина не е само цифри и сметки. Тази игра е преди всички любов. Всеки, както си я разбира и усеща.

Желю Станков, "Тема Спорт"