Датата 26 октомври 1863 г. става историческа. В лондонската кръчма „Свободният зидар" се събират пред­ставители на клубове от столицата и околността и осно­вават футболна асоциация с 11 клубни членове. Това е началото на организирания футболен живот в страната и в света въобще.

В същата година се приемат и основните правила на играта. Англичаните запалват с футбола главите и на евро­пейците. Основават се клубове в много страни. Започват шампионати, международни срещи. Нуждите налагат съз­даването на ФИФА, днешната международна федерация.

На нейния конгрес в Амстердам през 1928 година е взето решение да се организират световни първенства на всеки четири години, в паузите между олимпийските игри. След­ващата година в Барселона конгресът на ФИФА поверява първото домакинство на Уругвай. Ражда се едно състеза­ние, на което е съдено да се превърне в световно събитие.

Домакинството не е никакъв проблем е уругвайците си построяват стади­он „Сентенарио" в Монтевидео. Главният проблем обаче е, че в навечерието на първенството нито една европейска страна не потвърждава своето участие. Налагат се дипломатически ходове.

В Уругвай ликуват, когато научават, че от кея на пристанището в Хавър е потеглил параходът „Конте Верде". На неговия борд са съставите на Югославия, Белгия, Франция и Румъния. След две седмици те пристигат в Монтевидео. Шампиона­тът е спасен.

13 юли 1930 година. Първи мач - Франция—Мексико 4:1. Първи гол - негов автор е французинът Лоран. Пър­вият съдия, ръководил мач за световно първенство, е уругваецът Ломбарди. Този шампионат е първият и единстве­ният, на който всички мачове се играят на един и същ стадион. Броят на участвуващите отбори също е 13. Те са разде­лени в четири групи. 

Бразилия е лишена от възможност да участвува в заключителната фаза! Амери­канците се изхитрят, дават поданство на десетина англи­чани и постигат най-големия си успех на световни пър­венства. Печелят в групата с по 3:0 срещу Белгия и Параг­вай и се класират за полуфиналите.

Тези полуфинали ще се запомнят като единствените досега, завършили при еднакъв резултат (6:1), а също и с изобилието от голове. Невиждано зрелище е Монтевидео в деня на финала — 30 юли. От сутринта започват манифестациите. С парахо­ди от Аржентина са пристигнали близо 20 000 души. Домакините тръпнат в очакване. 

Уругвайците спокойно и убедително надиграват всички, за да стигнат до финала, докато на мача Аржентина — Фран­ция остава съмнението за отменен напълно правилен гол на „петлите". Начело със Стабиле (голмайстора) Аржен­тина е силен съперник.

Възбудата надхвърля всякакви граници, финалът едва не започва със скандал — с чия топка да се играе. Хит­рият белгиец Лангенус, първият арбитър, свирил финал за световно първенство, находчиво намира изход. С всяка топка — по 45 минути. Това успокоява играчите.

Мачът преминава през драматич­ни перипетии. Дорадо хвърля в опиянение своите поклон­ници. Следва охлаждане на страстите. Пеуселе и Стабиле извеждат Аржентина напред. Стадионът е като онемял. След почивката всичко си идва по местата.

Водени от вездесъщия Хосе Андраде, уругвайците, подкрепяни от ликуващата публика, помитат своите съперници - 4:2. Ургувай е първият свето­вен шампион.

Малката страна изпада във възторг. Десетки хиляди нахлуват на терена, за да докоснат „божествените". Жул Риме едва-едва смогва да връчи купата някому. Първият световен шампионат завърши без нито едно реми в 18-те срещи.

Той донесе близо 2.60 000 долара чиста печалба, неочаквано голяма за онова време. Разбира се, далеч не само финансовият успех е причина за следващото домакинство да кандидатствуват 13 страни.

ПОЛУФИНАЛИ

АРЖЕНТИНА — САЩ 6:1 (1:0)
26    юли — Монтевидео, 80 000.
СЪДИЛ — Лангенус (Белгия).

АРЖЕНТИНА: Ботасо, Делаторе, Патерностер, X. Еваристо, Монти, Орландини, Пеуселе, Скопели, Стабиле, ферейра, М. Еваристо
ГОЛМАЙСТОРИ: Пеуселе и Стабиле — по 2, Монти, Скопели.

САЩ: Дъглас, Ууд, Мурхауз, Галахер, Трейси, Оулд, Броун, Гонсалвес, Патенод, Флори и Макгий.
ГОЛМАЙСТОР: Броун.

УРУГВАЙ — ЮГОСЛАВИЯ 6:1 (3:1)
27    юли — Монтевидео. 93 000.
СЪДИЯ — Рего (Бразилия)

УРУГВАЙ: Балестреро, Насаси, Маскерони, Андраде, Фернандес, Хестидо, Дорадо, Скароне, Анселмо, Сеа, Ириарте
ГОЛМАЙСТОРИ: Сеа — 3, Анселмо — 2, Ириарте.

ЮГОСЛАВИЯ: Якшич, Ивкович, Михайлович, Арсениевич, Стефанович, Джокич, Тирнанич, Мариянович, Бек, Вуядинович, Секулич.
ГОЛМАЙСТОР: Вуядинович

ФИНАЛ

УРУГВАЙ — АРЖЕНТИНА 4:2 (1:2)
30 юли — Монтевидео, 80 000
СЪДИЯ — Лангенус (Белгия)

УРУГВАЙ: Балестреро, Насаси, Маскерони, Андраде, Хестидо, фернандес, Дорадо, Скароне, Кастро, Сеа, Ириарте

ГОЛМАЙСТОРИ: Дорадо, Сеа, Ириарте, Кастро

АРЖЕНТИНА: Ботасо, Делаторе, Патерностер, X. Еваристо, Монти, Суарес, Пеуселе, Варало, Стабиле, Ферейра, М. Еваристо
ГОЛМАЙСТОРИ: Пеуселе, Стабиле

КЛАСИРАНЕ: 1 . Уругвай, 2. Аржентина, 3. САЩ, 4. Югос­лавия

Забележка: В статията са използвани материали от книгата "Мистър Футбол 94" на Димитър Попдимитров и Николай Колев