Родното село на Аршад Надийм избухна в радостни възгласи, което се превърнаха в бурни тържества, след като той спечели първия олимпийски медал на Пакистан в леката атлетика. Надийм взе златото в хвърлянето на копие и измествайки защитаващия титлата си Нирадж Чопра от регионалния съперник Индия, останал на 2-ото място.

А триумфът на Надийм в четвъртък в Париж е още по-впечатляващ тъй като говорим за човек, роден и израснал в къща от кирпичени тухли в бедно селско кътче на Пакистан. За да стигне до тук, кaто млад той започва да тренира в местните пшенични ниви със саморъчно направени копия.

Новината за победата му, която достигна до Пакистан късно през нощта, развълнува сънародниците му, като предизвика поздравителни послания от лидерите на страната и предизвика радостни танци и фойерверки в обикновено заспалото му родно село Миан Чанну.

"Вече втори ден не можем да спим, защото постоянно ни звънят роднини, медии, приятели, фенове, държавни служители. Постоянно идват хора у дома, които поздравяват семейството ни", коментира брат му Шахид Надийм пред агенция Ройтерс.

"Хората от околните села дойдоха да гледат състезанието тук. Бяхме поставили голям екран. Те изразиха радостта си със скандирания, танци и фойерверки", разказа още братът на новия олимпийски шампион.

Надийм, който сравнява олимпийския си сблъсък с Чопра с легендарното съперничество между Пакистан и Индия в крикета, разказа и своята гледна точка за спортния си път. Той обясни, че в Пакистан да се занимаваш със спорт, различен от крикета, е истинско предизвикателство. Средствата и съоръженията, дори и за леката атлетика, са оскъдни.

Но макар и да не е имал кой знае каква държавна подкрепа, сега рекордното му хвърляне на копие от 92.97 метра в Париж донесе на Пакистан първия олимпийски медал след игрите в Барселона през 1992-а и първия златен медал след игрите в Лос Анджелис през 1984-а година.

"Този златен медал е подарък от мен за цялата нация по случай Деня на независимостта (14 август)", заяви Надийм в публикация в социалната медия X (бивш туитър).

27-годишният шампион е женен с две деца, произхожда от бедно семейство, което е имал седем братя и сестри в централния пакистански регион Ханевал. И там, като малко момче, започва да мечтае за олимпийска слава.

Но липсата на спортна база е малкият му проблем като дете, защото в региона почти няма надеждно водоснабдяване и електричество, често и пътищата не са в никак добро състояние.

"Първоначално импровизирахме със самоделни копия, като използвахме дълги евкалиптови клони с железни накрайници на върха. Нивите в селото ни служеха за тренировъчен терен", казва брат му Шахид. "Разработихме собствен уред за тренировки с тежести, като използвахме железни пръти, бидони с масло и бетон. Какво ли не сме правили, но ето – брат ми е олимпийски шампион".

Положението се подобрило, когато Надийм постъпил на работа в местната енергийна компания Wapda, която разполагала със собствени спортни съоръжения. Там той работи и не си и помисля, че може да е професионалист. 

Въпреки това продължава да тренира с некачествени копия само няколко месеца преди Олимпийските игри в Париж, докато в последния момент пакистанското правителство не се намесва, за да помогне, казва майка му Разия Парвин пред Ройтерс.

"Правителството плати за него копия и други съоръжения. Той донесе три нови копия по международен стандарт от Южна Африка", каза тя. "Много съм щастлива за Аршад и Пакистан... Веднага след победата отправих молитви, за да благодаря на Бога", каза тя от дома им, в който вече има и спортна зала, построена от Надийм и братята му и разполагаща с някои елементарни уреди за обща атлетическа подготовка.

Но макар отношенията между Индия и Пакистан често да не са особено добри, майката на шампиона се обърна и къч съперника от Индия.

"Аз също поздравявам Чопра", каза Разия Парвин. "Поздравявам майка му и семейството му. Победата и поражението са просто по волята на съдбата."

Снимка: БГНЕС