Бившият нападател на Ливърпул, Реал Мадрид, Нюкасъл и Манчестър Юнайтед Майкъл Оуен заяви, че когато е бил на 12 години, е отказал да се присъедини към академиите на доста топ отбори.

Той допълни, че тогава сърцето му все още е било в Ливърпул, въпреки че днес цялата общност на "мърсисайдци" почти се е отрекла от него заради начина, по който напусна клуба през 2004 година, както и подписването на договор с големия враг - Манчестър Юнайтед, през 2009 година.

"Бях на 12 години, когато Сър Алекс Фъргюсън ме покани в офиса си, погледна ме в очите и ме попита: "Искаш ли да играеш за Манчестър Юнайтед?".

"Отговорът беше "не", защото по онова време сърцето ми все още беше в Ливърпул. Бях поласкан и от думите, които Фъргюсън написа за мен в своята автобиография."

"Ако Майкъл се беше присъединил към нас, когато беше на 12, той щеше да се превърне в един от великите нападатели. Мисля, че му липсваше техническо развитие по време на ранните му години, което беше минус за него по-късно", пише най-успешният мениджър в Англия в своята книга.

"Щях да спечеля повече трофеи, но се съмнявам, че щях да стана по-добър играч. Чувствам се обаче горд от това, че той ме е искал на няколко пъти през кариерата ми. В книгата си пише, че е трябвало да направи стъпка по привличането ми още след като напуснах Реал Мадрид, но Нюкасъл тогава предложи най-добрата оферта", припомня Оуен.   

Бившият нападател продължава със спомените си: "Няколко седмици преди срещата ми с Фъргюсън, бях в Арсенал, за да се видя с Джордж Греъм, който ми зададе същия въпрос. Беше същото и с Глен Ходъл от Челси. Тежко решение - с кого да подпиша?"

"По онова време вече бях в Ливърпул и играх със Стиви Джерард и останалите и се чувствах удобно, а Юнайтед вече доминираше в Англия. Когато някой ме пита на улицата за кой клуб ти харесваше да играеш най-много  - веднага казвам Ливърпул, защото тогава бях в най-добрата си форма и се наслаждавах на много успехи."

"Имам вътрешното усещане, че ако бях подсипал с Манчестър Юнайтед, успешните ми години щяха да бъдат доста по-дълги. Най-вече, защото щеше да ми отнеме повече време да пробия в първия отбор и тялото ми щеше да бъде под по-малък стрес."

"В крайна сметка постигнах целите, които исках, но просто не беше за достатъчно дълго. Голяма гордост е, че играх на топ ниво и записах толкова срещи за Англия, единствено съжалявам за контузиите, които непрекъсната ме съпътстваха през кариерата ми."

"Мисля, че Алекс Фъргюсън е имал предвид точно това - че може би съм щял да устоя по-дълго на топ ниво, ако стартът на кариерата ми не беше толкова силен", признава Оуен.