1:7! Това е най-голямото падение в историята на Бразилия. Селесао се изложи жестоко на 1/2-финалите на домакинския си мондиал миналата година и единствената добра новина за местните беше, че съперникът се казваше Германия, а не южноамериканският враг Аржентина. На практика обаче далеч повече нерви на бразилския народ донесе не изходът на първенството, а това, което остана след него - празни стадиони, неготови летища, чисто нови влакчета, но без линии, по които да се движат, както и изчезнали милиарди.

Копнеещи за поне малко спорни успехи, сега бразилците гледат с надежда към Копа Америка 2015 в Чили. Футболът продължава да е нещо много важно за страната, особено в момент, в който цените на стоките от първа необходимост скачат свирепо нагоре, токът също поскъпва, а поради липса на достатъчно питейна вода жителите на мегаполиса Сао Пауло отново събират дъждовна вода в цистерни
В същото време ФИФА отчете 2,3 млрд. евро печалба от Мондиал 2014, което го превърна в най-печелившия в историята. Властите в Бразилия пък сложиха на масата 3,5 млрд. евро само за построяването на 12-те стадиона, като огромна част от тях бяха пари на данъкоплатците. Осем от тези крайно престижни обекти обаче регистрираха общ дефицит от 42 млн. евро само за календарната 2014 г. Катастрофално е положението най-вече в градовете във вътрешността на страната - Куяба и Манаус, но стадионите в столицата Бразилия и "Маракана" в Рио де Жанейро също са много далеч от това да бъдат наречени рентабилни.

Когато на "Маракана" домакинства най-обичаният отбор в Бразилия "Фламенго", а съперник му е някой от калибъра на аутсайдера "Шапекоензе", по трибуните със 78 хил. места сядат най-много 16 хил. фенове. Когато на станалия легендарен покрай онова 1:7 "Естадио Минейрао" в Бело Оризонте играе шампионът "Крузейро", а съперник му е някой като "Понте Прета", се пълни максимум 1/6 от 62 хил. места. За това обаче си има и причина - футболът в Бразилия вече е скъпо удоволствие. Билетите за седящите места по стадионите от световното струват между 30 и 50 евро, а цената е такава заради огромните наеми, които са принудени да плащат за тях клубовете. Те просто се опитват да си избият парите от феновете.

На всичкото отгоре повечето мачове се играят късно вечер - от 22.00 ч. местно време, а и голяма част от тях се дават пряко по телевизията. И за да пестят, хората не ходят по стадионите. "Много бразилци от средната класа вече не могат да си позволят да ходят по мачове - казва Михаел Росьо, германец, който преди много години е емигрирал в Сантос. - Хората стават все по-бедни. В началото на пролетта цените на тока почти се удвоиха, в магазина килограм домати е почти 3 евро, а зеленият фасул е по 6 евро. При това положение няма как да не се замислиш дали да идеш на мач, или да сложиш храна за семейството си на масата!" Именно покрай масовото обедняване и ходенето по ресторанти в Бразилия вече е почти табу.

Конкретно в Рио все пак могат да се имат за късметлии, защото на "Маракана" играят и "Фламенго", и "Флуминензе". Но за да са рентабилни домакинствата им, трябва да се събират по 30 хил. зрители, а това става само в големите мачове. В мачовете от първенството на щата Рио де Жанейро средната посещаемост бе 3600 зрители. И затова от финала на мондиала миналата година до сега "Маракана" е вътре с 20 млн. евро. Не по-розово е положението на ст. "Мане Гаринча" (72 000 места) в Бразилия, където изникна най-скъпият стадион от всичките 12. Той излезе едни 830 млн. евро държавни пари. На него се изиграха 7 мача, включително загубата с 0:2 на Бразилия от Холандия в малкия финал. Оттогава стадионът не е бил разпродаден поради липсата на сериозен местен отбор, който да го ползва, а това натоварва така и така изтънелия бюджет на столицата.

"С отбор в четвърта дивизия няма как да напълним подобен стадион. Общо зрителите в 80-те ни мача миналия сезон не биха могли да напълнят "Гаринча" - откровен е пресдиректорът на "Бразилиензе" Тиаго Енрике. Стадионът е толкова голям за града, че за първи път от 32 г. насам тази година ще се мине без карнавал в Бразилия. За да има поне някакви приходи от "Гаринча", паркингът му е превърнат в автобусно депо. Предстои на стадиона да се нанесат и 400 общински чиновници, за да се пести от наем другаде.

В средата на джунглата в Манаус "Арена Амазония" (44 хил. места) също е сериозна грижа за градската управа. Към момента там все още не са преместени затворници, каквато бе първоначалната идея, след като няма силен местен клубен футбол. В същото време обаче стадионът може да бъде наеман за детски рождени дни. Но въпреки това "Арена Амазония" е вътре с 800 хил. евро след световното. Сравнително поносима сума, защото в джунглата идват под строй по някой мач да играят грандовете "Фламенго", "Васко да Гама" или "Сао Пауло". Под строй както в Манаус, така и в Бразилия ще гостуват и олимпийски отбори по време на Рио 2016. Но и този ход трудно ще съживи прескъпите стадиони.

Надежда няма и за отдалечената на над 2000 км на юг от Манаус "Арена Пантанал" в Куяба. Там стадионът се ползва за всичко - за църковни служби, панаири и всякакви спортни мероприятия. Затова бюджетът на югозападния щат Мато Гросо продължава да се товари с разходи. Като някаква компенсация и на него ще бъдат настанени офиси с чиновници, но с малката условност, че през лятото температурата е над 40 градуса, а климатиците често не работят. Но и това не е изненада, при положение, че 2/3 от инфраструктурата за Мондиал 2014 не е готова и до днес. В Куяба стоят приготвени шикозни влакчета, но от планираната надземна линия с 32 спирки от летището до центъра е готова само една. А властите разследват и в момента къде са потънали заделените за строежа пари. Летищата в Сао Пауло и Куритиба също не са готови и днес. Във Форталеза пък строежът на летището е напълно изоставен. Като цяло само 16% от планираните проекти са окончателно завършени, но парите ги няма.

Затова и няма как бразилците да помнят Мондиал 2014 с добро. Но поне успяха да докажат на света, че са фантастични домакини и даже на сутринта с след 1:7 поздравяваха туристите. От тази гледна точка олимпиадата в Рио догодина е добре дошла. Колкото до корупцията и кражбите на държавни пари, бразилците вече са свикнали с тази си мъка.

Марко Трипмейкър, превод "7 дни спорт"