Андрей Аршавин бе смятан за един от най-големите таланти в европейския футбол, когато играчът се присъедини към Арсенал от Зенит Санкт Петербург през 2009 година, но какво се обърка? 

Аршавин не успя да остави много на Арсенал, като изключим победния му гол над Барселона през 2011 годината, който се смята за един от най-вълнуващите моменти на „Емирейтс”.

Пет години след онази паметна нощ в северен Лондон пейзажът изглежда много по-различен за Аршавин. Непостоянният нападател свали фланелката на Арсенал през 2013 годината, а сега договорът му с Кубан Краснодар вече е в миналото.

„Ако ми бяха предложили да преподпиша и да продължа в този клуб, то аз щях да го обмисля. А сега съм на път да сложа край на кариета си”, споделя Аршавин.

Със збележителното си представяне за националния отбор на Русия на Евро 2008, играчът си спечели международно признание, което доведе до интереса на Арсенал, а по-късно и до контракт между него и английския тим. Тогава Арсен Венгер развърза кесията и заплати доста висока сума за руснака. Треньорът на „артилеристите” изневери на себе си, но по онова време отборът му отчаяно се нуждаеше от вдъхновение, за да навакса с точките с класацията.

Аршавин бе на върха на силите си, когато заигра с фланелката на Арсенал – 6 гола и 7 асистенции в 12 мача, с което успя да помогне на тима да финишира в Шампионска лига. Една от най-вълнуващите прояви на руснака бяха четирите му гола срещу Ливърпул на „Анфийлд”.

За таланта му се говори и по друг начин:

„В Русия той се смята за най-мързеливия играч”, споделя руският футболен журналист Артур Петросян пред Sky Sports.

“Той никога не е обичал да тича много. Може да не влезе в игра до 60-тата или 70-тата минута, но след като заиграе може да направи чудеса”, казва още Петросян.

През следващите си два сезона в Арсенал, Аршавин вкарва 22 гола в 91 мача във всички турнири, но моментите на блясък стават все по-редки. Комбинацията на финес и работа се оказват непосилни за руснака, който започва да демонстрита доста безразлично отношение.

 „Той никога не е бил амбициозен човек”, добавя руският журналист.

„Всъщност, това е проблемът с много руски играчи – манталитета. Когато се постигне успех и се спечелят много пари, желанието остава на заден план. Това се случи с Аршавин”, разкрива Петросян.

Завръщането му в Зенит изобщо не беше прекрасно завръщане у дома. 

„Някои фенове го харесваха, но онези, които разбираха наистина от футбол знаеха, че Андрей Аршавин не може да помогне повече на този отбор. Той просто не беше в състояние за това”, казва руският журналист.

„Когато се завърна от Арсенал отново в Зенит, Аршавин беше просто обикновен играч, само толкова, но той не се задоволяваше с това, въпреки че взимаше по 2,5 млн. евро на година. Някак се изпари желанието му да се доказва и да играе”, споделя Петросян.

Руснакът изигра едва осем мача в Кубан преди прекъсването на договора му.

Говори се за интерес към играча от страна на отбори от Македония и Казахстан, но като че ли футболната кариера не стои на първо място в списъка на Аршавин.

„Футболната му кариера не е най-важното нещо за него. Ще бъде обаче много тъжно, ако не изиграе  още един последен сезон”, завършва руският журналист.

Василена Василева, Gol.bg