Почетино в ПСЖ е нож с две остриета

Първото нещо, което трябва да знаете за шестдневната коледна дискотека с 500 души, на която Неймар бе домакин в шумоизолирана пристройка на имение извън Рио де Жанейро, е, че бразилската звезда отрича самото й съществуване.

Независимо от това CNN съобщи, че през последните дни е забелязан необичайно голям брой автомобили, които спират пред дома му в малкия плажен град Мангаратиба. Местните хотели регистрират нарастване на резервациите, въпреки нарастващите случаи на коронавирус в региона. От общината описаха предполагаемото събиране като „санитарно неуважение“. А една бразилска фолклорна група потвърди, че е резервирана за участие в подземна коледна дискотека, която Неймар настоява, че всъщност не съществува...

Дали това е вярно едва ли някога ще разберем със сигурност. Важното е друго – шумът, объркването, истинският скандал и хаосът, които очакват Маурисио Почетино като нов треньор на ПСЖ. Неговият предшественик Томас Тухел е добър наставник, който обаче изпитваше затруднения да се бори с вътрешните течения в клуба. Точно преди Коледа той даде интервю за германска телевизия, в което каза, че се чувства „по-скоро спортен министър или политик, отколкото футболен треньор“. „В клуб като ПСЖ има много влияния“, допълни Тухел. А катарските собственици доказаха това много добре след няколко дни, когато го уволниха.

Въпреки че ги изведе до първи финал в Шампионската лига, германецът никога не успя да се впише във вселената ПСЖ, един свят, в който не всичко е футбол, а винаги има и нещо друго. Това е добронамерена луксозна марка. Това е параван за автократично правителство. Едно декадентско звездно превозно средство. Това е магическа фабрика на мечтите, изградена върху упорита работа и въодушевление. Изграден върху емисиите на CO2 и съвременното робство. Всичко е реално, нищо не е истинско.

Да процъфтявате като треньор на ПСЖ означава да можете да държите всички тези идеи наведнъж, може би дори да вярвате във всички тях еднакво. В крайна сметка това дойде твърде много за Тухел – човек, който в крайна сметка просто искаше да тренира футбол и да спечели страхотни трофеи. Можеше да откаже да коментира шестдневната подземна коледна дискотека. Можеше да го завърти като мания на медиите. Можеше да се преструва, че не го забелязва. Това, което обаче не можеше да направи, беше да си затвори очите.

И така, на неговото място застава Почетино – човек, който на последната си работа изведе посредствения отбор на Тотнъм на Тим Шерууд до финал в Шампионската лига в рамките на пет години с нетни разходи за трансфери от около 30 млн. паунда. Естествено, предстоящото му пристигане катализира всякакви трескави спекулации относно кой още може да се присъедини към революцията – Деле Али, Кристиан Ериксен, може би дори Лионел Меси. По-интересният въпрос в краткосрочен и дългосрочен план  как аржентинецът ще се справя с това, което вече има.

В края на краищата това е подаръкът на Почетино – той измества вашите хоризонти, повишава очакванията ви, предефинира границите на възможното. Той е вашият мост между Шерууд и Жозе Мауриньо, между Найджъл Адкинс и Роналд Куман. Той ви принуждава мечтите ви да станат по-големи. Проблемът е, че нищо от това всъщност не се отнася за ПСЖ. Те не се нуждаят от повишени очаквания. Те не искат да тръгнат на цялостно пътешествие за растеж, обновяване и самореализация. Ето го и най-интригуващият аспект на нещата – Почетино се прочу със създаването на отборен дух, треньор, който изисква смирение и честност и който прави тимовете си едно семейство. Какво обаче ще се случи, когато поеме клуб, който изисква точно обратното?

Предполага се, че президентът на клуба Насер ал Хелайфи има пряка линия до съблекалнята. Спортният директор Леонардо оказва влияние, което надхвърля оново, на което Почетино обикновено е свикнал. Казано по-просто – в почти всеки аспект на работата Маурисио ще се сблъска с напомняния за своето основно безсилие. Пет победи над Дижон ще бъдат разглеждани като признаци на потенциален разпад. Всяка подмяна ще се почувства като края на света. След това ще има въпроси за Меси, за измислени и истински вражди, за самохвалство, замъгляване и лъжи. А на терена всичко, което ще трябва да направи, е да убеди Неймар и Килиан Мбапе – двама от най-индивидуалистичните атакуващи играчи в света, да се жертват за колективната игра и каузата с висока интензивност.

Джонатан ЛЮ Guardian, превод на в-к "Тема спорт"