Футболът става все по-скъп. Трансферът на Неймар от Барселона в ПСЖ за 222 млн. евро все още остава рекорден, но като цяло цените на играчите продължават неотклонно да растат с всяка изминала година.

Основният двигател на този процес е Висшата лига. Достатъчно е да погледнем топ 10, топ 20 или дори топ 30 на най-скъпите сделки през лятото – английските клубове доминират навсякъде.

Трансферите между отборите от Висшата лига вече достигат космически измерения. А когато английски клуб прояви интерес към футболист от друго първенство, продавачът спокойно може да вдигне цената. Суми, които са непосилни за средностатистически клубове от Италия, Испания, Германия или Франция, в Англия често се плащат без особено колебание.

Имаше обаче и няколко големи трансфера от Висшата лига към други първенства. Сред трите най-скъпи са тези на Антъни Гордън от Нюкасъл за 80 млн. евро, Родри от Манчестър Сити в Барселона за 60 млн. евро и Тиджани Райндерс от Манчестър Сити в Ал Кадисия за 61 млн. евро.

свързани статии

На фона на огромните сделки към и вътре във Висшата лига дори големите изходящи трансфери от Англия остават някак на заден план. Най-малкото защото при тях все още говорим за двуцифрени суми в милиони.

Истинските трансферни бомби вече са сделките за над 100 млн. евро. А дори подобни числа постепенно престават да предизвикват някогашното удивление.

Манчестър Сити похарчи над 350 млн. евро за нова халфова линия

Един от клубовете, които направиха истински трансферен фурор, е Манчестър Сити. Когато голям отбор започне сериозна реконструкция, огромните сделки са почти неизбежни.

Сити обнови халфовата си линия срещу повече от 350 млн. евро. Енцо Мареска вече може да разчита на Елиът Андерсън, Айюб Буади и Енцо Фернандес.

Манчестър Сити беше изключително активен и при продажбите. Освен вече споменатите Родри и Райндерс, клубът се раздели със Савиньо, Нико Гонсалес, Джеймс Трафорд и още няколко футболисти.

Нещо повече – преди трансфера на Енцо Фернандес от Челси Сити дори имаше положителен трансферен баланс. Така че огромните разходи са едната страна на историята, но счетоводният баланс също има значение. Дори когато става дума за гражданите.

Положителен трансферен баланс има и ПСЖ. Да, един от клубовете, известни с огромните си разходи през последните години, това лято спечели повече от продажби, отколкото похарчи за нови играчи.

Голяма заслуга за това има Ливърпул, който плати 125 млн. евро плюс бонуси за Брадли Баркола.

свързани статии

ПСЖ има за какво да благодари и на Милан. Рубен Аморим толкова силно е искал своя сънародник Гонсало Рамош, че клубът не е пожалил 74 млн. евро за нападателя.

Парижани, разбира се, също бяха активни при входящите трансфери. Те привлякоха Магнес Аклиуш, Феран Торес, Мика Годтс и Люка Дин.

Общата сметка обаче е впечатляваща – ПСЖ похарчи 152 млн. евро и получи 334 млн. евро от продажби. За Насер Ал-Хелаифи подобна разлика може и да не е нещо грандиозно, но със сигурност е приятна.

Реал Мадрид счупи клубния си рекорд с Ян Диоманде

Манчестър Сити не е единственият европейски гигант, който предприе сериозна реконструкция. Същото направи и Реал Мадрид.

Флорентино Перес върна Жозе Моуриньо и отвори широко клубната каса, в която през предишните сравнително спокойни откъм трансфери години беше натрупана солидна сума.

Реал привлече Бернардо Силва и Ибрахима Конате без трансферна сума, докато Дензъл Дъмфрис струваше сравнително скромните 20 млн. евро. Карлос Еспи от Леванте пристигна срещу 25 млн. евро.

Успоредно с това мадридският клуб реализира две огромни сделки.

Първата беше новият договор на Винисиус. Това не е трансфер в буквалния смисъл, но е изключително важна операция за бъдещето на клуба.

Втората беше привличането на Ян Диоманде за 125 млн. евро – рекордна трансферна сума за Реал Мадрид.

Сделката е рекордна и за РБ Лайпциг, който никога преди не беше продавал футболист толкова скъпо. Предишният клубен рекорд принадлежеше на Йошко Гвардиол, преминал в Манчестър Сити за 90 млн. евро.

През лятото се появиха информации, че Реал е проучвал възможността да привлече и хърватския защитник, но той в крайна сметка продължи договора си с Манчестър Сити.

Интересът на Реал към Родри пък не беше просто слух. Агентът на футболиста потвърди за него. Халфът обаче благодари на мадридския клуб за проявения интерес и избра да премине в Барселона.

Тотнъм инвестира над 350 млн. евро, но началото е кошмарно

Третата мащабна реконструкция през лятото е тази на Тотнъм. Или по-скоро става дума за изграждането на практически нов проект.

След като успя да запази отбора във Висшата лига, Роберто Де Дзерби получи пълна свобода за селекцията. Клубът инвестира повече от 350 млн. евро в нови футболисти.

свързани статии

Парите бяха вложени в Сандро Тонали, Матеуш Фернандеш, Савиньо, Ян Пол ван Хеке и Омар Мармуш.

Тотнъм привлече също Маркос Сенеси и Андрю Робъртсън без трансферни суми.

Имаше и сериозни продажби за над 160 млн. евро, но похарченото остана значително повече от полученото.

А резултатът засега е нулев. Две поражения в първите два кръга, нито един отбелязан гол и пет допуснати попадения.

Предвид сумата, която Тотнъм вече инвестира, Де Дзерби трудно може да се оплаква от липса на подкрепа. Италианецът обаче не получи всички футболисти, които искаше.

Клубът до последно преследваше Коди Гакпо, за когото треньорът настояваше, но нидерландецът остана в Ливърпул.

Пропадна и вариантът с Илиман Ндиайе от Евертън. Той предпочете да премине в Манчестър Сити.

В крайна сметка за позицията на крилото Тотнъм се спря на третия вариант – Михайло Мудрик, който не е играл в официален мач от ноември 2024 година.

Остава да видим как Де Дзерби ще реагира на трудното начало. Италианецът е известен с темперамента си, който неведнъж му е създавал проблеми в миналото. А този път парите вече са похарчени и новите футболисти са привлечени.

Тотнъм определено се намира в сложна ситуация.

Все повече футболисти сменят Висшата лига със Серия А

Специално внимание заслужава и продължаващата миграция на футболисти от Висшата лига към Серия А.

Обикновено от Англия към Италия поемат играчи, които не са успели напълно да се наложат във Висшата лига, изобщо не са оправдали очакванията или вече не могат да поддържат предишното си ниво – например заради контузии или напредването на възрастта.

По подобен начин в Италия през годините се озоваха Ромелу Лукаку, Оливие Жиру, Рубен Лофтъс-Чийк, Фикайо Томори, Лойд Кели и дори великият Джейми Варди.

Всеки от тях се представи силно в Серия А, а немалко показаха дори по-добра версия на себе си в сравнение с периода си във Висшата лига.

Сега Интер привлече наведнъж трима англичани. В Милано пристигнаха Къртис Джоунс за 30 млн. евро, Джед Спенс за 30 млн. евро и Джон Стоунс без трансферна сума.

Нерадзурите откупиха и бившия съотборник на Стоунс в Манчестър Сити Мануел Аканджи, който прекара миналия сезон в Италия под наем.

Наполи взе под наем от Челси Беноа Бадиашил и откупи от Манчестър Юнайтед Расмус Хойлунд. Датчанинът се представи убедително в Серия А през миналия сезон и започна добре и настоящата кампания.

Рома откупи Дониел Мален от Астън Вила. Нидерландецът не успя да се наложи във Вила, но през втория полусезон на миналата кампания записа 14 гола и 2 асистенции в Серия А. А само в първите два мача от новия сезон вече има пет попадения.

От Челси в Комо преминаха Трево Чалоба и Роберт Санчес. Милан взе под наем Омари Хътчинсън от Нотингам Форест, а Ювентус привлече по същия начин Пап Сар от Тотнъм.

Сделката за Марко Палестра показа огромната финансова пропаст

Трансфери от Серия А към Висшата лига също има, но тук се появява една съществена разлика.

Италианските клубове обикновено могат да привличат от Англия футболисти, които вече не са особено необходими там. Английските отбори, от своя страна, разполагат с финансовата мощ да вземат практически всеки играч от Италия.

Най-добрата илюстрация е трансферът на 21-годишния Марко Палестра.

Футболистът на Аталанта направи великолепен минал сезон под наем в Каляри и получи наградата за най-добър защитник в Серия А.

След продажбата на Дъмфрис италианският шампион Интер силно желаеше Палестра. Преговорите продължиха дълго, а Бепе Марота упорито се опитваше да договори по-ниска цена.

Нерадзурите може и да са шампиони, но са свикнали внимателно да следят финансите си. А Марота е известен с нежеланието си да плаща повече от необходимото.

Докато Интер преговаряше обаче, се появи Челси.

Лондончани веднага предложиха на Аталанта исканата сума, осигуриха отлични финансови условия на Палестра и приключиха сделката.

Трансферната цена – 57 млн. евро.

За сравнение, най-скъпата лятна покупка на Челси – Морган Роджърс – струваше 138 млн. евро. Това го превърна и в най-скъпия английски футболист в историята.

57 млн. срещу 138 млн. евро – разликата говори сама за себе си.

Интер преговаряше за Палестра и опитваше да намали цената. След това дойде Челси, плати 57 млн. евро и вероятно почти не усети финансовата тежест на операцията.

Така изглежда днес разликата между Висшата лига и Серия А. А в по-широк план – между английския елит и почти цяла останала Европа.

Хулиан Алварес остана в Атлетико въпреки интереса на Барселона

Накрая идва и една от големите несъстояли се сделки на лятото – футболист, който можеше да смени клуба си, но в крайна сметка остана.

Става дума, разбира се, за Хулиан Алварес.

Ситуацията около Атлетико Мадрид беше разклащана упорито през лятото, включително от самия аржентинец, който по време на Световното първенство заяви желанието си да напусне.

Атлетико обаче не отстъпи. Резултатът е, че Алварес остава в клуба, но седи на резервната скамейка с видимо недоволство и вече чува освирквания от трибуните.

Барселона положи сериозни усилия да привлече аржентинския нападател, но не успя.

Каталунците трябваше бързо да потърсят друг вариант и в крайна сметка подписаха с Габриел Жезус. Бразилецът вече не беше особено необходим на Арсенал и струваше само 10 млн. евро.

Появиха се и информации, че самият Арсенал е обмислял възможността да привлече Алварес.

Твърдеше се дори, че Атлетико би бил склонен да пусне аржентинеца в Лондон – стига да не го продава на Барселона.

Самият Хулиан обаче, отново според появилите се информации, не е проявил желание да се завърне във Висшата лига.

Така приключи едно трансферно лято, което отново показа колко драстично се е променил европейският футболен пазар. Сделките за над 100 млн. евро вече не са сензация, а финансовата мощ на английските клубове продължава да увеличава дистанцията между Висшата лига и останалите водещи първенства в Европа.