Отстраняването на Джани Инфантино няма да е достатъчно, за да бъде преодоляна кризата в управлението на световния футбол.

FIFA се нуждае от цялостна институционална реформа, която да ограничи властта на президента, да засили независимия контрол и да възстанови принципите на прозрачност и отчетност. Това заяви президентът на Норвежката футболна федерация Лизе Клавенес в интервю за "Политико".

45-годишната Клавенес, бивша норвежка националка, юрист и съдия, от години е сред най-острите критици на начина, по който Инфантино ръководи FIFA. Тя поставя под въпрос управленските практики на организацията още от Световното първенство в Катар през 2022 г., когато повдигна въпроси за човешките права и условията на труд на мигрантите. Според Клавенес проблемът във FIFA е едновременно персонален и структурен.

„Имаме нужда от лидер, който поставя компромисите над себе си, който поставя спорта над себе си и който обединява всички. Виждаме, че това не се случва. Организацията е поляризирана“, заяви тя. По думите ѝ дори евентуалното напускане на Инфантино няма автоматично да реши проблемите, тъй като системата, създадена по време на неговото управление, също трябва да бъде променена.

Клавенес очерта пет основни направления, в които според нея трябва да започне реформата. На първо място тя настоява за по-независим подбор на членовете на контролните комитети на FIFA. Формално те се избират от Конгреса, но според нея на практика значителна част от тях са назначавани под влиянието на президента. Клавенес смята, че в тези структури трябва да попадат професионалисти с доказан опит в доброто управление, а не нито открити противници, нито безусловно лоялни на президента фигури.

Второто ѝ предложение е значително намаляване на състава на Съвета на FIFA. В момента той включва 37 членове. „Когато имате съвет от 37 души, той е неефективен и тогава един човек може да поеме контрола“, смята Клавенес.

Третото направление е ясно разграничаване между президентската и административната власт. Според нея президентът трябва да изпълнява по-скоро надзорна и представителна функция, докато генералният секретар трябва да ръководи администрацията.

Четвъртото предложение е FIFA да преосмисли стратегията си за постоянен ръст на търговските приходи. „Вие управлявате правилата на играта, правилата за трансферите, международните периоди, Световното първенство, но не сте преди всичко бизнес организация“, заяви тя.

Петата стъпка е повторен преглед на реформите, предложени след кризата във FIFA през 2015 г., и реалното им прилагане.

свързани статии

Клавенес определя политическото влияние върху FIFA като един от най-сериозните рискове за организацията. Тя признава, че провеждането на Световно първенство изисква тясно сътрудничество с правителствата на държавите домакини. Необходими са инфраструктура, летища, полиция, транспорт и сигурност. Според нея обаче това не трябва да води до зависимост от политическите лидери.

„Ако не поддържате дистанция, политиците и държавните лидери ще поискат политически услуги — пряко или косвено — които не са ваши, за да ги предоставяте“, заяви президентът на Норвежката футболна федерация. По думите ѝ Норвегия поставя този въпрос от близо пет години, още преди настоящите политически спорове около FIFA.

Норвежката футболна ръководителка посочи президента на UEFA Александер Чеферин и бившия главен оперативен директор на FIFA Кевин Ламур като ключови фигури за спирането на плановете за търговско преструктуриране на части от Световното първенство. Според Клавенес без твърдата позиция на UEFA проектът вероятно е щял да продължи.

Тя определи като особено важен факта, че Ламур, като част от администрацията на FIFA, е говорил открито за проблемите, докато Чеферин е заел ясна позиция от името на UEFA. Клавенес отхвърли усещането за лична удовлетвореност от факта, че редица европейски федерации са се присъединили към критиките срещу Инфантино едва на по-късен етап. „Не е добре да бъдеш страстен по даден въпрос и след това, когато той се случи, да бъдеш огорчен, че не е станал по-рано“, каза тя.

Клавенес направи ясно разграничение между политическото ръководство на FIFA и нейната администрация. Тя изрази съжаление за стотиците служители, които според нея работят професионално, но се оказват въвлечени в кризите, предизвикани от решенията на ръководството. По думите ѝ оперативното взаимодействие между Норвегия и FIFA по време на Световното първенство е било „отлично, дори повече от отлично“. Това според нея е доказателство, че проблемът не е в професионализма на администрацията, а в начина, по който е концентрирана властта на върха.

По отношение на Русия Клавенес заяви, че изолирането на държави от футбола трябва да бъде крайна мярка. Тя подчерта, че не приема идеята деца да бъдат наказвани за решенията на политическите лидери. В същото време според нея при настоящите обстоятелства връщането на руските отбори в международния футбол е невъзможно, тъй като националните тимове трудно могат да бъдат отделени от държавната пропаганда. Клавенес подчерта пълната солидарност на Норвегия с Украйна и определи ситуацията като „тъжна“ последица от войната. По отношение на Израел тя настоя FIFA да прилага собствените си правила последователно.

Според нея продължаващото участие на израелски отбори, свързани с населени места в палестински територии, трябва да бъде разгледано през призмата на устава на FIFA и съществуващите прецеденти.

Клавенес посочи Крим и бивша Югославия като случаи, които могат да бъдат използвани при оценката на евентуални санкции. „Имате нужда от система, основана на правила. Имате нужда и от ясни териториални граници“, заяви тя.

Клавенес подчерта, че основната роля на футбола трябва да бъде да създава връзки между хората, а не да задълбочава политическите разделения. Тя посочи дългогодишните норвежки проекти в Палестина и Йордания, насочени към обучение на момичета и жени за футболни треньори, като пример за това как спортът може да изгражда отношения дори в региони, белязани от тежки конфликти. Според нея именно способността на футбола да изгражда мостове трябва да бъде защитена. За Клавенес обаче това изисква FIFA първо да възстанови доверието в собствените си институции и правила.

Затова според нея евентуалната смяна на Джани Инфантино трябва да бъде разглеждана не като край на кризата, а като възможност за начало на много по-дълбока реформа на управлението на световния футбол.