Краят на Кристиано Роналдо: Скандал вместо достойно сбогуване

Кристиано Роналдо не можеше да си тръгне от националния отбор по друг начин. Това би означавало да признае, че вече има неща, на които не е способен. Че вече не е футболистът, който беше преди. А Кристиано просто не може да го направи. Подобно признание противоречи на неговата маниакална спортна природа и непримирим стремеж към постижения.

Ако Роналдо не беше такъв, никога нямаше да изгради толкова велика кариера. Нямаше години наред ежедневно да подлага тялото си на изпитания, да се измъчва със строги режими, диети, сън по часовник и постоянни изтощителни тренировки.

Кристиано е гений на мотивацията. Ако не беше футболът, вероятно щеше да стане отличен мотивационен треньор. Личностно развитие и всичко останало, свързано с него.

Поне чрез личния си пример Роналдо доказва, че неговият метод на мотивация е изключително ефективен. Не е сигурно, че някой друг би могъл да го приложи със същия успех. Но при Кристиано той работи безотказно.

Най-голямата сила на Роналдо се превърна и в негова слабост

Това е класически пример за добре познатата истина, че силните страни на човека често са продължение на неговите слабости, а слабостите – на силните му качества. Едното неизбежно върви с другото.

Ако Роналдо не беше толкова обсебен от себе си и от собствените си постижения, ако не вярваше толкова неистово във възможностите си, той никога нямаше да се превърне в толкова велик спортист.

Това несъмнено е негово предимство. Но именно тук се проявява и недостатъкът: подобен човек не е способен да признае, че нещо вече не е по силите му. Особено когато става дума за нещо, което някога е можел да прави, а днес – вече не.

На такива хора им е изключително трудно да се оттеглят навреме. И случаят с Роналдо и националния отбор на Португалия е точно такъв.

Отдавна се говори, че присъствието му вече по-скоро пречи на португалския тим, отколкото му помага. Последното световно първенство само затвърди тази гледна точка, при това доста категорично.

Това не означава, че Роналдо изобщо няма място в националния отбор, независимо от ролята си. Напротив – като жокер, способен да реши ситуация в наказателното поле, той все още би могъл да бъде полезен. Да не говорим за предаването на опита му на по-младите съотборници – нещо, което само по себе си е безценно.

Проблемът е, че това не са главните роли. А Роналдо никога няма да се съгласи с подобно положение.

Или е номер едно, или си тръгва. Трети вариант няма.

Досега той неизменно оставаше номер едно, докато селекционерите на Португалия се сменяха един след друг. Някои работеха по-добре, други – по-зле. Треньорите обаче идваха и си отиваха, а Кристиано оставаше.

Жорже Жезуш – треньорът, който може да сложи край на ерата Роналдо

Сега ситуацията изглежда напълно различна.

Начело на националния отбор застана Жорже Жезуш – човекът, с когото Кристиано буквално допреди малко най-после спечели първенството на Саудитска Арабия.

Трудно е да се повярва, че Роналдо не е бил потърсен за мнение преди назначаването на Жезуш за селекционер. Няма особено съмнение, че Кристиано е одобрил кандидатурата му и е дал своята благословия.

В крайна сметка обаче изглежда, че именно Жезуш ще се окаже треньорът, при когото Роналдо ще напусне националния отбор.

Едва ли Кристиано е очаквал подобен удар.

При това Жезуш не го гони. Всъщност той не е направил нищо чак толкова скандално.

Да, остави Роналдо извън титулярния състав за мача срещу Норвегия. Да, вдигна го от резервната скамейка и го изпрати да загрява, но в крайна сметка не го пусна в игра дори като резерва.

Неуважително ли е това, особено към футболна легенда? Може би.

Работата е там, че Португалия спечели, а Гонсало Рамош, който започна вместо Кристиано, отбеляза два гола – единият беше зачетен, а другият отменен заради засада.

С други думи, решението на селекционера даде резултат: Рамош вкара, а отборът победи.

Роналдо може да кипи от гняв колкото си иска, но в момента позицията му е слаба. Именно затова спешното му отпътуване от националния отбор, поне според общото впечатление, предизвиква значително повече негативни реакции, отколкото разбиране.

Португалия вече няма да бъде принудена да играе за Кристиано

Възможно е Жорже Жезуш вече да е изпълнил най-важната си мисия начело на Португалия.

Едва ли това е била целта му, но обстоятелствата се подреждат така, че Кристиано, изглежда, ще сложи край на кариерата си в националния отбор именно при него.

Не може да се твърди, че Жезуш умишлено е предприел действия в тази посока. Но фактът остава: поне формално Роналдо напуска Португалия по време на неговото управление. Нещо повече – още в самото му начало.

Това е важно за бъдещето на националния отбор.

Вече няма да бъде необходимо цялата игра да се приспособява към Кристиано. А с всяка изминала година тази необходимост ставаше все по-голяма. Роналдо губеше от подвижността си, а функциите, които можеше да изпълнява на терена, ставаха все по-ограничени.

В същото време Португалия разполага с наистина великолепно поколение футболисти, водено от Жоао Невеш и Витиня.

Тези играчи притежават огромни възможности, но по решение на треньорите често им се налагаше да ограничават собствената си игра, за да може Кристиано също да бъде на терена и да не изглежда напълно чужд на случващото се.

В крайна сметка обаче той отново изглеждаше като чуждо тяло, а целият отбор играеше осезаемо под истинския си потенциал.

Тъжният финал на една велика кариера

Роналдо не можеше да си тръгне по друг начин. И въпреки това е тъжно, че краят се очертава точно такъв.

Защото хората помнят най-силно последното впечатление.

Разбира се, заслугите на Кристиано към националния отбор никога няма да бъдат заличени. Той донесе на Португалия европейската титла и трофея от Лигата на нациите. Отбеляза почти космически брой голове.

Това остава завинаги.

На фона на всичко постигнато сегашните събития са буквално песъчинка. Но въпреки това ще бъдат запомнени. Защото именно с тях историята на Кристиано Роналдо в националния отбор, изглежда, наближава своя край.

Роналдо и Меси: Две легенди, два напълно различни начина за сбогуване

Успоредно с това приключва и пътят на Лионел Меси с националния отбор на Аржентина.

През цялата си кариера двамата с Роналдо вървяха рамо до рамо. Съперничеството им се превърна в символ на цяла футболна епоха.

И дори сега контрастът между тях се проявява по изключително ярък начин.

Колко различно се сбогуват с националните си отбори!

Целият свят очаква прощалния мач на Меси, когато сълзите неизбежно ще напират в очите.

А Кристиано си тръгва, като шумно затръшва вратата и недоволства също толкова гръмко. При това голяма част от публиката сякаш допълнително го подканя: „Хайде вече, крайно време беше!“.

Всеки от двамата остава верен на себе си до самия край.

И на футбола ще му липсват ужасно много и Роналдо, и Меси – независимо от отношението на хората към единия или другия.

Снимка: БГНЕС