Резилът на САЩ на световното – случайност или тенденция?

В неделя приключи 19-то Световно първенство по баскетбол в историята. Шампионат, който се проведе във Филипините, Япония и Индонезия, и бе спечелен за първи път от отбора на Германия. Бундестимът се наложи във финала над Сърбия с 83:77. В спора за третото място Канада надви САЩ със 127:118 след продължение. Германците заслужават всички суперлативи за представянето си, след като покориха световния връх, без да допуснат нито едно поражение, но редица специалисти отбелязаха второто последователно първенство, в което американците така и не влязоха в медалите. Провалът на „янките“ не бе подминат, и с право.

САЩ ликува за последно със световната титла преди близо десет години – през 2014 тимът се разправи със Сърбия за крайното 129:92 на шампионата на планетата в Испания. Четири години по-рано отново американският състав бе на върха след успех над тогавашния домакин Турция с 81:64. Щатите поделят първото място по брой световни титли с бивша Югославия – по пет, но последните им две представяния – седмо място през 2019 в Китай и четвърто на изминалия шампионат, определено не са атестат за могъщата игра на „янките“, с която всички са свикнали както на световни първенства, така и на олимпийски игри.

Причините за несполуките на американците на последните два шампионата се крият в редица фактори. Не е трудно да се забележи, че в отборите през 2019 и 2023 не личаха имената на истински лидери, които да поведат националния тим към триумфа. Преди четири години, когато САЩ завърши на незавидното седмо място, е истина, че в състава бяха баскетболисти като Донован Мичъл и дуото на Бостън Селтикс Джейсън Тейтъм и Джейлън Браун, но тогава и тримата не бяха на повече от 23 години – крехка възраст, с която може да се обясни фактът, че американците не минаха отвъд четвъртфиналите, губейки в тази фаза от Франция. Тогава отборът бе воден от легендата на Сан Антонио Спърс Грег Попович. Сега, под ръководството на Стив Кър, който е начело на Голдън Стейт Уориърс, Щатите записаха по-предно класиране, но въпреки силната игра на Антъни Едуардс (Минесота Тимбъруулвс), съставът отново остана без медал, отстъпвайки на изпълнения с играчи от НБА тим на Канада в битката за бронзовите отличия.

За всички е ясно, че класата и атлетизмът на играчите на САЩ дава предимство в сблъсъците с европейските отбори, но това невинаги е рецепта за краен успех. Когато американците се изправиха срещу Германия в полуфиналите това лято, играта до почивката вървеше по вкуса на „янките“ – високорезултатен мач, в който рано или късно мнозина очакваха европейците да се поддадат на напрежението и да загубят. Въпреки инфарктните минути в края обаче, Германия удържа съперника и стигна до победата с две точки разлика. Щатите могат да съжаляват, но за пореден път в последните години бе доказано и неособено голямото желание на баскетболистите от НБА да играят в защита. САЩ е състав, който отлично осъзнава, че притежава класата да вкарва повече от противника, но невинаги е готов за ответна реакция и силна игра в нападение от страна на съперника. Именно това доведе и до загубата от Германия, която заслужи впоследствие и златото в спора за титлата със Сърбия – отбор, от който липсваше шампионът с Денвър Нъгетс Никола Йокич.

Липсата на лидери, недобрата игра в защита, подценяването на противниците – все фактори, спомагащи за лошите представяния на САЩ в последните две световни първенства. Отказът за участие на планетарните форуми от големите звезди на НБА в лицето на ЛеБрон Джеймс, Кевин Дюрант, Кайри Ървинг и други само и единствено повишава шансовете на някой друг от тимовете за триумф. Любопитно е, че в медиите наскоро се появиха информации, че ЛеБрон, който е на 38 години, не би отказал да попадне в отбора за Олимпийските игри в Париж идното лято, където САЩ ще защитава титлата си от Токио 2020. Говори се, че американците ще искат да сфомират могъщ тим, който да не остави съмнение в превъзходството си над останалите. Подобно на Световното 2014, когато Щатите спечелиха и деветте си срещи с огромна разлика – още в първия си мач тогава отборът на „янките“, в който личаха имената на играчи като Стеф Къри, Клей Томпсън, Дерик Роуз, ДеМар ДеРозан, Ървинг, Джеймс Хардън и Антъни Дейвис, отнесе Финландия със 114:55, а на финала воденият от Майк Кжижевски тим разби и сърбите с 37 точки разлика.

Изпратят ли най-силните си играчи, за всички е ясно, че американците попадат по-скоро в графата „непобедими“. Това невинаги е възможно обаче и последните две световни първенства го доказват, като състезателите предпочитат да си отпочинат преди тежкия сезон в НБА – след сезон и преди сезон, особено предвид и предстоящата предсезонна подготовка на отборите, това Световно и участието на него не се нравеше на много от играчите, които можеха да направят разликата за САЩ във Филипините, Япония и Индонезия. Следващият шампионат е след четири години и ще се проведе на територията на Катар. Тогава много от звездите на Щатите вече ще са прекратили кариерите си и играчи като Едуардс, който с изявите си сега демонстрира, че ще бъде на много високо ниво в следващите години, ще бъдат нагърбени отново с отговорността да изведат САЩ до шеста световна титла.

„Янките“ обаче трябва да разберат едно – статутът им на фаворит никога няма да изчезне заради огромния талант, класа и атлетизъм, с които разполагат. Но с този статут идва и огромна отговорност, която играчите трябва да поемат, ако искат да са отново шампиони. Германия, която направи страхотно Световно и закономерно ликува, притежава играчи от НБА в лицето на Денис Шрьодер, Даниел Тайс и братята Франц и Мориц Вагнер. Други страни също имат баскетболисти от „Лигата на извънземните“ в съставите си и бъдат ли подценени, са готови да накажат всеки, дори могъщия американски отбор. Щатите претърпяха поредно разочарование на световно първенство, но сега на ред е Олимпиадата в Париж, където американците са като у дома си, печелейки 16 от 20-те проведени издания. Дали такъв ще бъде случаят и във френската столица ще разберем идното лято, но едно е сигурно – всичко започва от избора на състав и от настройката на самите играчи. Всяко едно подценяване може да коства на САЩ провал и на Олимпийски игри, което за тях е изключително рядко явление. 

Материал на БГНЕС