Григор Димитров: Бях доволен, когато загубих с 0:6, 0:6

Григор Димитров даде обширно интервю за Жереми Патрел пред мъжкото списание GQ преди участието си на "Ролан Гарос". В него българинът засегна много теми от кариерата си и спорта като цяло. 

- Празнувахте наскоро 34-ия си рожден ден. Как премина тържеството?
- Няма да ви лъжа - моята приятелка (б. а. - Ейса Гонсалес) ме отвлече за няколко дни, невероятно беше! А беше и напълно неочаквано. Винаги съм казвал, че това са най-хубавите моменти. Не съм стар още, но вече си давам сметка за повече неща, осъзнавам ги. Чувствам се млад, мисля, че правя добри неща за тялото си. Но това е предизвикателство, защото с всяка изминала година, нещата стават по-трудни, няма никакво съмнение! Но се опитвам да дам максимума, винаги съм работил за това, винаги съм го правил и го правя отново. В последните 6,7, 8 месеца пътят ми не беше лесен, но е интересно да го изживея.

- Мислите ли, че беше по-трудно, само защото бяхте част от поколението на Федерер, Надал, Мъри, Ферер, които вече се отказаха? Новак вече е на 38 години, не се чувствате самотен?
- Често ме питат дали съм играл в правилния или лош период. Отговорът ми е, че не искам да променям нищо. Винаги може да е по-добре или по-зле. Това, което искам да кажа, е, че не бива да се питаме дали е можело да бъде по-добре, по-зле или различно. По-важно е да знаеш как да направиш нещата. В кариерата ми съм имал възходи и падения, много повече отколкото хората си представят. Но винаги съм оставал верен на себе си в тези моменти. И съм благодарен, че съм преживял всичко това, благодарен на себе си, но и на екипа си, семейството и близките, които винаги са били до мен. Днес навлизаме в съвсем различна ера на тениса с младите, които са преходно поколение. И аз съм в това поколение на "старите", където не се чувствам сам, а по-скоро единак. Има и други играчи на 31 или 32 години, но разликите се увеличават, това сигурно е цикълът на живота. Опитвам се да не мисля много за това и вярвам, че имам още какво да направя в тениса. Още веднъж повтарям, че по-важно е как реагирам в някои моменти, какво ще направя в една или друга ситуация.

- Все още ли е лесно да започнете нов сезон или нов турнир? Първият ви професионален мач е преди 17 години…
- Да, 17 години! Има моменти, когато всичко е по-лесно, и други, в които е трудно. Имах страхотна 2024, а тази година е по-сложно. Когато нещата вървят добре - и тялото ви се чувства добре, психиката ви е окей. Вие сте по-толерантен към това, което се случва около вас, по-малко раздразнителен. Начинът, по който започнах тази година, беше изключително труден - с много детайли, които ви поставят на изпитание. Не е задължително трудно, но в момента, в който започнете да намалявате ритъма, другите напредват бързо. И в този момент съмнението започва да ви гложди. Тогава голяма част от работата не е на корта, а извън него и аз съм се концентрирал върху това.

- Знаете ли защо 2025 е по-трудна от 2024? Миналата година бе много успешна - с титла в Бирзбейн, почти 50 победи. Този сезон е труден. Дотук има един четвъртфинал в Монте Карло, но в него загубихте от Алекс Де Минор с 0:6, 0:6. Има и много отпадания в първия кръг. Знаете ли защо губите?
- Не знам. Мога да кажа, че знам защо, защото наистина знам, но не мога да посоча само едно нещо. Мисля, че усилията, които ми костваха да постигна подобни постижения миналата година, се отразяват. Чувствате се психически по-уморен след невероятен момент. Освен това, всеки мач е различен. Има и някои контузии.

Контузих се в началото на годината и това бе голяма крачка назад. Имах и проблеми с екипировката. Всичко това бе като връщане назад. Така губите няколко мача и губите увереност. И когато загубите самочувствие, пада и нивото на игра. Дали можеше да не играя мача с Алекс в Монако? Да, но избрах да изляза на корта. Бях се отказал няколко пъти в последните месеци, трябваше да продължа. Казах си: "ще се задоволя да получа няколко удара". Дали това ми помогна? Трудно е да се каже, че е добре, когато губиш 0:6, 0:6. Никой не обича да губи, още повече с такъв резултат. Не бях губил така, не мислех, че ще ми се случи. Но това показва, че съм засегнал психологическата част на играта. Има много неща, които се крият зад всеки играч. Може да изглежда странно, но бях доволен от себе си. Разбира се, следващите мачове в Мадрид и Рим бяха трудни. Не намирам решения в играта в този момент, но това не е страшно. Внимание, не ме разбирайте погрешно - не искам да губя мачове по този начин, но трябва да го приемеш понякога. Изключително трудно е, особено когато си достатъчно опитен като мен. Точно в този момент трябва да се докажеш, да се запиташ: "Какво направих, за да стигне тук кариерата ми?" Трябва да намериш отговорите. Имам опита, знам как се прави, но как мога да тръгна отново напред. И точно затова днес е много интересен период за мен - на корта и извън него. 

- Сега е важен период, защото започва "Ролан Гарос", след това сезонът на трева с "Уимбълдън". Вие имате по-добри резултати на трева, ще се съсредоточите ли повече върху турнира в Лондон?
- Не. Разбира се, всеки тенисист има любимо място за игра. Но аз съм боец. Когато искаш да печелиш, даваш всичко. Независимо дали става дума за "Ролан Гарос" или за "Чалънджър" някъде по света. Няма значение настилката или момента, играя, за да печеля. Но никога не знаеш какво ще се случи: един сет, един гейм, една точка може да промени всичко за цял сезон, това ми се е случвало много пъти в кариерата. Така че е добре да се подготвен за всеки случай. Очевидно е, че в етапа от моята кариера можеш да си кажеш, че предпочиташ да играеш срещу този пред онзи, но не съм сигурен, че това е правилният начин да постъпваш. Трябва да се справиш със себе си, за да продължиш напред. 

- Наскоро тенисът бе белязан от допинг аферите на Яник Синер и Ига Швьонтек, както и проблемът с разпределението на приходите от турнирите от Големия шлем с писмо, подписано от 20-е най-добри професионалисти в света срещу сегашния ред. Как са оправяте с това? Голфърът Рори Макилрой каза наскоро, че в момента е по-добър, защото не иска повече да оправя вътрешните проблеми на спорта…
- Има много неща в тениса в последните години. Вече 17 години съм в спорта, свикнал съм. Бях част от от Съвета на играчите известно време, което не беше лош опит. Това ми помогна да разбера по-добре работата ни. Но в крайна сметка всичко зависи от опита, от вътрешния мир. Мисля, че с Рори сме на една възраст (б. а. северноирландецът е на 36 години). Разбирам какво иска да каже, защото има моменти, в които ми задават "провокиращи" въпрос по деликатни теми с цел да започне полемика. Отговарям, че нямам време за това. Не че не ме интересува или ме притеснява да говоря, но за да се промени нещо, трябва да има общ интерес. Ако не е така, нищо няма да се промени. В тениса ние сме в уникална ситуация, в която играем цяла година, без да знаем точно кога или как ще играем. Има толкова много въпросителни, че ако обърнете внимание на всяка от тях, ще се озовете в много лоша ситуация. От моя страна, се опитвам да виждам нещата от всички гледни точки. Не съм човекът, който ще посочи с пръст или порицае някого. Имам много опит, за да видя нещата и да ги разпозная. Ако някой ми каже: "две и две правят пет", отговарям "ок, прав си, това не е важно". Не искам да се впускам в обяснения за неща, които не го заслужават.

- Мислите ли, че тенисът е на кръстопът през 2025? Публиката по телевизията започва да губи интерес, има демонстративни мачове постоянно, Федерер и Надал вече са пенсионери…
- Да и не. Ако помислите добре, тенисът стана по-комерсиален в последните години. Не искам да кажа нещо лошо за който и да е, но това е действителността. И ако следвате движението, имате нужда от повече пари, защото сезонът е по-дълъг. Много играчи се оплакват от продължителността на сезона, от формата, от това или онова, но в същото време те играят демонстративни мачове между турнирите. Трябва да погледнем всичко в перспектива и да видим какво можем да променим. Няма проблем до момента, в който хората са отговорни за действията си. Но дали тенисът е на кръстопът? Тенисът винаги си е на мястото. Няма нищо по-голямо от спорта. И когато приключим ние, тенисът ще продължи. Как? Не знаем това. Всички искат промени и го разбирам. Играчите и директорите се сменят, тенисът се променя. Дали е по-добре днес от вчера? Нещата не са толкова драстични.

- Вярвате ли в бъдещето на тениса, ще има ли бекхенд с една ръка? Ришар Гаске се отказва, а и вие не сте млад. Остават Музети, Циципас, Вавринка, Шаповалов…
- Ние сме 8 в Топ 100, мисля. Бекхендът с една ръка е най-емблематичният удар в тениса. Откакто започнах да играя, винаги е било така. Мисля, че ще стане по-рядко, защото е много трудно за изпълнение. Доволен съм да видя, че няколко играчи още се чувстват добре с този удар. Аз съм класик, що се отнася до спорта, винаги искам да видя красотата на спорта, на жеста, на удара. Винаги съм мислил така за тениса. Мисля, че няма да виждаме този удар в бъдеще. Спортът стана много бърз, физически.

- Толкова ли е труден бекхендът с една ръка, колкото е хубав за гледане?
- Това е хубав въпрос. За мен си струва да играя с една ръка, макар че изисква по-голямо усилие. Когато владееш ударите си и знаеш какво можеш и какво не можеш, правиш избор. Така нещата стават по-естествени, по-гладки, следователно и по-добре. Не крия, че понякога е много трудно. Страхотно е, но усилието е огромно, много по-голямо от удара с две ръце, когато и другата помага на движението.

- Има ли разлика между размера на мускулите на бицепса и предмишницата ви на дясната и лявата ръка?
- След като правя всичко с една ръка, бицепсът на дясната ми ръка е огромен, разликата е голяма. (Смее се). Така е и с предмишницата, но тук разликата е малка. 

- Вие играхте срещу Ришар Гаске, Жо-Вилфред Цонга, Гаел Монфис, Жил Симон. Сега играете с Юго Юмбер, Артюр Фис, Джовани Мпечи Перикар. Какво мислите за френския тенис през годините?
- В предишното поколение имаше експлозивни играчи, като Жо и Гаел. Жил четеше играта по съвсем различен начин от всички други. Срещу него винаги е било трудно да се играе. Тези момчета имаха страхотни кариери, защото използваха и друго, освен ударите си. Хубаво е да има това разнообразие в играта, в стиловете. Играта на левичар като Юго е много специфична, има външен сервис, който е труден за отразяване. Артюр пък е толкова мощен, дори когато топката е зад него. Перикар има невероятен сервис, наблюдавал съм го. Времето ще покаже дали могат да станат по-добри от предшествениците си.

- Дълго време имахме договор с Nike, преди да подпишете с Lacoste преди няколко години. Какъв имидж преследвате с тази марка?
- Ако трябва да бъда напълно честен, не знаех какво да очаквам, като подписвах. Винаги съм харесвал марката, тя е част от световното наследство, но просто спортна компания. След като работих дълго години с Nike, беше чест да се присъединя към тима на Lacoste. Това сътрудничество дойде в добър момент от кариерата ми. Оценявам семейната страна, защото понякога е трудно това да се намери в спорта. Научих се да познавам по-добре хората, но където и да отида, към добре приет.

- Един от приятелите ви в спорта - Новак Джокович, също е част от това семейство. Тази година не е добра и за него. Изглежда, че той е леко отсъстващ. Как го виждате?
- С всичко, което е направил за тениса, той трябва да бъде последният, който да бъде съден. Разбира се, всеки иска да разбере защо става така при него, разбирам това. Но не мога да ви кажа, дори като играч, защото това и много лично. Той играе повече от 20 години и не само в челото, а на върха. Така че в някакъв смисъл има право да отсъства. Има периоди, в които се усещат някои неща, случват се други. Това, което е постигнал в спорта, е невероятно, несравнимо. Той прави собствените си избори. Но никога не бива да го изключваме, докато не каже: "приключвам със спорта", това е сигурно.

- Последен въпрос, който съм задавал и на Роджър Федерер. За тенис е по-добре да обличаме тийшърт или блуза с якичка?
- Винаги съм бил от хората, които носят тийшърт. Но блузите с якичка ми харесват все повече. Но това е личен избор. Спомням си, че когато бях дете, нямах спонсор и пазех някои фланелки за определени мачове - полуфинали, финали, избирах цвета.