Силата на спортната психология! Родна секси психоложка извади нападател от головата суша

Какво представлява спортната психология и каква е нейната роля в съвременния футбол и спорт? Защо все повече футболисти и спортисти прибягват до услугите на психолозите и те стават неизменна част от топ клубовете?

Отговори на тези и други въпроси пред медията ни дава един от топ специалистите в тази област у нас. SportLive.bg потърси за интервю психоложката на Ботев Пловдив – Илиана Димитрова. Младата специалистка работи предимно с подрастващите футболисти на „канарчетата“, а напоследък все по-често и с играчите от представителния отбор на пловдивчани.

Димитрова има няколко магистратури, свързани с психологията. Тя е Бакалавър по "Психология" към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Магистър по "Клинична и консултативна психология" към Софийския университет „ Св. Климент Охридски“, Магистър по "Спортна психология" към НСА, "Храни, хранене и диететика" към УХТ. Дипломиран когнитивно-поведенчески психотерапевт,  Хипнотерапевт,  "Психология за високи спортни постижения" към Barça Innovation Hub и  други.

Амбициозната млада дама непрекъснато се усъвършенства и повишава квалификацията си. Тя говори за все по-голямата значимост на психологията във футбола и спорта. Младата специалистка разказа и любопитни моменти от работата си в Ботев Пловдив, като сподели и някои полезни практики, които използва за справяне с проблематичните ситуации, с които се сблъскват футболистите.

- Г-жо Димитрова, нека да започнем от това колко значима е ролята на психологията в спорта и в частност във футбола?

-В нашето съвремие ролята на психологията в спорта е съществена, защото стабилната психика е един от главните фактори за успешното представяне в състезанията. Ако психиката на спортиста не е стабилна, то тогава няма значение какви физически качества и талант има, защото може да имаш качествата и  уменията, но най-важна е способността да ги използваш в състезанието. Има много примери, в които спортисти, се справят отлично на тренировки, но не могат да покажат това в състезанията. Тогава става въпрос за психика без оглед на това какъв е спорта.

- Постепенно в България доста клубове започнаха да прибягват все повече до услугите на спортни психолози. Това означава ли, че шефовете на футболните отбори вече осъзнават нуждата от специалисти като Вас?

- Факт е, че по-големите отбори в България разполагат с такъв специалист, но е нужна още промяна в тази насока. В по-големите отбори в чужбина почти всеки  набор има спортен психолог. В България сме доста назад в това отношение.

Психологическата подготовка е нужно да върви паралелно с физическата подготовка, а не да се работи със спортистите само когато имат негативни резултати. За да се постигне психическа устойчивост и надеждност е нужна системна работа.

Няколко пъти коментираме тази тема и с капитана на отбора - Ивелин Попов, който е играл в големи чуждестранни отбори и се учудва как това не е влезнало в пълна сила и тук.

- Вие сте се насочили основно към спортната психология, но имате ли практика и като клиничен психолог и каква е разликата?

- Да, преди години работих като клиничен психолог в Център за детски болести в София, след което в ДКЦ в Пловдив. Сблъсквала съм се с тежки диагнози, това не е никак лека работа. Така се развиха събитията в живота ми, че започнах да се занимавам все повече със спортисти и състоянията, през които преминават. Тогава завърших магистратурата ми по „Спортна психология“ към НСА и също така „Психология за високи спортни постижения“ към Barça Innovation Hub.

- Защо избрахте да се развивате в сферата именно на спортната психология? Повлия ли за решението Ви и фактът, че сте съпруга на бивш футболист в лицето на Илиян Гаров, който е и настоящ треньор?

- Покрай съпруга ми се запознах с особеностите на този вид спорт и научих много неща, но не бих казала, че ми е повлияло. По-скоро е случайно стечение на обстоятелствата. Отдаде ми се възможност да работя в тази сфера и с радост приех.

- Каква е разликата в подхода към работата с подрастващите и играчите в мъжкия отбор?

- Всеки случай е индивидуален и се подхожда спрямо неговите особености като се използват различни техники и стратегии за справяне. Целта е максимално да се оптимизира представянето на терена.

Важни са насоките, които треньорите ми дават на база представянето на играчите в последните мачове – какво им е направило впечатление и какво още изискват от състезателите чисто ментално.

Относно първия отбор, разбира се гледам всеки един мач и следя за психологическите особености на играчите-език на тялото, реакция след грешка, комуникация, нагласа, настроение, раздаване на терена, прояви на индивидуализъм и т.н.

Всичко това се коментира с г-н Душан Керкез и аз работя спрямо неговите изисквания!

Професионалните футболисти за разлика от юношите използват по-ефективни стратегии, защото имат по-голяма опитност. Но психологическата работа при тях понякога среща трудност от това, че подхождат със съмнение, но веднъж ако се доверят, се постигат невероятни резултати.

С децата се работи по-лесно и резултатите при тях настъпват по-бързо.  А когато те видят резултата, са още по-мотивирани, защото виждат прогрес по пътя към своята мечта.

- Усложнява ли се работата Ви с футболистите в юношеска възраст и заради факта, че при тях  важна роля играят и техните родители?

- Всеки родител прави това, което мисли, че е най-добро за детето си, но понякога се оказва, че прави точно обратното и по-скоро вреди. Точно поради тази причина в Ботев Пловдив започнах да провеждам обучителни срещи с родителите на актуални и полезни за тях теми. Мисля, че Ботев Пловдив е единствения клуб в България с подобна практика.

- Сблъсквали ли сте се със случай в практиката Ви, при който родителите да имат свръхамбиции за развитието на своето дете, което в даден момент да пречи на самия състезател? Как е най-уместно да се процедира в подобна ситуация?

- Много често се сблъсквам със свръхамбициите от страна на родителите, често заради собствената им неосъществена мечта и проекциите, които правят върху детето.

Понякога това са безкрайно обгрижващи родители, които се стремят да осигурят всичко най-ново и най-модерно за детето си, не дават косъм да падне от главата му, но това не е услуга, която правят на детето.

В друг случай това са родители, които ходят по мачовете,  крещят и обиждат, отнасят се унизително към собственото си дете или другите. Това изгражда изключително ниска самооценка и ниско самочувствие, поражда конфликт между съотборниците, нагнетява се атмосферата в отбора.

Родителската амбиция се простира до спречквания с треньора, държане на сметка за решенията му и т.н. Тази нагласа се прехвърля и върху детето и не води до нищо добро. Това, което аз правя е да разговарям с родителите и да им обясня как това поведение се отразява на крехката детска психика.

- В какви моменти и ситуации футболистите най-често търсят помощ от Вас?

За да има качествена промяна при спортистите е нужна системна работа. Психологическата намеса в критична ситуация е важна, но ако се работи системно, то тогава ще се премине леко през нея и спортистът бързо ще се мобилизира и ще вдигне нивото си, използвайки ефективни стратегии за справяне.

Най-често с играчите се работи за справяне със страха от провал, повишаване на самочувствие и увереност, мотивация, смелост, негативни предстартови състояния, невъзможност за реализиране на положенията си, негативен вътрешен диалог, техники за справяне със стреса,релаксация и др.

- Фактите показват, че при всяка треньорска рокада има мобилизиращо въздействие върху отбора. Защо е така според Вас  на база и на опита Ви? 

- Смяната на треньора понякога е доста полезна за някои играчи и за отбора като цяло, защото за да се стигне до треньорска рокада в повечето случаи отборът не е играл добре и са се натрупали негативни резултати. В резултат на това играчите губят вяра в себе си и в своите възможности. Влиза се в едно неприятно русло и е наложителна промяна. Докато при новия треньор от психическа гледна точка е ново начало и всеки играч се стреми да се докаже като даде най-доброто от себе си, с нова енергия и мотивация.

- Обръщат ли се често към Вас и играчи от първия отбор на „канарчетата“ и как приемат те ролята Ви в клуба?

- С кой ще работя от първия отбор се определя от г-н Душан Керкез, от който съм силно впечатлена. Още с идването си в клуба пожела да работя с него и с играчите. Невероятен човек и треньор!

Когато работя с някой, това съвсем не означава, че нещо не му е наред, напротив, в повечето случаи играчите идват, за да поддържат добрата си форма и високо ниво на представяне. Най-често работим за психическа стабилност, водеща до високи спортни постижения.

Да се обърнеш към психолог не е слабост, това е сила! Психологическата подготовка е ключов момент в практиката на всеки спортист със сериозни намерения за прогрес.

- Как повдигате мотивацията на футболистите, когато зачестят неуспехите на отбора им, а също така и те самите изпаднат в дупка, ако мога така да се изразя?

- Много е трудно играчите да бъдат мотивирани при натрупани загуби. Самочувствието, увереността, настроението, енергията и мотивацията се губят. Като добавим и  натиска на фенове и медии, става страшно.

В такива ситуации огромна роля има треньорът и лидерът, през тях се работи за стабилизиране.

Отборът трябва да усети  високата им енергия, която се пренася в самия отбор. Не е лека задача. За щастие Ботев Пловдив има невероятен лидер в лицето на Ивелин Попов, който добре знае как да въздейства на играчите.

- Как вдъхвате кураж на играчи, които са с тежки контузии?

- Трудно се работи, когато има тежки контузии, тъй като играчът първо е отчаян, често се стига до депресивни състояния дори, после става напрегнат и нетърпелив да се върне отново в игра. Когато се възстанови, тогава идва страхът от нови контузии и т.н.

В такива ситуации много помагат срещите с психолог за поддържане на висока енергия и дух. Когато умът е спокоен, тялото се възстановява най-бързо.

Често в такива случаи използвам ментална визуализация, тъй като за мозъка ни менталното изпълнение е идентично с физическото и невронните пътища могат да бъдат ефективно обучавани дори без физическо изпълнение. В резултат на това спортистът се връща в тренировъчния процес без значителен спад във формата.

- Ще ни разкажете ли някой любопитен случай от практиката си?

- Сега се сещам за нападател, с невероятни футболни качества, който от дълго време не беше вкарвал гол и това много му тежеше. Беше изгубил вяра в себе си, самочувствие и концентрация. Колкото повече се обсебваше от вкарването на гол, толкова повече се отдалечаваше от него.

Обясних му механизмът, по който се случват нещата и вариант как да се справи. Макар и с доза недоверие в началото, само за 3 сесии всичко си дойде на мястото и започна да вкарва важни голове и към момента играе на високо ниво.

Снимка: Личен профил във Фейсбук на Илиана Димитрова