Левски – Лудогорец ще е повече от битка

Здравей, Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват! Ситуацията в Левски за мача с Лудогорец е подобна на това, защото всяко дете е наясно с разликата в класите на двата съперника в момента. Това е латински израз, с който гладиаторите в Рим се обръщат към императора, минавайки под неговата трибуна преди започването на битката. Само че сега времената са други и нито този отбор е носител на типичните биткаджийски черти, нито синята ценностна система е същата, нито пък в ложите има човек с ореола на император. Да, по име и история Сираков е такъв, но, както вече споменахме, сега нищо не е същото. Нито той е същият.

Самият собственик видимо опитва да прехвърли проблема към здравата глава, защото е наясно, че тези 10 хиляди на стадиона в неделя няма как да грабнат футболистите, както ги е наплашил наскоро. Скандирания към терена „смешни сте“, каквито сме чували назад във времето, точно към момента не очакваме да чуем. Да, футболистите са такива и такива, а причината, че носят екипа на Левски, не е у тях, а е при този, който ги е взел и им плаща заплатите. Така че 10-те хиляди на трибуните по-скоро биха грабнали него или тях. Колективната (без)отговорност предполага и колективна критика.

Дали съперникът ще прояви римско благородство, или ще бъде безпощаден гладиатор спрямо обречените на смърт, като че ли това е основната въпросителна. През последните години Левски и Лудогорец не един и два пъти си намигваха, ако можем да бъдем по-деликатни. Онази незабравима разходка на децата на Топузаков в Разград, последвана от връщане на жеста с появяването на третата експериментална формация на Лудогорец на „Герена“, за да се удари приятелско рамо на Николай Костов, за да бъде изпратен с добри впечатления при последния му мач начело на Левски – това са моменти за историята. И в същото време пухкав хляб във фурната на конкуренцията, която няма да спре да ги напомня.

Така че сега Лудогорец може да подходи по-лежерно, а на по-късен етап, дали още тази пролет за купата, ако се открие такава възможност, или в следващ сезон сините да „изравнят резултата“ и да ударят едно рамо при нужда.

Извън тези видими обвързаности и предполагаеми реверанси в едната и в другата посока двубоят на „Герена“ си носи заряда на първи официален мач за годината за Левски и поредна спирка на разградския влак по пътя към следващата атака на Шампионска лига.

Едните ще се промотират пред собствена публика, макар и вероятно само треньорският екип да бъде нов. Моментът, в който след дългата зимна пауза само си тренирал и си играл без точки и изведнъж чуваш подкрепата от трибуните, това е разлика, заради която футболистите на Левски трябва да изиграят ролята на гладиатори. Лесно е да се предположи, че сините не могат да предложат футбол на нивото на съперника си и с надиграване, тактически и спортно-технически достойнства да спечелят. Левскарите могат да предложат битка и са длъжни да я направят на границата на възможностите си, дори и нещо повече. Привличането на Георги Костадинов, който не е блестящ техник, е вода в мелницата на тази тенденция. Тук вече предстои да узнаем не толкова какъв тактик е новият треньор Веласкес, но и какъв мотиватор.

За обречените на успех Лудогорец е ясно, че всеки мач в България постепенно ще им става по-интересен, защото излязоха от Европа. Сигурно ще им е малко скучничко, но им се налага да влизат в шамарите. Навън играха едно, тук ще трябва да са повечко биткаджии и по-малко футболисти.

Желю Станков, „Тема Спорт“