Божидар Искренов е на мнение, че дебютната му автобиография „Без обувки“ ще бъде интересна на читателите и феновете. Една от легендите на българския футбол заяви, че фактите книгата са истински.

Координаторът в школата на Левски гостува заедно с журналиста Васил Колев в предаването „Арена спорт“ по БНТ. Двамата споделиха как се е зародила идеята за книгата.

„Аз го казах и по време на първото представяне, че закъснях да издам тази книга закъсня с помощта на Васко, но нашата идея бе това да го направим в края на годината. По субективни и обективни причини това не се случи, аз трябваше да пътувам в чужбина. Оказа се, че не е толкова лесно, колкото изглежда. Най-накрая всичко е ок, книгата вече е факт“, започна Гибона.

„Аз онзи ден го казах, че това беше много от отдавна. Това са повече от 45 години, нормално е, но много трудно мога да си ги спомня. Със сигурност има все още много истории, защото това са много години. Това е истинската история, фактите са истински, не са измислени. Мисля, че на читателите и на феновете ще им бъде интересно“, каза още той.

Колев, който е съавтор на книгата, сподели, че е срещнал трудности в опит да намери точните архиви кадри за Искренов.

„Гледайки Христо Стоичков и Димитър Бербатов, които направиха фурор с книгите си, особено Стоичков, което е напълно обяснимо с оглед на неговото име и кариера. Не са чак толкова много книгите, разказани от първо лице, иначе има доста биографични книги, които са излезли за играчи. Това е безценна документаристика. Гиби е играл във време, когато медиите бяха съвсем различни. Само да се запитаме колко запазени кадри има с Георги Аспарухов? Същото важи и за Божидар Искренов. Аз се мъчих да намеря онлайн някакви неща. Вестниците, които са великолепен източник, които са леко пропагандни, бяха по-трудните за възстановяване на игровите детайли“, добави журналистът.

„Много неща не си спомням от тогава, все пак не са един или два мача. Във всяко нещо има разлика. В момента в България е едно, а преди беше друго, надявам се да бъде по-добре след време. Футболът беше друг, най-вече нямаше чужденци. Имах тогава повече свобода, играех, където си искам“, коментира Искренов.