Първа лига все така е надпревара между препълнени с чужденци проекти, които саботират националния отбор.

В същото време малцината, все още ходещи на стадиона, и значително повече активни в Интернет и социалните медии фенове, не спират да възхваляват любимите си клубове. Същите тези клубове, които отдавна не постигат никакви (дори скромни) международни успехи.

Нещо повече, те са в миманса на Европа, но пък все така функционират по модел, който обрича представителния ни тим на посредственост.

Родните клубове, с много малко изключения, са превърнати в приюти за посредствени чужденци от всички континенти (без Антарктида), а дейността на детско-юношеските им школи е на дъното в листа с техните приоритети.

Парадоксално е, но българските клубове повече вредят на българския футбол. Те са слаби, не носят нито престиж, нито успехи на страната ни или съответните региони, а на всичко отгоре кресливи "ултраси" скандират имена на играчи от трета или четвърта дивизия от Бразилия или Испания, Екваториална Гвинея, Либерия, Мадагаскар, Гвинея-Бисау или Мартиника.

Да, разбира се, вече десетилетия стадиони и социални мрежи се огласят с дежурните оправдания - БФС, Лудогорец, съдиите, терените, началния час на мачовете и подобни.

Те обаче не са в състояние да прикрият същинския проблем. Родните отбори са посредствени, а в тях е пълно с посредствени чужденци, които по никакъв начин не вдигат нивото на футбола ни. Неоспорим факт е, че у нас класни легионери идват изключително рядко...

СПРАВКА: С изключение на Лудогорец нито един български отбор не успява да достигне до европейски футбол през... септември (!?!).

Родният футбол би могъл да постига устойчив прогрес единствено ако клубовете спрат с изброените сополиви оплаквания и започнат да изграждат качествени играчи и стойностни отбори, чийто барометър е участието в континенталните клубни турнири.

А това означава (поне) заелите второ, трето или четвърто място в Първа лига да притежават класа, с която да се противопоставят на европейски отбори от средна ръка. За друго на този етап е абсурдно дори да си помислим.

Но докато в Берое - отбор с 19 чужденци с крайно противоречиви умения, се прехласват пред испанец, идващ от Четвърта дивизия вместо да изградят двама-трима истински класни играчи в своята школа, а в Добруджа залагат на нападател от регионалните португалски дивизии, потресаващата посредственост ще продължава.

А тя, разбира се, ще се храни с все едни и същи клишета за БФС, Лудогорец, съдиите, марсианците и подобни небивалици, подходящи за футболно-кръчмарски етюди със сценарии, наподобяващи "Криворазбраната цивилизация" (нерядко и "Селска чест")...

А ето и таблицата с броя на чужденците във всеки тим, която нагледно показва, че клубовете ни продължават да живеят в безвремие, което обслужва тесни кръгове и заблудени "ултраси", но не и родния футбол и българското общество като цяло.