Лудогорец е детрониран! Остава с пръст в устата

ЦСКА и Лудогорец завършиха 0:0 в полуфинала-реванш от турнира за Купата на България и така „червените“ продължиха към мача за трофея с общ резултат 2:1. Там по всяка вероятност съперник ще им бъде Локомотив Пд, който отнесе Арда с 4:0 в първия полуфинал от другата двойка. Лудогорец пък за първи сезон след влизането си в елита остава без шампионска титла или Купа. Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на видяното на „Васил Левски“.

„ЦСКА е на финал в турнира за Купата на България, след като елиминира, по-скоро детронира носителя на Купата, детронира хегемона в родния футбол от това състезание и така ще играе в последния мач от турнира, най-вероятно срещу състава на Локомотив Пд.

Голям успех и за Христо Янев, и за футболистите, и за червената общност е достигането до този последен мач, който е врата към Европа и врата към изпълнение на една цел, която към средата на есента на сезона всички смятахме като някаква химера, предвид ужасния старт.

Ще се спра подробно на това, което се случи на „Васил Левски“. Не че беше нещо впечатляващо, но тези мачове са така. Турнирните двубои понякога са доста постни, доста скучни, а не дотам атрактивни, подчинени на тактиката и подчинени на голямата цел.

И така – 0:0 в този двубой, който беше с решаващо значение и за двата отбора. Мач, който щеше да предизвика трусове, бих казал дори земетресение в един от двата лагера. Може би в Лудогорец сега това земетресение ще бъде някъде около пет по Рихтер. В ЦСКА щеше да бъде девет по Рихтер, предвид всичко това, което се случи в последните дни. Но има такива вечери, които фокусират в два часа оценката за работата на един отбор, на един треньор за цяла година.

Такива мачове, които могат за 90 минути да те изпратят както в рая, така и в ада. Лудогорец на практика след този мач загуби всичко. Ясно е, че е останала някаква надежда за Европа. Но на практика загуби всичко, което го правеше хегемон в последните години, тъй като за първи път не само че няма да бъде шампион, но и няма да завърши годината с трофеи – просто с празни ръце.

Огромното напрежение преди този двубой обаче, противно на резултата от първия мач, който ЦСКА взе с една страхотна победа и преднина от 2:1, се получи неочаквано в лагера на ЦСКА и по-специално над главата на Христо Янев, който и сам си го предизвика.

ЦСКА подчини вечното дерби на спечелването на Купата. И в тази връзка ситуацията беше доста сложна и като брожение във феновете – напълно основателно бяха ядосани от показаното като продукция и като отношение в мача в събота.

Но да не се връщаме там. Аз искам да изкажа една огромна благодарност към всички тези фенове, които в сряда подкрепиха отбора на „Васил Левски“. Така се прави. Отборът се подкрепя, независимо всеки от нас по какъв начин усеща, какви чувства има. По някой път сме свръхемоционални, но когато излиза ЦСКА да играе, трябва да подкрепяме отбора, а не толкова треньора, не толкова някакви други фактори, а най-вече отбора, защото това е ЦСКА. Една голяма благодарност на феновете. Сред тях беше и нашият голям шампион Карлос Насар – червеното сърце, което просто мачка всичко по пътя си през последните четири-пет години в щангите.

Искам да подчертая няколко извода, които се оформиха от тези 90 минути без голове.

Христо Янев избра един коренно различен подход от този, който беше в Разград преди една седмица, миналия вторник. И да, оправда се неговият игрови план към този мач. А той беше затворил играта – без никакви рискове, без никакви изпълнения, които могат да доведат до някакви сътресения. Имаше опасни атаки на Лудогорец, но бяха сведени до минимум. Ще ви дам след малко и статистиката, за да видите как все пак ЦСКА има предимство в доста от показателите.

Та познатата схема 4-3-3, която в защитен план минаваше в 4-4-2, тъй като отпред освен Годой оставаше доста изнесен напред и Ето’о. По отношение на състава – отново 10 промени. Единствен Брахими запази мястото си, остана на терена, а на практика Христо Янев излезе със състава от Разград, но който беше подреден тактически по съвсем друг начин.

И мога да кажа, че този успех, особено в реванша, се дължи най-вече на защитата на ЦСКА, в която блестяха и двамата, мога да кажа, почти безгрешни – Теодор Иванов и Родригес. Това бе мачът на Родригес.

Радостно е, че в центъра на защитата се появява тази стабилност с него. Той показа едно голямо червено сърце. Загатна качества на лидер, намеси се в супер много ситуации.

Ще спомена 23-тата минута, когато спаси чист гол с една самоотвержена намеса, при която се хвърли и не позволи резултатът да бъде открит от Станич, оказал се на чиста позиция. И веднага след това видяхме как надъхваше феновете още със ставането си. После си удариха главите със Станич, стана и пак надъхваше… Въобще раздаваше се и ми направи впечатление, че много умело води играта и въобще се позиционира на терена. Така че Родригес е футболист, който трябва да отбележим в тази предимно дефанзивна като тактика игра на ЦСКА в сряда.

Беше ми интересно как щяха да се опазят доста острите, класни футболисти като Станич, Квадво Дуа, Руан Крус, Маркус, Текпетей…

ЦСКА за втори пореден мач успя да се справи с едни изключително класни футболисти, които бяха опрени до стената и това им беше мачът на годината, така да се каже – спасението на сезона. Не им дадоха много шансове съобразно това, на което са способни Лудогорец да показват в края. Имаше едно поприбрано придърпване още повече, но то беше оправдано при условие, че остават 10–15 минути и имаш гол преднина.

Така Христо Янев остава без загуба за Купата с ЦСКА. Също така ЦСКА затвърди една традиция в турнира за Купата – да доминира над Лудогорец.

Иначе още в началото стана ясно, че този мач няма да ни донесе нищо хубаво като качество. Страхливо и от двата отбора – бяха се прибрали в своите половини и наблюдавахме едни безкрайни пасове между централните защитници. И Лудогорец беше така през първото полувреме, през второто тръгна малко по-активно, по-нападателно, но ЦСКА още от началото някак си искаше да убие темпото.

ЦСКА спази традицията, като особено през второто полувреме изнасяше топката чрез диагонални пасове на централните защитници или най-вече чрез Лапухов. Някак обаче се губеше синхронът.

Атаките се спихваха. ЦСКА беше тотално надигран и това е играта с глава във въздушните двубои. Веднага ви давам и цифрите. Общо в мача ЦСКА спечели шест въздушни двубоя срещу 16 за Лудогорец. Просто Лудогорец доминираше и мисля, че това даде леко предимство по отношение не на владението, а на футболните отигравания. Повечето бяха от страна на Лудогорец, без да носят някаква супер опасност. Те имаха близки разигравания до Лапухов, но така или иначе не се случи нищо. А ударите през първото полувреме – ЦСКА имаше два, и двата точни. Лудогорец имаше пет, от които също два точни. Лудогорец имаше пет и през втората част, но повечето от тях бяха някак си безопасни. Но ЦСКА завърши с девет удара, от които пет точни.

ЦСКА осъществи 21 атаки в този двубой – много повече от предишния мач в събота срещу Левски. По шест отляво и отдясно и девет през центъра. Имаше седем центрирания отляво и шест отдясно, а докосванията в наказателното поле бяха единадесет. Имаше и доста хубави отигравания – особено отляво дойдоха чрез набезите на Мартино. Въобще този футболист се оформя като изключително полезен в нападателен план – страхотни включвания, връщане на топката, изкарване на свои съотборници в чисти позиции. Този защитник е просто попадение за ЦСКА. Не само играе със сърце в по-задни позиции, но и когато тръгне напред.

ЦСКА започна да показва много изчистена игра – без никакви грешки, внимателно, прецизно, без да допуска никакви отклонения или пък рискове. И затова говори и фактът, който се случва за първи път, откакто Христо Янев е треньор – ЦСКА завърши първото полувреме без нито една непредизвикана грешка. Нула! Това помогна много, защото Лудогорец трудно отнемаше топката. Нямаше такива подаръци. Вярно, повечето отнемания бяха от въздушните двубои. През второто полувреме малко нещата се промениха – може би умора, може би Лудогорец натисна малко повече и се появиха няколко такива грешки – първата в 50-ата минута на Пастор, която доведе до една опасна ситуация. След това на два пъти и Ето’о. Имаше после още две грешки.

Искам специално да се спра на отсъжданията на арбитъра Писков, защото тази тема с реферите безсмислено и много глупаво бе провокирана да бъде централна преди този двубой с назначението на едни рефери, които общо взето ги знаете. Писков е поредният млад съдия, който доказа, че по-младите съдии могат спокойно да изкарат един мач. Когато нямаш зависимости, когато няма някой да ти е наредил, когато не искаш да развалиш мача, оставяш отборите да играят. Перфектно съдийство. Нищо не можеш да кажеш в такъв труден мач, който определя сезона не само за единия отбор. Два отбора, които тотално са ожесточени един към друг, в които техните мачове прескачат най-много искри. Е, как всичко си беше спокойно, ми кажете. И това е заслуга и на реферите, и затова трябва да поздравим реферската бригада. Вярно, че нямаха и много спорни ситуации. Само при една ситуация се стигна до преглеждане с ВАР.

Имаше едно прибиране към 60–70-ата минута на ЦСКА и затова говорят и смените, въпреки че първата смяна беше на Перейра с Питас, който внесе някаква острота отпред, но след това ЦСКА тотално прие играта в своята половина в гонене на голямата цел. И затова беше и тази втора смяна на Делова вместо Ето’о, който много усилия хвърли, раздаваше се през целия мач и накрая действително се видя, че нямаше сили. Лумбард заигра опорен халф в помощ пред защитата. Накрая имаше и още две смени, но те бяха повече за бавене на времето.

Та това е общо взето. ЦСКА за втора поредна година е на финал. Надяваме се по съвсем друг начин да бъде изигран и да завърши финалът. По всяка вероятност – 99% – този финал ще бъде срещу състава на Локомотив Пловдив, който още в първия мач в Кърджали прегази Арда с 4:0. Но още след мача на ЦСКА се видя, че царят този сезон е гол. Лудогорец остава без трофей, а обобщавайки – Христо Янев излезе от една много тежка, много сложна ситуация. Независимо че продукцията в реванша беше постна, тя бе подчинена на голямата цел и един заслужен успех на „червените“. Не вярвам някой да оспори, че те заслужаваха повече, особено след първия мач, в който колеги изчислиха статистически, че никой не е мачкал и не е натискал така Лудогорец дори и в Лига Европа.

Янев намери сили да се извини на тези червени фенове, които по някакъв начин са се почувствали силно огорчени след това, което се случи на мача в събота. Бях сигурен, че ще го направи. А и определенията му, сравненията му бяха много силни – че ако феновете са сърцето, то той е разумът, заедно със спортно-техническото ръководство, което има някакви строго определени цели. Има неща, които вижда в подготовката, в тренировките, които не винаги са ясни за широката публика. И само когато е обединена червената общност, само тогава може да се постигне нещо голямо. Надяваме се така да бъде и във финала в края на месец май. Така че да поздравим Христо, защото той излезе от една много тежка ситуация. Не си мисля какво щеше да бъде, ако не беше успял да се класира за финала, но ето, че десет години по-късно той го направи отново“, заяви Тодор Шабански в своя YouTube подкаст „Добавено време“.