Левски винаги е играл емблематични за историята си мачове в Гърция, които са обогатили запалянковския фолклор. И традицията е по-ранна от първото такова в европейските турнири през 1978 година срещу Олимпиакос. Преди това срещу същия отбор „сините“ губят след трети мач (също в гръцката столица) единствения финал в официален международен турнир, който играят в историята си – през 1962 г. с 0:1 за Балканската купа. За „Нивалиновата афера“ около гостуването на АЕК година по-рано също е казано достатъчно.

Трите европейски мача в Гърция обаче са намерили специфично място във фолклора, всеки от тях по различен начин. Общото между тях е, че този от 1978-ма година в Купата на УЕФА остава в историята с елиминирането на Олимпиакос, което е отмъщение за Балканската купа. Емблематичният момент там е голът на Тодор Барзов през първото полувреме, който се оказва решаващ за крайния успех. „Сините“ играят в типичното за български отбор „опълчение“, докато минута преди почивката Барзов не получава топката в центъра на терена. Вместо да потърси стандартно за случая отиграване с пас към съотборник или изритване напред, той я хваща и започва да елиминира с финтове един след друг защитниците на гръцкия тим, като в крайна сметка технично матира и вратаря Келесидис. „Сините“ губят двубоя с 1:2 след обрат през второто полувреме, но пък Барзов остава в паметта на местните с попадението си на „Караискакис“ и то е припомняно многократно след трансфера му в Докса Драма през 1982 г. и преминаването после (1984 г.) в най-стария атински клуб Паниониос (основан в Смирна и преместен в Атина).

Следващия сблъсък е през 1987 година с ОФИ, който поставя начало на „географските открития“, както подигравателно определят феновете на противниковите отбори множеството отпадания на Левски срещу по-слаби отбори. ОФИ от остров Крит е смятан за такъв, макар че е спечелил купата на страната, която до миналия сезон беше единствен трофей в историята му, а сезон по-рано е дебютирал в Европа, където отпада от Хайдук Сплит след разменени победи. Успехът на Левски с 1:0 в София идва трудно след дузпа, вкарана от Сираков, но е предпоставка отборът да очаква да свърши работата си в Гърция. Реваншът в Ираклион е създал ужасяващ мишмаш, в който дори се добавят откровени измислици. Популярната история, че вратарят на ОФИ Хосадас е отишъл на риба сутринта преди мача е такава, защото отборът от Крит е професионален, а не аматьорски, както се твърди по онова време. Другите градски легенди са свързани с поведението на Наско Сираков, за когото се твърди, че бил обиден на ръководството на клуба тогава. То не го било продало на Сарагоса (което се случва следващия сезон), след мачовете на двата тима на четвъртфинал на КНК през 1987 г. Сираков се отнесъл несериозно към реванша, където единственото „обвинение“ към него е, че прави един от големите пропуски (другият е на Искренов) при 0:0 и преди ОФИ са наниже три гола във вратата на Делчев. Делчев е пък на вратата на „сините“, защото Михайлов се контузва на загрявката. „Истината е, че подценихме много този съперник, никога не сме се отнасяли толкова лековато – разказва Искренов. – Помня, че сутринта преди мача се забавлявахме край басейна в хотела сякаш изобщо не ни предстои мач. Очаквахме с лекота да бием гърците, а докато се усетя и стана 3:0 за тях.“

Сред измислиците, които циркулира дори и в различни материали в пресата е и тази, че Сираков е получил червен картон!

Третото и последно засега гостуване в Европа е на ПАОК през 2022 г., когато Левски на Стоилов довършва започнатото в София с 2:0 и след 1:1 сензационно елиминира съперника си. Мачът остава в историята с това, че е без гостуващи фенове заради уговорка между двата тима. За сметка на това обаче автобусът на Левски е посрещат от фенове на „сините“ със своеобразни хореографии по целия път към Солун, а после в социалните мрежи се появяват и множество клипове от това с любимата песен на феновете на ПАОК „Hells Bells” на ACDC. Посланието е ясно: левскарите дори и без публика не се страхуват от ада на „Тумба“ и неговите „камбани“. След мача пък автобусът на Левски се чупи на излизането от Солун и полицията нарежда играчите да се „евакуират“ натъпкани като сардини в допълнителен рейс, с който пътуват журналисти и служители на клуба. Още от границата на Кулата обаче чакат привърженици на клуба, отборът се премества в нов автобус, осигурен и платеб от феновете, който спира на всеки половин час, за да приема овации от местни фенклубове по пътя към София.

Материал на Васил КОЛЕВ, vasilkolev.com