Сезонът в Примера дивисион приключи с грандиозно първенство в Мадрид, но по-малко от седмица по-късно испанската столица стана свидетел на още по-грандиозен купон.

Атлетико М отпразнува първа шампионска титла от 18 години (и общо десета в историята) една неделна майска вечер. По-малко от седем дни по-късно, само на около 400 метра от същото място Реал М отпразнува първия си триумф в Европа от 12 години (и общо десети в историята).

Голямото чакане за мадридските клубове свърши. За Реал усещането бе, от последния успех в ШЛ бе изминала цяла вечност и "десетата" се бе превърнала в истинска мания, фикс идея. За Атлетико шампионската титла не беше невъзможна мечта, а беше нещо толкова невъзможно, че изобщо нямаше смисъл да се мечтае за него.

Но стана така, че те успяха – Реал и Атлетико едновременно, в рамките на някакви си седем дни.

След финала в Шампионската лига няколко играчи на Реал нахлуха в залата за пресконференции и се хвърлиха да прегръщат Анчелоти, подскачайки и пеейки: "Как да не те обичам?"

Анчелоти успя там, където се провалиха дузина други треньори. Единственият играч в състава му, вече печелил отличието в Реал, беше Икер Касияс. И когато Касияс слезе от самолета с Купата на шампионите преди 12 години, запалянковците вече скандираха "Десима, десима", но в действителност Кралския клуб дори не бе успявал да стигне до финала след успеха над Байер "Невъркузен" в Глазгоу. Гарет Бейл тогава беше малко момче и изгледа мача по телевизията.

Съдбата се отнесе изключително жестоко с Атлетико. 40 години разделят двата финала за КЕШ с участието на Дюшекчиите. Общото време от двата мача, в което те загубиха и двете отличия, е по-малко от две минути. И в двата случая ги срази защитник с №4 на гърба.

И все пак това беше славна година и за Дюшекчиите. Това беше може би най-впечатляващата, най-трудно спечелената шампионска титла в историята на испанския футбол. Примера наистина имаше нужда от това.

Десет години изминаха, откакто отбор, различен от Реал и Барса, беше печелил титлата. В последните пет сезона най-доброто постижение на останалите отбори в крайното класиране беше изоставане от 17 точки от върха.

Всички отбори в горната половина на таблицата изгубиха най-добрите си футболисти миналото лято, докато Барселона и Реал купиха двамата най-скъпи играчи на пазара. В превюто за сезона авторът на тези редове написа: "Реал и Барселона отдавна се откъснаха и изчезнаха далеч напред. И вече никой дори и не се опитва да ги гони."  Ох.

Атлетико ги подгони и някак си успя да ги изпревари. При това всички  отписваха Дюшекчиите до последно. Самият Симеоне окачестви спечелването на титлата като "невъзможно", а първенството като "скучно". Вместо това се получи нещо вълнуващо и крайно неочаквано. Битката беше невероятно напрегната до самия край, цялата страна беше притаила дъх.

Обичайния дуел за първото място се превърна в битка между три участника. Случилото се в събота, 23 ноември, в 14-ия кръг, може да послужи за чудесна извадка, олицетворяваща цялото първенство. От 16:00 Барселона смачка Гранада 4:0, от 20:00 Реал разгроми Алмерия с 5:0, а от 22:00 Атлетико разпердушини Хетафе със 7:0.

Но повечето резултати не бяха толкова категорични, победите далеч не идваха лесно, а в последните седмици си пролича, че малките отбори не са чак толкова безнадеждни. Седмица преди края тимовете в челната тройка нямаха нито една победа в последните си седем мача. Шампионът събра с 10 т. по-малко, отколкото година по-рано.

Диего Симеоне по-късно призна, че за първи път си е помислил, че тимът му може да стане шампион след победата в Билбао над местния Атлетик. Той обаче продължи да повтаря своята мантра. Атлетико играеше "мач за мач" и така стигна до Големия МАЧ: гостуването на Барселона в последния кръг. Дотогава Реал вече аут от борбата.

След загубата във Виго Шаби Алонсо реагира по начин, който показа, че може би Белия балет сбърка, като отписа титлата прекалено рано, защото грешките на Атлетико и Барса можеха да върнат Реал в играта. След гола на Гарет Бейл в Лисабон Шаби Алонсо реагира по начин, който показа, че всичко това вече няма никакво значение за белите.

Междувременно Барселона изживя тежка криза и загуби религията си. "Говорите само за резултатите", оплака се Тата Мартино на една пресконференция, но истината е, че резултатите бяха последното, за което говореха в Каталуния. Имаше толкова много други теми, като например съдилища, неплатени данъци и накрая трагичната смърт на Тито Виланова. И, разбира се, да не забравяме прословутия стил на синьо-червените.

В мача срещу Райо Валекона за първи път от май 2008 г. каталунците владяха топката в по-малко от половината от игровото време и въпреки че биха с 4:0, всички останаха с впечатлението, че нещо не е наред. Проблемът беше далеч по-сериозен от резултатите: Барселона вече не приличаше на Барселона.

"Ние минахме през зъболекарския стол, сега ред на останалите", заяви треньорът на Леванте Хоакин Капарос, след като тимът му бе разбит на "Ноу Камп" в първия кръг. Но визитите в "зъболекарския кабинет" се оказаха далеч не толкова болезнени, колкото се очакваше.

Всичко започна с привличането на Неймар – трансфер, който излезе далеч по-скъпо на Сандро Росел, отколкото той би могъл да предполага. Всъщност в този "странен" по думите на Андрес Иниеста сезон, истинската изненада е, че Барселона все пак беше толкова близо до титлата.

Всъщност никой не очакваше те да имат шанс в последния кръг. Отписали публично първото място две седмици по-рано, след загубата на финала за Кралската купа от Реал те се върнаха в борбата за титлата, макар че заслугата не беше изцяло тяхна. И стана така, че от крайния успех в първенството ги делеше победа на свой терен.

Атлетико беше на косъм от спечелването на титлата в предпоследния кръг, но в крайна сметка Дюшекчиите се прибраха в съблекалнята с доста угрижени физиономии. Противно на всички очаквания, те трябваше да спечелят поне една точка в Барселона, каталунците имаха причина да се борят за победата и нямаше защо да се притесняват, че могат случайно да подарят първото място на Реал.

Алексис Санчес дори изведе синьо-червените напред и изглеждаше, че Атлетико ще  се размине с триумфа по особено жесток начин. Но вместо това болезнената развръзка бе отложена с една седмица, а в първенството Дюшекчиите възкръснаха и удържаха нужния резултат. Атлетико изоставаше с един гол и загуби двама играчи – Диего Коща и Арда Туран, но въпреки това успя. "Историческо постижение", отбеляза Симеоне.

Барселона завърши сезона с празни ръце за първи път от 6 години. Кралската купа и Купата на шампионите прибра Реал. Шампион стана Атлетико. Атлетик (Билбао) се завърна в Шампионската лига, а Виляреал, след като се завърна в елита, се класира за евротурнирите. Бетис, Валядолид и Осасуна изпаднаха. Що се касае до Лига Европа, тя бе спечелена от Севиля.

Това беше сезон, белязан с върховна драма. Всичките трофеи бяха спечелени от испанските клубове в напрегната борба, продължила до последния възможен миг. Да не забравяме, че преди победата с дузпи над Бенфика, андалусците отстраниха Валенсия с безкрайно късен гол в продълженията.

И така, испанците са носители на КЕШ, победители в Лига Европа, световни и европейски шампиони. Но на кого му пука за тези незначителни трофеи? Важните награди са тези, които следват оттук насетне, макар и чисто виртуални, разбира се…

Най-добър трансфер

Атлетико прибра Мартин Демикелис без пари и го продаде за 5 млн. евро, без аржентинецът да е изиграл и минута с червено-бялата фланелка. При  това Дюшекчиите станаха шампиони. Но истинският победител трябва да е бащата на Неймар. 40 млн. евро? Какво му плащаш!

Най-добро заглавие

"Неймар суперзвезда; Бейл – провал", "Неймар е лидер, чиято стойност непрекъснато се покачва; Бейл – контузен играч, който не оправдава с нищо цената си". Браво на барселонския в. "Спорт".

Най-добър коментар

"Нито за миг не възникна съмнение, че може да не се класираме. Знаех, че ще вкараме гол, но важното беше да не допуснем такъв, но в нито един момент нямаше такава опасност. Само да не ги урочасам… О, не може да бъде, що за шибан майтап… Не е истина… Човече, каква несправедливост. Майчице мила…"

Бившият капитан на Валенсия, а понастоящем радиокоментатор Давид Албелда започна заключителното си словоизлияние по-малко от минута преди края на полуфинала реванш срещу Севиля в Лига Европа, когато бившият му тим бе на косъм от крайния успех, а в края му Прилепите бяха аут и сезонът им се беше превърнал в пълен провал.

Най-оптимистично настроен клуб

Атлетик (Билбао) изпробва уредбата на новия стадион "Сан Мамес" като пусна химна на Шампионската лига. Съвсем скоро ще го пуснат отново, този път съвсем официално.

Най-добро празнуване

Седмица преди края Алмерия си осигури оставането в елита и играчите отпразнуваха постижението, като хвърлиха фланелките, гащетата и бутонките си на зрителите.

Имаше един малък, но доста съществен проблем: в крайна сметка се оказа, че Алмерия изобщо не се е спасила. Наложи се на следващия ден играчите да помолят запалянковците да им върнат екипировката. В последния кръг тимът все пак наистина успя да се спаси от изпадане, след което повтори ритуалното хвърляне на екипите към трибуните.

Най-добър страничен съдия

По време на един от мачовете В Сегунда дивисион Б по уредбата бе зададен следният въпрос: "Има ли съдия на трибуните?" Оказа се, че има и така един от зрителите слезе да размахва флага край страничната линия за Сантандер.

Гол на сезона

"Говорите за Педро Леон така, все едно че е Зидан", отбеляза хапливо Жозе Моуриньо на една пресконференция. Зидан? Че той правил ли е някога това?

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/B8aZFiYb1A0" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Задната ножица на Диего Коща срещу Хетафе не беше никак лоша…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/V2CKuxg-epU" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

А Ибай Гомес наниза това парче на Реал само 30 сек. след като влезе в игра…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/R_G78SNzing" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Най-хубавият гол след индивидуален пробив бе отбелязан някъде по долните дивизии…

<iframe width="420" height="315" src="//www.youtube.com/embed/0W21Ce-g9cA" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Голът на Бака срещу Реал М бе плод на брилянтното отиграване на Ракитич…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/D-heZS8VYAE" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Извадка от забележителната колекция на Кристиано Роналдо - небрежно голче в 92-ата мин. срещу Валенсия…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/cGNnF3py8dk" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Но голът на сезона бе отбелязан от Гарет Бейл. Не, не е този…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/vnvZO1h5mVg" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

… нито пък този…

<iframe width="560" height="315" src="//www.youtube.com/embed/O1KNiunipQA" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

… а победното му попадение на финала за Купата на краля срещу Барса, разбира се:

<iframe width="420" height="315" src="//www.youtube.com/embed/yWVrolNQ4RU" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Най-добър двубой

Серхио Рамос срещу съдията.

Серхио Рамос имаше четири жълти картона и искаше още един. Така щеше да излежи наказанието си срещу Елче и да започне на чисто срещу Атлетико М. В последните 15 мин. срещу Хетафе той се опита всячески да си изкара картон.

Имаше един незначителен проблем: реферът Перес Монтеро беше наясно със ситуацията. Рамос извърши пет фаула, които бяха свирени и още пет, които не бяха. Той направи всичко по силите си – игра с ръце, риташе, блъскаше, протестираше, хвърляше се като обезумял, полудяваше все повече и повече, но Монтеро се вживя в ролята на комедиен персонаж от някой фарс и просто отказа да извади заветното жълто картонче.

Накрая той наду свирката и едва не се спука от смях. На Серхио Рамос не му оставаше друго, освен да го поздрави.

Най-хубав мач

След като Атлетико и Реал завършиха 2:2, в. "Ас" отбеляза: "Това беше футболът такъв, какъвто са го изобретили британците през средновековието – докарайте топката от едното село до другото. Който и да падне, кълбото продължава да се търкаля, както и откъснатите глави."

Във второто "класико" за сезона Барса надви Реал с 4:3 на "Бернабеу" и може би това беше най-хубавият сблъсък между смъртните врагове от началото на века.

Гостуването на Севиля на същия стадион обаче беше още по-хубаво. След мача Анчелоти отбеляза: "Липсваше му баланс".

Майната му на баланса, той си имаше всичко останало: над 30 удара, червен картон, три дузпи (всичките измислени), три много любопитни празнувания на гол и общо 10 попадения. Словом: ДЕСЕТ. И при това двамата вратари се представиха отлично.

Севиля вкара три гола, за първи път в историята бяха свирени две дузпи срещу Реал на "Бернабеу", но все пак гостите загубиха с 4 гола разлика. Крайният резултат беше 7:3, но имаше емоции до самия край на двубоя.

След последния сигнал те се сринаха от изтощение. Имам предвид зрителите

Отбор на годината

Атлетико (Мадрид)

Добре де, отбор на годината

Тибо Куртоа (Атлетико) – Хуанфран (Атлетико), Диего Годин (Атлетико), Жоао Миранда (Атлетико), Фелипе Луис (Атлетико) – Иван Ракитич (Севиля), Габи (Атлетико), Лука Модрид (Реал), Анхел ди Мария (Реал) – Кристиано Роналдо (Реал), Диего Коща (Атлетико)

Резерви: Коке, Раул Гарсия и Туран (Атлетико), Бейл, Алонсо, Бензема и Рамос (Реал), Иниеста и Меси (Барселона), Рико, Гурпеги, Лапорт и Адурис (Атлетик Б), Трашорас и Ларивей  (Райо Валекано), Навас (Леванте), Бака (Севиля), Бруно, Джовани дос Сантос и Мусачо (Виляреал), Вела (Реал Сосиедад)

Треньор на годината

Диего Симеоне. Въпросът е дали е само на годината…

Играч на годината

3. Диего Коща

2. Кристиано Роналдо

1. Габи

Кристиано Роналдо блестеше почти във всеки мач и стана голмайстор както в Примера, така и в Шампионската лига, където завърши с рекорден актив от 17 попадения. Диего Коща се представи най-добре спрямо това, което се очакваше от него. Нападателят на Дюшекчиите може би реши най-много мачове в първенството, но и той като Роналдо пропусна повечето мачове в края, включително и равенството срещу Барса в последния кръг, което донесе титлата на Атлетико. Тибо Куртоа също би могъл да претендира за това звание.

Но след един исторически сезон в Испания, белязан от един отбор в най-голяма степен в последните десет или повече години, редно е да изберем човека, който най-добре олицетворява този отбор, макар че за него твърде рядко става дума. А никой не може да бъде по-добро лице на Атлетико от капитана на Дюшекчиите Габи. Просто безупречен.

Сид Лоу, "Гардиън"

Материалът е преведен със значителни съкращения