2015-а година донесе много радост на феновете на Барселона и също толкова разочарования на тези на Реал Мадрид, след като двата тима отново бяха център на внимание в испанския футбол. 

Каталунците се насладиха на отлични 12 месеца, водени от триото си Лео Меси – Неймар – Луис Суарес, докато на „Бернабеу” проблемите бяха много, а и сякаш краят им не се вижда за момента. 

Какво се обаче се случи? Хората на Луис Енрике се възползваха от проблемите на големия си противник Реал, който през март изгуби много точки. 

Те спечелиха голямото дерби с 2:1 и поведоха в таблицата, като не изпуснаха първото място до края губейки точки само срещу Севиля и Депортиво (равенства 2:2), като вторият мач бе без значение. Преди него дори тимът записа серия от 6 поредни победи при голова разлика 21:0, с което показа, че е достоен шампион. 

В турнира за купата на Краля тимът също нямаше особени проблеми и триумфира с отличието след 3:1 над Атлетик Билбао, при това печелейки и 9-те си мача в надпреварата. 

Въпросът бе дали в Шампионската лига нещата ще се получат. По две победи срещу Манчестър Сити и ПСЖ означаваха място на полуфинала, където съперник бе Байерн. 

С 3 гола в последните 15 минути обаче, баварците бяха победени с 3:0, което гарантира участието на Барса на финала, въпреки загубата с 2:3 в реванша. 

А в битката за трофея Ювентус бе надвит с 3:1, макар че италианците успяха да изравнят чрез Алваро Мората малко след почивката, след като преди това Ракитич бе дал аванс на своя тим още в 4-ата минута. Луис Суарес върна аванса, а дълбоко в добавеното време Неймар гарантира 5-ия триумф в надпреварата за отбора. 

През лятото обаче тимът бе леко колеблив. Суперкупата на Европа все пак бе спечелена след 5:4 над Севиля, след като тимът изпусна аванс от 4:1. Поражението с 0:4 в Билбао 3 дни по-късно обаче означаваше, че суперкупата на страната ще бъде за Атлетик. 

В шампионата Барса започна новия сезон с 4 поредни победи преди да се стигне до 1:4 на терена на Селта. Поражението с 1:2 от Севиля смъкна тима до 4-о място, но серията от 6 поредни победи, сред които бе и 4:0 на „Бернабеу” срещу Реал, изведоха състава с 6 точки аванс пред белите и с 4 пред Атлетико.  При това тези резултатите дойдоха без Меси, който получи контузия в края на септември и не игра два месеца. 

Последователни равенства с Валенсия и Депортиво през декември ликвидираха преднината, но пък петия трофей за сезона бе осигурен след триумфа на световното клубно първенство, когато Ривър Плейт не успя да спре състава от „Камп Ноу”. 

Сътресенията при големия съперник бяха много и 2015-а със сигурност няма да бъде запомнена с добро. 

Реал започна лошо годината със загуба от Валенсия с 1:2 на „Местая” в първия си мач за 2015-а, а след това последва отпадане от турнира за Купата на Краля след равен и загуба от Атлетико. 

Месец по-късно дойде и най-серияозния шамар – 0:4 пак от градския съперник и това окончателно и много сериозно разклати позициите на Карло Анчелоти. 

Лошите резултати през март, когато Белите спечелиха само един от четирите си двубоя в шампионата, до голяма степен гарантираха, че титлата ще се насочи към „Камп Ноу”. Барса излезе начело след 26-ия кръг и до края не изпусна водачеството. 

Все пак последва серия от 7 поредни победи преди на 9 май Валенсия да стигне до 2:2 на „Бернабеу” и да откаже столичани от надеждите им за първото място. 

1/8финалите в Шампиоската лига едва не донесоха шок за феновете на Реал, след като след 2:0 в Германия, тимът допусна загуба с 3:4 у дома срещу Шалке и дори в последните минути трябваше да трепери, защото при още един допуснат гол, щеше да се сбогува с надпреварата. 

Последва все пак отстраняването на Атлетико в следващия етап от турнира след решаващ гол на Хесе в реванша за 1:0, с което бе прекъсната поредица от 7 поредни срещи без победа над градския съперник.  На полуфинала обаче Ювентус отстрани столичани след 2:1 у дома и 1:1 в Мадрид, като Алваро Мората отбеляза решителния гол при визитата и на практика елиминира родния си тим. 

Това естествено означаваше, че столичани ще завършат кампанията без отличие и това до голяма степен и предопредели съдбата на треньора Карло Анчелоти. 

Дни след края на сезона дойде и официалното потвърждение, че договорът на италианеца няма да бъде подновен, което бе прието с разочарование от много от привържениците, както и от играчите. 

Още по-сериозен стана скептицизма, след като Рафа Бенитес бе определен за негов наследник. Специалистът бе много емоционален по време на представянето си, когато дори се насълзиха очите му, но бе ясно, че предстои много работа за него и екипа му и успехите изобщо не изглеждат гарантирани. 

Втората половина от кампанията донесе още 6 треньорски промени, което не помогна на Кордоба и Алмерия да избегнат изпадането. Към тях трябваше да се присъедини и Ейбар, но заради финансови проблеми Елче се оказа третия изпадащ тим. От Сегунда в елита влязоха Спортинг Хихон, Бетис и Лас Палмас. 

Иначе стартът на новата кампания за Бенитес бе скромен – 0:0 на терена на Спортинг Хихон, но след това последваха гръмки победи с 5:0 и 6:0 срещу Бетис и Еспаньол, които поуспокоиха феновете. 

Последваха обаче нови колебания – 0:0 срещу Малага и 1:1 с Атлетико, преди да дойде и загубата с 2:3 от Севиля, която смъкна отбора от първото място. 

След това бе ред и за унизителното 0:4 от Барселона насред Мадрид, което накара феновете да развеят белите кърпички и да поискат главата на Бенитес и раздялата с Флорентино. 

Тогава обаче те още не знаеха, че клубът ще им донесе още едно разочарование. В началото на декември столичани бяха изхвърлени от турнира за Кралската купа, след като се оказа, че игралият срещу Кадис Денис Черишев е трябвало да изтърпява наказание от миналия сезон с екипа на Виляреал, за което обаче в Реал не знаели. 

Това сякаш окончателно свали доверието от треньора и шефовете, а слуховете за вътрешни проблеми едва ли бяха случайни. Дори победата над Райо с 10:2 не свърши работа, след като мнозина смятат, че Реал не е трябвало да унижава така противника си, останал с 9 души след половин час игра и дори водещ с 2:1 до 15-ата минута. 

От началото на сезон 2015-2016 пет отбора смениха треньорите си, като най-голям от тях безспорно бе Валенсия, който е в средата на класирането. Раздялата с Нуно Еспирито Санто изглеждаше логично, но нелогичен сякаш бе избора за нов наставник – Гари Невил, който никога досега не бе водил отбор. 

Престоят на Дейвид Мойс в испанския футбол също приключи, след като в началото на ноември Реал Сосиедад реши да се раздели с шотландеца, след като тимът се оказа опасно близо до последните три. На негово място дойде Еузебио, но подобрението тепърва се очаква. 

Така или иначе е ясно, че 2015-а донесе много емоции, за някои отбори и техните фенове те бяха положителни , за други не чак толкова. Сигурно е обаче едно – през 2016-а предстои поредната порция драма, най-малкото по оста Мадрид – Барселона.