Бягството от Севиля в омразния Реал Мадрид през 2005 г. е предателство, за което феновете на андалусийци очевидно още не са простили на Серхио Рамос. Завръщайки се обратно на „Рамон Санчес Писхуан“ 18 години по-късно, защитникът побърза да се извини за безкрайните войни и взаимни обвинения, но дали привържениците на родния отбор наистина са готови да му дадат шанс да изкупи дълга си?

Ултрасите от групата Biris Norte вече наляха масло в огъня с остро изявление срещу ръководството в социалните мрежи, описвайки трансфера на Рамос като „липса на уважение към ценностите на клуба, легендите и хилядите фенове на Севиля, които са претърпели презрението на същия този футболист в миналото“.

„Като ултрагрупа на Севиля от почти 50 години искаме да изразим нашето възмущение към тези, които предложиха подобен трансфер – пишат феновете. – Не сме движени от омраза или негодувание, а от любов и гордост към нашия клуб, неговата история и фенове. Вярваме, че идеята за тази сделка е липса на уважение към ценностите, които са ни направили велики, към символите и легендите, защитавали нашата емблема, както и към хилядите привърженици, които са търпели пренебрежението на този играч в миналото. Смятаме, че трансферът облагодетелства интересите на директори, които нито знаят, нито разбират какво ни прави толкова велики. Те се грижат само за своите лични и икономически интереси. Ние не сме в техния хор и винаги ще бъдем на страната на Севиля, но не и на онези, които петнят клуба с решенията си. Вярваме, че севилизмът трябва да има памет и гордост, да анализира ситуацията и всеки да си направи изводите. Това изявление е адресирано специално до борда на директорите, тъй като смятаме, че с всяко решение се отдалечаваме все повече от нашия модел. Казваме го още веднъж: достойнството, ценностите и уважението към емблемата са основата, върху която трябва да се поддържа клуб с повече от сто години история. Уморени сме да гледаме как директорите и големите акционери приоритизират икономическите си интереси, без да осъзнават какво наистина означава да си фен на Севиля. Искаме да изясним, че противно на казаното от мнозина, ние от Biris Norte няма да извършваме действия или обиди към който и да е играч по време на мачовете. Въпреки това не можем да показваме подкрепа за каквото и да е действие, което нарушава принципите и достойнството на Севиля“, критикуват ултрасите във връзка с трансфера на Рамос.

В Испания припомнят, че омразата на андалусийци към техния юноша започва още през 2005 г., когато той уж се кълне във вечна вярност на клуба, обещавайки да го изведе с капитанската лента за вековния юбилей. Малко по-късно обаче се отрича от корените си и извършва предателство с трансфера в Реал. Шефовете гарантират, че го е сторил зад гърба на Севиля, докато Рамос контрира, че „раздялата всъщност е станала по взаимно съгласие“. 
Дълго бушувалата омраза достига връхната си точка през 2017 г., когато Рамос бележи от дузпа за Реал точно пред сектора с крайните фенове на Севиля и започва да ги дразни с провокативни жестове.

свързани статии

Всеки път, когато се връщаше на „Писхуан“ с фланелката на Белия балет, Серхио Рамос свикна да бъде посрещан с освирквания и враждебност. Затова не е случайно, че официалното му представяне мина на празен стадион и без присъствието на нито един привърженик.
Защитникът щастлив у дома: До последно пазех мъничката надежда, че ще се върна. На същия стадион, който го видя да дебютира в Примера още като дете, облечен в клубната фланелка и №4 на гърба, Серхио Рамос даде първото си интервю след завръщането на родния „Рамон Санчес Писхуан“.

Както е известно, 37-годишният защитник имаше много по-изгодни оферти от финансова гледна точка от Саудитска Арабия, Турция и САЩ, но накрая послуша сърцето си, а не парите. Говори се, че в Близкия изток е щял да получава около 20 млн. евро на година, докато в Андалусия заплатата му ще е максимум 2 милиона евро при изпълнението на определени условия.

„Това е много специален ден за мен и един от най-прекрасните, защото в крайна сметка да се прибереш у дома е много удовлетворяващо – доволен е Серхио. – Ден на много смесени емоции, събирания, приятели… Щастлив съм да се завърна и да сбъдна една мечта. Да съм тук след 18 години нормално е да ми трябва малко време, за да осмисля всичко. Как се чувствам? Не мога да искам нищо повече, трябва да благодаря на всички, които направиха така, че да бъда тук. Има неща, които не се купуват с пари или с нещо друго. Това са емоции. Когато човек е увлечен от сърцето и взема такива решения, те винаги са правилните. Сърцето ми ме помоли да се върна, защото имах дълг към Севиля и исках да го оправя възможно най-скоро. Дълг също към дядо ми, баща ми, покойните Антонио Пуерта и Хосе Рейес… Не виждах възможността да отида някъде далеч, защото мисля, че беше време да дойда и да помогна в услуга на отбора на моята душа.“

„Случилото се в миналото трябва да остане в миналото. Извиних се, което беше първото нещо, което направих към всички фенове на Севиля, които се почувстваха обидени от онези жестове, които направих заради буйния ми характер. Сега всички сме в една лодка, едно семейство сме и защитаваме същата емблема. Има неща, които трябваше да почувствам отново, да бъда свързан с моя град, с моите хора, с моя дом и настъпи подходящият момент да се случи. Мога да се насладя на всичко това и мисля, че ще бъде много красива година емоционално и за отбора“, добави Серхио.
„Връщам се у дома и това, което не се променя, са чувството и сърцето. Извинявам се за грешките, които може да сме направили. Важното е да ги поправим и ги оставим зад гърба си.”

„Много се вълнувам да говоря за последния спомен с моя дядо, защото той виждаше как феновете освиркват неговия внук. Мисля, че от това пострадаха всички”, каза още бранителят.

„Важното нещо в живота е да се поучим и да се коригираме. Мисля, че винаги съм бил много ясен. Би било глупаво да се бием, когато истинският враг е отвън.”

„Имах възможност да продължа в Париж, дори за 2 години, но не го виждах. Никога не съм се местил за пари и всеки, който казва обратното, не ме познава. Затова нямаше смисъл да ходя в Саудитска Арабия, САЩ или където и да е, освен тук. Ето защо чаках обаждането до последния момент, дори рискувах накрая да остана с празни ръце. Но имах тази мъничка надежда, която пристигна сякаш в 93-ата минута на мача”, разказва бранителят.