Наскоро Христо Стоичков се съгласи да даде интервю за официалния сайт на ФИФА. Типично в негов стил той охотно разказваше за себе си и успехите си.

Да припомним, Стоичков започна треньорската си кариера в Барса, където се занимаваше с нападателите и децата от школата. Големият му дебют като треньор бе в националния отбор на България. Очакванията от "камата" бяха големи, но след три безуспешни години той подаде оставка и се прибра в любимата си Испания.

Сега Ицо е натоварен със задачата да върне в открито море потъващия кораб на Селта. "Ефектът Стоичков" трая точно един мач, в местното дерби срещу Депортиво ла Коруня. След това отборът му на три пъти загуби и като че ли няма да успее да се задържи в Примера Дивисион.

Ето какво сподели Ицо пред сайтът на ФИФА:


Какво ви накара да приемете работата в Селта, предвид незавидната позиция на клуба?

Изучих много внимателно отбора и видях, че те имат играчи, които притежават качества и талант. Хубаво е, когато работиш с играчите интензивно и всеки ден. Винаги съм харесвал точно този аспект на работата, ежедневните срещи с играчите и това ме накара да се върна обратно в испанския футбол и то в отбор с история като Селта.

Тренирането на клубен отбор е доста по-различно от националния отбор...

Напълно различно. С националния отбор имаш пет дни и не можеш да сториш много. На практика можеш да провериш дали имат контузии, да се опиташ да събереш всички играчи и да направите кратка подготовка преди мача. В клубния отбор работиш с повече футболисти и то всеки ден, а и имаш цяла седмица за подготовка. Това прави нещата доста по-лесни.

Какво е мнението ви за трите години начело на България?

Този период от моя живот вече е в миналото. Когато бях там, аз се опитах да си свърша работата колкото добре мога и се отдадох на задълженията си. Но когато нещо просто не работи, нищо не може да се направи. Никой не е пророк в собствената си страна. Винаги има някой, готов да те критикува, който иска повече отколкото има право, който не иска да види какво всъщност се случва. Те казват, че има добри играчи, но колкото и здраво да работиш резултатите просто няма да дойдат.

В такъв случай, смятате ли, че националният отбор от 1994г. ще си остане най-добрият завинаги?

Винаги ще бъде най-добрият, никога няма да бъде надминат. Не е възможно това, което постигнахме да се случи в близко бъдеще. Вероятно някой ден в далечното бъдеще, тези успехи ще бъдат повторени, но е почти невъзможно. Ако стане ще е еднократно явление.

Какви са спомените ви от тогава?

Играхме много мачове и научавахме по нещо ново всеки ден. Несъмнено 1994г. бе най-успешната в кариерата ми. Спечелих и Златната топка и Златната обувка. В същото време обаче се случиха и две ужасни неща - допинг скандала с Марадона и това, че не успях да играя финал на Световно първенство.

Трудно ли е след такава кариера да преминете от другата страна?

На мен ми е изключително лесно. Тренирам футболистите си и играя с тях. И те научават разни неща от мен. Не съм авторитарна личност. Не обичам да казвам: "Направи го така, защото така казват!" Настроението в съблекалнята е от основно значение за мен и затова се опитвам да внасям настроение. И въпреки това, в края на деня аз избирам кой ще играе и кой не.

Имахте взривен характер на терена, затова е изненада да ви видим толкова спокоен на скамейката. Това на какво се дължи - смяната на професията или повече зрялост?

Аз съм си същият и не се променям. Искам да спечеля всеки мач, но сега съм от другата страна на линията. Мисля че съм по-агресивен по време на тренировките и заниманията преди мачовете отколкото до тъч линията. Когато играех протестирах много, защото исках да печеля. Сега не съм на игрището и колкото и да протестирам не мога да спечеля сам мача.

Новата ви роля по-стресираща ли е?

Изживявам всеки мач и всичко, което правят моите играчи. Чувствам се много свързан с тях.

Славата ви спънка или помощ ще бъде в този труден момент?

Това да си бил играч е много важно, защото по-лесно разбираш настроението в съблекалнята. Играчите ми споделиха, че съм им отнел част от медийния натиск върху тях и това е хубаво. Аз отнемам негативното влияние преди мачовете.

Каква е философията на Стоичков?

Първо ще изиграем оставащите мачове и веднъж да се измъкнем ще мислим как да започнем нова ера. Трябва да организираме структурата на целия клуб и да обърнем повече внимание на юношите. Те най-добре знаят какво е да носиш фланелката на клуба. Разбира се, уважавам и играчите, които са дошли от други клубове. Това е моето намерение, да дам шанс на младите момчетата от школата.

Бяхте част от великолепния отбор на Кройф. Сегашната Барса по-добра ли е от тогавашната?

Онзи отбор печелеше мачовете, забавляваше се на терена и забавляваше феновете. Моят период бе по-добър. Аз твърдо си поддържам онзи отбор (смее се). Не обичам да правя сравнения, но не бих сменил моята Барса за нищо.

Мислите ли, че нивото на футбола се понижи в последните години?

Футболът не е същият от доста време. Маркетингът и рекламите отнемат доста време на играчите в днешно време, което означава, че те почиват по-малко. Футболистите тренират по два, три часа и после са пред камерите, а това оказва влияние на играта им. Същото се случи и с мен, но аз успях да го спра навреме. Не се концентрирах върху мачовете и затова реших, че трябва да сложа футбола най-високо в йерархията си. Ограничих медийните си контакти.

А какво ще кажете за стандарта на испанския футбол?

Ужасен удар е че нямаме участник във финала на Шампионската лига, въпреки че и двата отбора във финала за Купата на УЕФА са наши. Английският футбол бе най-силен тази година, най-дисциплиниран във всеки смисъл. По-ефективен е и има повече дух, докато тук мачовете са разхождане на топката. Липсва конкуренция.

Кое от всичко, което сте постигнал ви прави най-горд?

Ще е липса на уважение ако избера само едно. Моят футболен живот може да се раздели на две: България и Барселона. И двете времена на мога да ги забравя. Освен това се научих как да се оправям с финансовата част на един клуб в Япония и в Щатите. Горд съм с цялата си кариера. Никой българин няма да достине успехите ми.

Мигел Риопа, FIFA.com