Мигел Рейна е бил вратар на Атлетико (Мадрид) 7 сезона. С Дюшекчиите той печели титлата, Купата на Испания и Междуконтиненталната купа.

Мигел Рейна обаче остава в историята най-вече с едно от най-съкрушителните попадения, допускани някога от Атлетико. Именно в неговата врата Георг Шварценбек от Байерн вкарва изравнителното попадение в края на продълженията на финала за КЕШ през 1974 г. Два дни по-късно двубоят се преиграва и германците поразяват четири пъти мрежата на Мигел Рейна.

40 години по-късно синът на Мигел – Пепе Рейна – премина в отбора, разбил мечтите на баща му. На всичкото отгоре стражът, играл в Барселона, Виляреал, Ливърпул и Наполи, стана играч на Байерн в годината, в която Атлетико за втори път загуби финал за КЕШ, след като бе само на секунди от спечелването му.

Други играчи също са носили и носят фланелки, към които бащите им са "алергични". Сблъсък на цветовете има в семействата на Кройф, Лампард и Алонсо.

ЙОХАН и ЖОРДИ КРОЙФ (Барса – Еспаньол)

Най-добрият холандски играч в историята преминава в Барса, след като печели всичко възможно в с Аякс. Кройф се превръща в легенда и на каталунците като играч и треньор. Немислимо е синът му да не мине през синьо-червения отбор.

Така и става, но Жорди напуска "Ноу Камп" в момента, в който баща му е уволнен като треньор. Той прекарва няколко години в Манчестър Юнайтед, преди да се върне в Примера, където играе за Селта и Алавес, а накрая слага екипа на градския съперник на Барса – Еспаньол.

После той се контузва тежко и е напът да се откаже от професионалния футбол. Две години той поддържа форма с "Б" отбора на Барса и играе в мачлета за ветерани. През 2007/08 обаче той преминава в Металург (Донецк), където се изявява главно като централен защитник, а след това става играещ помощник-треньор в Малта.

ПЕРИКО и ЧАБИ АЛОНСО (Барса – Реал М)

Алонсо е най-футболната фамилия в Сан Себастиян. Перико, Микел и Чаби започват кариерите си в местния Реал Сосиедад. Бащата е част от златното поколение на клуба и става два пъти шампион на Испания рамо до рамо с футболисти като Арконада, Самора, Уфарте и Саструстеги. След световното през 1982 г. Перико преминава в Барса и играе на ниво три години, спечелвайки Купата на краля.

Синът му Чаби напусна Сосиедад в посока Ливърпул. Там спечели Шампионсската лига и се первърна в един от най-добрите халфове в света. Тогаво обаче започна втората ера на Флорентино Перес в Реал и Чаби Алонсо сложи бялата фланелка в същата година, в която клубът взе Кака, Бензема и Кристиано Роналдо.

На "Бернабеу" той спечели два пъти Кралската купа и по веднъж титлата и Шампионската лига, засенчвайки успехите на баща си в Барса.

ФРАНК и ФРАНК ЛАМПАРД-МЛАДШИ (Уест Хем – Челси)

Таткото Франк-старши цял живот играе в Уест Хем и се превръща в една от легендите на клуба. Той заема второ място в класацията на футболистите с най-много мачове в историята на Чуковете.

Синът му обаче пое по друг път. След шест сезона в Уест Хем, той премина в градския съперник Челси през 2001 г. и постепенно се превърна в знаме и легенда на сините. Той напусна "Стамфорд Бридж" това лято, след като стана водещ реализатор в историята на Челси и трети в класацията на играчите с най-много мачове за клуба.

ДЖЕРИ и НАЙДЖЪЛ ДЕ ЙОНГ (ПСВ Айндховен – Аякс)

Световният вицешампион Найджъл де Йонг започва кариерата си в Аякс, преди да играе в Хамбургер, Манчестър Сити и Милан. В Амстердам дефанзивният халф се подвизава 4 сезона, преди да привлече вниманието на немския клуб.

Бащата на играча – Джери де Йонг – е прекарал по-голямата част от кариерата си в Холандия и е играл пет сезона в ПСВ Айндховен – големия съперник на Аякс. При това Джери дебютира в професионалния футбол в деня, в който се ражда Найджъл. Синът е бил на четири годинки, когато бащата e сложил екипа на ПСВ.

Емилио Санчес, "Евроспорт"