Летният трансферен прозорец във Висшата лига постави нов рекорд, но зад огромните суми се крие проблем, който все повече тревожи клубовете извън традиционния елит.

Английските клубове похарчиха общо 3,49 милиарда паунда за нови футболисти през лятото, като приблизително половината от тази сума е отишла в сделки между клубове от самата Висша лига.

Това е показателно за огромното финансово превъзходство на английския футбол. Извън Пари Сен Жермен, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и Барселона, именно клубовете от Висшата лига са сред малкото в Европа, които могат да си позволят да купуват най-скъпите играчи на своите конкуренти.

„Вече не сме конкурентни“

Сред ръководители, треньори, скаути и специалисти по селекцията в английския футбол все по-често се усеща недоволство от настоящата ситуация.

Според представители на клубове от Висшата лига правилата, създадени с цел финансова устойчивост, на практика ограничават възможностите на по-малките клубове да се конкурират с най-богатите.

Особено показателен е спадът в трансферите между Висшата лига и Чемпиъншип. Повечето футболисти, привлечени от второто ниво на английския футбол през това лято, идват именно от трите клуба, изпаднали от елита през миналия сезон.

Според един от специалистите по селекция големите клубове вече предпочитат да плащат огромни суми за утвърдени имена или да купуват футболисти от други клубове във Висшата лига, вместо да инвестират в играчи от долните дивизии.

Моделът на Брентфорд, Брайтън и Борнемут

В същото време клубове като Брентфорд, Брайтън и Борнемут изградиха успешни модели за откриване и развитие на таланти.

Те привличат неизвестни или недооценени футболисти за сравнително малки суми, развиват ги и впоследствие ги продават на по-богати конкуренти за десетки милиони.

На пръв поглед всички печелят – големите клубове получават вече доказани футболисти, а по-малките реализират огромни трансферни печалби.

Според представители на клубовете обаче този модел има и негативна страна – той допълнително затвърждава съществуващата йерархия във Висшата лига.

Брайтън и Брентфорд могат да бъдат отлично управлявани и да постигат силни резултати, но финансовите ограничения не им позволяват да инвестират в състава на същото ниво като най-богатите клубове.

Правилата за разходите предизвикват недоволство

Настоящата система за финансов контрол позволява на клубовете от Висшата лига да харчат приблизително 85% от приходите си за трансфери, заплати и футболен персонал. За участващите в европейските турнири ограничението по правилата на УЕФА е 70%.

Именно това поражда сериозно недоволство сред част от клубовете.

През ноември миналата година новите правила за разходите бяха одобрени с 14:6 гласа – минималното мнозинство, необходимо за приемането им. Сред клубовете, които гласуваха против, бяха Брайтън, Брентфорд, Борнемут, Кристъл Палас, Фулъм и Лийдс.

Предложението за т.нар. „anchoring“ – ограничаване на разходите спрямо приходите на най-слабо печелившия клуб в лигата – получи подкрепата само на седем отбора и бе отхвърлено.

Нюкасъл също усеща ограниченията

Нюкасъл е един от най-ярките примери за клуб с огромни финансови възможности, които не може да използва напълно заради действащите правила.

Изпълнителният директор на клуба Дейвид Хопкинсън говори за планове приходите да бъдат увеличени с 50% до 2030 г., включително чрез нови търговски партньорства и спонсорски договори.

Ключова част от стратегията е и увеличаването на капацитета на стадиона, тъй като повече места означават и по-високи приходи.

Подобен подход вече помогна на Тотнъм да увеличи значително приходите си, а Евертън също разчита на новия си стадион като основен източник на бъдещ растеж.

Натискът стига и до феновете

Финансовите ограничения обаче имат последици не само за трансферната политика.

Клубовете са принудени да търсят допълнителни приходи, което може да доведе до по-високи цени на билетите и повече корпоративни места за сметка на традиционните привърженици.

Някои клубове вече увеличават цените на билетите, за да генерират допълнителни средства за инвестиции в състава.

Така стремежът към финансова конкурентоспособност на терена може парадоксално да направи посещението на мачове по-скъпо за обикновените фенове.

Астън Вила предупреждава за „бум и срив“

Астън Вила също е сред клубовете, които усещат ограниченията.

Мениджърът Унай Емери предупреди още миналия сезон, че финансовите правила, създадени за предотвратяване на фалити и финансови проблеми, могат да се превърнат в сериозна пречка за амбициозните клубове.

Вила постигна сериозен успех под ръководството на Емери, включително спечели Лига Европа и отново се насочи към участие в Шампионската лига.

Увеличаването на разходите обаче доведе до напрежение около финансовите правила, а клубът, заедно с Челси, Нотингам Форест и Нюкасъл, бе санкциониран за нарушения на правилата на УЕФА през миналото лято.

Това създава риск от своеобразен цикъл „бум и срив“ – клубът инвестира агресивно, постига успех, но впоследствие е принуден да продава ключови футболисти.

Пропастта продължава да расте

Една от основните идеи, обсъждани от клубовете, е въвеждането на единен таван на заплатите за всички отбори. Друга възможност е собствениците да могат да инвестират допълнителен капитал директно в клуба, без това да се третира като дълг.

Предлага се и поощряване на клубовете, които развиват собствени футболисти, като заплатите на юношите и домашно произведените играчи да бъдат третирани по-различно при изчисляването на разходите.

Засега обаче подобни идеи не намират достатъчно подкрепа.

Междувременно Висшата лига продължава да увеличава приходите си. Английският футбол практически си осигури допълнително място в Шампионската лига заради силното представяне на клубовете в Европа, а това означава десетки милиони паунда допълнителни приходи за участващите отбори.

Така разликата между най-богатите и останалите може да стане още по-голяма.

„Богатите шест“ срещу останалите

Най-сериозният проблем остава концентрацията на финансовата мощ. Шестте най-богати клуба във Висшата лига генерират повече приходи от останалите 14 клуба, взети заедно.

На този фон все повече представители на средните и по-малките клубове се питат дали настоящата система действително създава конкурентен баланс.

Висшата лига остава най-богатото национално първенство в света, но зад рекордните трансфери и огромните телевизионни договори се появява все по-сериозният въпрос:

Ще остане ли английският футбол конкурентен, ако най-богатите продължават да увеличават преднината си пред останалите?