Арсен Венгер призна, че оставането му начело на Арсенал в продължение на 22 години, вероятно е било най-голямата грешка в кариерата му. 

Французинът напусна Артилеристите през тази пролет, след като спечели с тях 3 титли от Висшата лига и 7 купи на ФА.  В последните години обаче, успехите не бяха много и част от феновете искаха раздялата да стане факт доста по-рано. Поглеждайки назад 68-годишният наставник отчита, че може би са били прави. 

„Най-голямата ми грешка в кариерата? Вероятно оставайки в един и същи клуб 22 години. Аз съм човек, който обича движението, но и предизвикателството. Понякога признавам, че съм затворник на своето собствено предизвикателство“ заяви Венгер пред RTL, разкривайки силната си амбиция да постигне успехи с Арсенал. 

„Съжалявам, че жертвах много неща в този стремеж, тъй като нараних много близки хора до мен. Пренебрегнах семейството си и най-близките си. Дълбоко вътре в себе си, когато един човек е обсебен от нещо, това означава, че е егоист и неизменно търси това, което обича. Той пренебрегва обаче и много други неща, което е грешка“ добави той. 

„Често ме питат дали Анри и Виейра ще бъдат добри мениджъри и аз винаги казвам „да“. Имат качества, интелигентни са и познават футбола. Дали обаче са готови да жертват много други неща, за да успеят? Това е обсебване, което те тормози непрекъснато. Събуждаш се в 3 през нощта и мислиш за състава, за тактиката..“ каза още Венгер, който разри още, че на няколко пъти е отхвърлил възможността да  води Франция, тъй като е предпочитал ежедневната работа. 

„Да, на имах няколко възможности за това. Исках обаче да работя всеки ден, а не да водя един отбор 10 мача на година. В един клуб имаш 60 двубоя, така че… Моят наркотик е следващият двубой“ сподели Арсен, за когото най-голямото постижение с Арсенал е сезонът на Непобедимите – 2003-04. 

„Когато през 2002 станахме шампиони казах на пресата, че искам да триумфираме без загуба. Следващият сезон обаче, титлата бе за Ман Юнайтед. Попитах играчите защо стана така, а те ми казаха, че аз съм виновен, тъй като съм ги поставил под напрежение. Аз обаче наистина вярвах в това и след това те го направиха“.