Лятото на 2010-та година. След всичките скъпи трансфери и инвестиции в отбора, Мадрид се провали в първенството, отпадна, отново, на 1/8 финалите в Шампионска лига. Беше отстранен и от турнира за Купата на Краля от... Алкоркон. Селекция за над 300 000 000 € беше разбита не с 1:0, а с 4:0. Сензация. Напълно резонно след такъв сезон през лятото на 2010 Мануел Пелегрини беше освободен. Очаквано.

Началото
За треньор Флорентино Перес избра Жозе Моуриньо. Или както той сам се беше нарекъл - Специалния.  В Мадрид той беше посрещнат като месия. Визитката му беше впечатляваща, а тъкмо беше спечелил требъл с Интер. Всички Мадридисти, в Испания и по света, очакваха главозамайващи успехи.

Още с пристигането си в Мадрид Специалния, по-късно самопровъзгласил се за "Единствения", обяви: "Този отбор не знае да се защитава. До нова година ще учим как да се защитаваме. За нападение ще мислим след това"

В потвърждение на тези думи в отбора бе привлечен Рикардо Карвальо. Опитният защитник дойде от Челси и трябваше да подсили защитната линия, където изпъкваха имената на Рамос, Арбелоа, Пепе и Марсело. Отборът наистина тръгна доста трудно. Първите игри от началото на сезона не бяха впечатляващи - победи с 1:0, 2:1. Всички анализатори бяха единодушни: "Напълно нормално за отборите на Моуриньо". Феновете търпяха. Кредитът на доверие към Моуриньо беше огромен!

Въпреки това играта на Мадрид не блестеше - отборът разчиташе на контраатаки, на които отстъпи характерният за Реал директен, с много положения, стил на игра. Играчите предпочитаха (или такива бяха инструкциите) да се затварят след като поведат и да пазят гола преднина. Неща, все нехарактерни за Мадрид, но характерни за Моуриньо, и които феновете не харесваха.

Черешката на тортата обаче разгромната загуба от Барселона с 5:0. Но мадридистите търпяха. И подкрепяха както отбора, така и треньора. Въпреки този прагматичен и неатрактивен стил на игра Мадрид спечели Купата на Краля. Прекъсната беше повече от 10 годишна суша. Победата беше още по-сладка, защото беше победен кръвният враг Барселона. Роналдо пък счупи ръждясал голмайсторски рекорд. Всички - фенове и специалисти, заявиха, че сезонът не е лош за Мадрид, въпреки катастрофата на полуфиналите в Шампионска лига, дошла след скандално съдийство в мачовете срещу Барселона. Очакванията бяха през следващата година Мадрид да играе финал.

Всички искаха Требъл
Очакванията обаче бяха не просто за финал в Шампионската лига - всички искаха Требъл. Отборът играеше великолепно в началото на сезона. Ди Мария разкъсваше противниковите защити вдясно, Роналдо беше абсолютно неотразим, играеше с изключително високо настроение след спечелената "Златна обувка", а в центъра на терена имаше един изключителен Маестро - Месут Йозил. Почти всяко негово докосване беше вълшебно и завършваше с опасност пред противниковата врата.

Бензема показваше страхотна игра и натрупа над 30 попадения на сметката си във всички турнири. Роналдо обаче не изостана - противниковите врати бяха поразени над 50 пъти във всички турнири. Истинско страшилище. "Кралете" обаче отпаднаха от турнира за Купата на Краля и Шампионската лига, където проклятието Германия продължи и Байерн отстрани, по изключително драматичен начин, мадридчани след дузпи на Сантиаго Бернабеу. Празненствата на Сибелес обаче предстояха. "Белия Балет" стана шампион на Испания за 32-ри път в историята си. И не го направи как да е. Направи го със стил - 100 точки в актива си и 121 отбелязани гола.

Феновете бяха на седмото небе. След няколко години суша титлата отново беше в Мадрид. Страхотен сезон, в който Реал успя да си осигури Шампионски венец след победа над Барселона не къде да е, а на Камп Ноу. Оставаше само 10-тата. Заветната цел пред "Кралете" вече повече от 10 години. Самият Моуриньо обяви, че това е голямата цел пред отбора за следващата година. Мадридистите мечтаеха.

Лошо начало.
Реал Мадрид обаче започна лошо сезона. Равенството срещу Валенсия в първия кръг на шампионата, беше последвано от две поредни загуби - 2:3 от Барселона в първия финален мач за Суперкупата и от Хетафе, с 1:2, в минидербито на Мадрид. В реванша на Бернабеу Реал все пак надигра Барселона, за да стигне до успеха и да триумфира със Суперкупата за първи път от сезон 2008-2009 насам.

Това донякъде поуспокои обстановката в отбора след двете загуби в началото и даде надежди за силен сезон. Последва победа за Мадрид, но след това "Белите" загубиха от Севиля с 0:1, а това се оказа повратен момент през кампанията. От тук нататък отборът не вървеше добре, регистрира няколко загуби и равенства, за да се стигне до 10 точки аванс на Барселона, още до Нова година.

Атмосферата в отбора също не беше на ниво, слуховете за скандали между звездите в отбора и разделянето на групи "испанци" и "португалци" пълзяха като змии около Бернабеу. Роналдо обяви, че е "нещастен" и "недооценен" в Мадрид, което доведе до още повече спекулации относно бъдещето му в Мадрид и всичко това пречеше на концентрацията в отбора.

Първото голямо дерби за сезона, срещу Барселона, завърши 2:2 в Каталуния, в Шампионската лига играта на Мадрид също не вървеше гладко - Белите завършиха втори в своята група, в която бяха с отборите на Манчестър Сити, Борусия Дортмунд и Аякс. Жребият за 1/8-финалите беше страшен - Манчестър Юнайтед. Мадрид оцеля – равенство в Испанската столица и победа с 2:1 в Манчестър, но играта отново не блестеше.

След срещата в Англия Моуриньо заяви, че Юнайтед напълно са надиграли, в тактически план, мадридчани. Нечувано. Царят на тактиката (или поне за такъв беше смятан Единствения) призна, че е надигран тактически. Какво целеше Моуриньо никой не разбра.

Всичко това обаче оставаше под сянката на скандала, който се беше оформил между Моуриньо и Икер Касийяс. Иконата на Мадрид беше оставена на пейката във всички мачове след привличането на Диего Лопес, който наистина показваше чудесна игра и това беше изтъквано като причина Икер да е резерва. Всички обаче знаеха, че има нещо друго и че причината Икер да е резерва не е професионална, а лична.

Икер беше капитанът с главно К – олицетворение на Мадрид, иконата на привържениците, вдъхновение и пример за подражание на хиляди фенове в целия свят. Изказванията в защита на Икер валяха едно след друго, като страшен дъжд, върху гърба на Моуриньо. Висенте дел Боске заяви, че не може да си обясни това, което се случва с Икер. Но даде да се разбере, че Икер е капитан на Испания, и че ще е вратар на отбора за предстоящия турнир за Купата на конфередациите.

Рамос, Пепе дори и Кристиано, макар и не толкова явно, подкрепяха Икер. Защото те също бяха пострадали от произвола на Моуриньо. Дори и Шави заяви, че това, което се случва с Икер не му харесва, че е „отвратително”. Но най-важното беше, че феновете бяха застанали на страната на своя капитан. И не просто на неговата страна, бяха застанали плътно зад него. На Бернабеу се появиха плакати с надписи „Икер, ти си единствения Специален!”.

Моуриньо беше побеснял. Толкова, че да заяви: „Диего Лопес ми харесва повече като вратар. Да, предпочитам вратар, който работи добре както с крака, така и с ръце. Може да не ви харесва, но докато аз съм треньор на Мадрид, Лопес ще е титуляр. Толкова.”

Сезонът беше напълно провален. Кралете отпаднаха от Шампионска лига след загуба от Борусия Дортмунд, за трета поредна година, на полуфинал. Всички очи бяха пълни със сълзи. И в този момент си пролича кой е истинският капитан, кой е „единственият специален”. Докато специалния Жозе се прибра в съблекалнята веднага след последния съдийски сигнал, Икер беше този, който успокояваше всички – от Рамос и Роналдо до всички фенове на Бернабеу.

Всички искаха само едно – Моуриньо да си върви. Но преди това оставаше един последен опит за спасение на сезона – финалът в турнира за Купата на Краля. Този мач трябваше да е специален. Срещата щеше да се играе на Бернабеу и щеше да е градско дерби – съперник беше Атлетико Мадрид. „Белия балет” обаче загуби. Купата заслужено отиде във витрините на „Висенте Калдерон”. Мадридистите отново плачеха. Икер обаче беше там – вдигна на крака падналите си съотборници, за да получат сребърните си медали.

Разпни го!
Дните на Моуриньо са преброени. Може би остават броени часове до раздялата му с Мадрид. Да, безспорно постигна успехи. Върна шампионската титла, Купата на Краля и Суперкупата в Мадрид, постави куп рекорди, класира отбора за три полуфинала в Шампионска лига. Голямата цел обаче не беше постигната – LaDecima така и не дойде на Сибелес. Доминацията на Барселона беше прекратена… до накъде. И толкова.

За три години в Мадрид Моуриньо успя да се подиграе с големите икони на Клуба – издейства уволнението на Хорхе Валдано, продаде Раул и Гути, закотви Икер на пейката, правеше същото с всеки, който се опиташе да му каже истината в очите. Стига толкова! „Дошло е Време разделно!” Време е Моуриньо да си върви, защото в Мадрид никой не е по-голям от Мадридизма и неговите Икони. Никой, дори и Моуриньо!

Ники Огнянов