Голмайстори, къде сте?

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Илиян Койчев, който обръща внимание на най-добрите реализатори по родните терени за последните години.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Мартин Камбуров застъпи пореден рекорд, излизайки на второ място във вечната ранглиста на елитната ни футболна дивизия със своите 197 гола. Постижението е още по-историческо, предвид това, че Камбуров е едва вторият член на топ 10 в класацията, който е играл футбол през новия век (другият такъв е Петър Михтарски).

Настоящият нападател на Берое също така е и петкратен голмайстор на Първа лига, но така и не направи своя голям пробив в чужбина. А какво се случва сега с други голмайстори на топ дивизията ни? В тази статия ще разгледаме какво правят в момента голмайсторите на последните 10 сезона в Първа лига и дали това служи за трамплин в техните кариери.

Прегледът стартира от последния сезон (2016/17), когато стрелец номер едно стана Клаудиу Кешеру от Лудогорец с 22 гола. Румънският национал и към момента е в Разград, а през по-рано през месеца подписа и нов двугодишен договор с българския шампион, след като досегашният му изтичаше през лятото. През зимната пауза таранът бе свързван с доста чуждестранни клубове, но предпочете да остане в България. През настоящия сезон Кешеру е реализирал 16 попадения, изоставайки на 6 от временния лидер Фернандо Каранга.

През 2015/2016 Мартин Камбуров, тогава в Локомотив Пловдив, стана голмайстор на елитната дивизия с 18 гола. 37-годишният нападател напусна Пловдив и в момента е в Берое, където има 9 попадения от началото на сезона. Камбуров попада още два пъти в нашия десетгодишен период, ставайки голмайстор номер едно и в сезоните 2008/09 (17 гола) и 2013/14 (20 гола).

Испанският плеймейкър Антонио Аниете бе на върха през 2014/15 година, отбелязвайки 14 гола. Чевръстият футболист бе може би единствената звезда в един ужасен сезон за Левски, когато се наложи “сините” да играят в долната шестица и освен това загубиха драматично финала за купата срещу варненския Черно море. След некласирането за Европа Аниете предпочете да напусне Левски и подписа със свободен трансфер в азербайджанския Нефтчи, където записа само 3 гола. Последва завръщане на Герена, където обаче испанецът бе бледа сянка на предишното си представяне и записа само пет попадения в елитната група. Логично нов договор не му бе предложен и Аниете напусна в посока Гърция, където и към момента е футболист на Аполон Смирнис в Суперлигата. Настоящият му актив включва едно-единствено попадение в гръцкия елит в пет срещи.

Двама души разделиха наградата за голмайстор номер едно за 2013/14 - вече споменатият Камбуров, както и Вилмар Джордан от Литекс, които реализираха по 20 гола. Колумбиецът бе сред хитовете на Първа лига през кампанията, а през следващия полусезон реализира девет попадения, преди да бъде продаден в китайския Тянджин Теда за 1,6 милиона евро. В Китай обаче не му потръгва и след само 1 гол за половин година той е пратен под наем в Емирейтс Клъб в ОАЕ, където се отличава с хеттрик срещу Ал Дарфа и още три гола за купата, но нищо друго. Джордан напуска Китай и се връща в България, присъединявайки се към елитния ЦСКА-София. Колумбиецът обаче изобщо не се вписва в отбора, записва три срещи в Първа лига без отбелязан гол и си тръгва скоропостижно. Нападателят си издейства договор с Шавеш от португалската Примейра лига, а през последния трансферен прозорец е отдаден под наем на втородивизионния тим Фамаликао. 

Базил де Карвальо от Левски бе стрелец номер едно за сезон 2012-2013 със своите 19 гола. Той стартира и следващата кампания за “сините”, но след пропусната дузпа срещу Иртиш Павлодар в Лига Европа и последвалото отпадане той бързо бива продаден в белгийския втородивизионен Уайт Стар (неофициално за около 100 хиляди евро). Там той отбелязва седем гола в 30 срещи, а впоследствие преминава в анголския Интер де Луанда. Кратък е престоят му в Ангола и скоро де Карвальо се завръща във Франция в клуба, откъдето стартира кариерата му - Луан-Кюизо в Дивизия Национал 3. За две години там таранът има реализирани общо 25 гола до момента в аматьорската дивизия, а Базил де Карвальо все още е част от отбора.

Двама играчи разделят короната и през 2011-12, когато Жуниор Мораеш (ЦСКА) и Иван Стоянов (Лудогорец) реализират по 16 гола. Бразилецът Мораеш бива продаден непосредствено след края на кампанията за 2 милиона евро в украинския Металург Донецк. За трите си години в Донецк той реализира 35 гола и следва преминаване в гранда Динамо Киев, където става шампион на Украйна и отбелязва общо 22 гола. След кратък престой под наем в китайския Тианжин Куанжан, където не блести. Договорът на нападателя с Динамо изтича през идното лято и със сигурност кандидати за подписа му не липсват.

Другият голмайстор от 11-12 Иван Стоянов определено не може да се похвали с такова последвало развитие на кариерата му. След като мястото му в Разград изстива, той преминава в ЦСКА. “Армейците” обаче фалират и са извадени от елита, а кариерата на Стоянов продължава в отбори като Верея, Монтана и Ботев Пловдив. През настоящата кампания в Първа лига той е част от Етър Велико Търново, където се бори за оцеляване, играейки на приливи и отливи.

Сезон 2010-11 пък ни предложи играча с най-много голове в рамките на кампания от разгледания период. Това е Гара Дембеле от Левски с неговите 26 гола, при това отбелязани в 25 мача. След успешната година със “сините” той бе набързо продаден в немския елитен Фрайбург за 2,5 милиона евро, където обаче не успя да се наложи и за сезон и половина там записа само едно попадение. Играе една година под наем в Китай, където записва три гола за Вуан Зал в елитната дивизия, но тимът изпада. Дембеле е освободен от Фрайбург и след кратък период без отбор подписва в ОАЕ с Дубай КСК, но прекарва само половин година и си тръгва безславно. След около година без отбор той подписва със Золотурн в долните нива на Швейцария. През 2017 г. е освободен от тима и към момента няма информация дали се занимава с футбол изобщо.

Френската върлина Вилфред Нифлор спечели голмайсторския приз през 2009/10. Играчът на тогавашния шампион Литекс реализира 19 гола, а през следващата кампания отбелязва още 10 попадения в елитната ни дивизия. Бива продаден впоследствие в Ним Олимпик за 200 хиляди евро. Играе за кратко под наем в Париж ФК и приключва кариерата си в аматьорския Мурет с отбелязани общо 7 гола за 3 години в аматьорските френски дивизии. През 2016 г. поема като старши треньор тима на Бланяк в пета дивизия.

Прескачаме 2008/09 заради Мартин Камбуров и обръщаме внимание на последния участник в нашия преглед. През 2007/08 голмайстор на Висшата лига става младият нападател на Ботев Пловдив Георги Христов с 19 гола. Това моментално му спечелва трансфер в Левски, където прекарва две години с реализирани 12 гола. Последният полусезон от договора си прекарва в полската Екстракласа под наем с екипа на Висла Краков, но се представя слабо и се завръща в България. Следва договор със Славия, само 4 гола за първенство и нов неуспешен престой под наем в чужбина - този път в израелския Ашдод. Впоследствие подписва с Локомотив София, където бележи два пъти в рамките на година. Христов решава да опита късмета си не просто извън България, но и извън Европа. Така късметът му се усмихва в американския Тампа Бей Роудис, където започва шести сезон, отбелязвайки 49 гола в NACL - дивизията под Мейджър лигата.

Няма еднозначна посока за развитие за голмайсторите на нашата Първа лига. Както бе споменато по-рано, лидер в настоящата листа е Фернандо Каранга от ЦСКА-София, който и най-вероятно ще спечели наградата. Дали обаче “армейците” ще го задържат или ще последва негов трансфер в по-голям клуб? Ами ако това е таванът на възможностите му? Или ще се развие възходящо? Вариантите са много и са се проявили вече чрез различни футболисти от направения от мен преглед. Само времето ще покаже...

Илиян Койчев, специално за Gol.bg